Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

Изтегляне 5.86 Mb.

страница	37/48
Дата	27.01.2024
Размер	5.86 Mb.
	#120119
Тип	Задача

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 48

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

гънкови (F) и гънково-блокови (BF) структури						деформацио- нен етап
Генетични групи		генерации, индекс	ендогенни (тектогенни)	генерации, индекс	екзогенни
			тип		тип
Постседиментационни		B F₆	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄³
		F₆	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори			R₄²
			Преработка
		F₅	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R₄¹
Син- постседиментационни	синккал- дерни	BF₄	преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания			R₃⁽⁴⁾
	синвулкански			F₄	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R₃²
		F₃ (BF₃)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R₃¹

Син- постседиментационни	синвулкански			F₂³	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R₂⁽⁴⁾
				F₂²	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R₂³
		F₂(BF₂)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F₂¹	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен тационни (по отношение на R₂²)		F₁(BF₁)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови			R₁- R₂²

В настоящото изследване структурата се възприема като единна F₆ гънка (табл. 2), но регистрирана на подетапа R₄^1-2, основно дооформена на R₄²–етапа и интензивно преработена по крилата в редуцирани и видоизменени сектори на късния R₄³неотектонски етап. На територията на изследвания район между селата Черньовци и Конево е разположен дъговиден фрагмент от структурата, означен от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) като Перперешка моноклинала. Западното и южното ù крило, очертано по скалите
на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс) от западната и южна периферна зона на ЗКС, западат със спокойни до средностръмни наклони съответно на изток и север под седиментите на Вълчеполската свита, изпълващи от своя страна ядрените части на Бряговската синклинала. Разположението на структурата обточва и очертава от запад и юг ЗКС, а срещуположните крила са тектонски редуцирани, многократно надхлъзнати на запад, ЮЗ и юг върху ядката и силно накъсани по Черньовско-Лясковецката дъговидна „люспеста” зона. Същата обуславя трайното моноклинално западане в този отрязък. Между селата Маджари и Пътниково се очертават и нискоразрядни, къси и неиздържани негативни прегъвания, при които скалите в ядрото около шарнирните зони запазват първоначалните си полегати южни наклони.
Миладиновска брахиантиклинала. Като „хорст-антиклинала” под същото наименование е описана от Динков и др. (1967ф). Структурата се разполага по южната вътрешна периферия около ядрените участъци на ЗКС. Шарнирът ù се трасира по дъговидно изпъкнала в южна посока линия, паралелно разположена и обтичаща от юг ядрото на кръговата структура между селата Бащино, Миладиново, Поповец, Зимовина и Лясковец. Дължината ù е приблизително около 12 km, а ширината – средно 3 km. В района на с. Бащино в ядрените ù части участват блоково издигнати фрагменти на конгломератно-пясъчниковата задруга и още по-високо издигнат (телескопиран) хорст от диафторити на кристалинния фундамент. Посоката на шарнира в този дъговидно повит фланг се изменя от 150º до около 120º. В източна посока ядрото на структурата е изградено от скалите на Пъдарската свита. Между селата Миладиново и Звиница шарнирните зони са със субекваториална ориентация, а източно от последното повива на ИСИ (70º). Южното крило на антиклиналата се явява едновременно и северно крило на Бряговската синклинала, изградено от скалите на варовиково-пирокластичната задруга (Зимовински вулкански комплекс). Северното крило е оформено основно по скалите на туфитно-туфозната задруга (между селата Поповец и Лясковец) и туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга, изпълваща ядрените части на разположената от север Сестринска брахисинклинала. Относително високи стойности на наклоните в ЮЗ и южни отдели на структурата са регистрирани в дъговидния отрязък между селата Бащино и Майсторово (40–60º), както и около с. Страхил войвода и ЮЗ от с. Лясковец. По южното бедро отново е спазена закономерната тенденция за дъговидно повиване и ориентация на елементите на слоестостта навън към периферията на кръговата структура. Трайни средностръмни (40–50º) наклони на север по пемзовите туфи от района на селата Поповец и Зимовина характеризират северното бедро на брахиантиклиналата в този отрязък.
Сестринска брахисинклинала. Установена е при настоящото проучване. Структурата заема южната половина на централното елиптично ядро, в чийто строеж от север асиметрично са представени скали на конгломератно-пясъчниковата задруга, мергелно-варовиковата задруга и Лисичарска свита (Свободиновска вулкано-седиментна група), над която нормално се разполагат седиментите на Пъдарската свита. Ядрото на структурата е заето от скали на туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс) и най-вече туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска група).
Сестринската брахисинклинала се обрамчва от недобре оформени центриклинални зони в западната и източната периферия на ядрото (СИ от с. Татково и южно от с. Кладенец). Слабо дъговидно изпъкналата на юг шарнирна зона следва ориентацията на южния дъговиден разлом от периферията на ядрото. Дължината ù е от порядъка на 7,5–8 km, а широчината – 3–4 km. Именно това негативно прегъване в южните отдели на фона на хорстовидно издигнато ядро на ЗКС дава възможност за съхранение на по-високо разположени части от палеогенския разрез. Строежът на северното ù крило е сходен и би могъл да се обвърже с обозначените като F₂ гънки на плъзгане от етапа на троговото заложение, преработени на неотектонския етап.
Горновойводинска хорст-моноклинала. Структурата се описва за първи път при настоящите изследвания. Разположена е между два съчленяващи се ЮЗ от с. Крин дъговидни разседа, оформящи СЗ сектор на кръговата структура. На нейния фон в ССИ фланг е оформен Горновойводиновския кристалинен блок (Йорданов, 1996ф), СИ от който елементите на западане в конгломератно-пясъчниковата задруга придобиват трайна ЮИ ориентация. Този факт е единственото изключение от закономерната тенденция на повиване на структурните елементи към външната периферия на ЗКС.

Изтегляне 5.86 Mb.

Сподели с приятели: