Въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица под името „Рабовски латиандезитов комплекс” тук е понижена в ранг на подкомплекс, като е модифицирана съставката в името, отразяваща литологията. По този начин е прецизирана и същността на комплекса – вулкански вместо от смесени скали, както е категоризиран от авторите му.
На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Хасково) скалите на подкомплекса са включени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.
В рамките на картния лист скалите се разкриват на съвсем ограничена площ източно от с. Калоянци. Площно разпространение имат на юг и югозапад от изследваната площ (к. л. Студен кладенец и к. л. Кърджали М 1:50 000), където скалите са подробно характеризирани.
Рабовският вулкански подкомплекс е изграден от преобладаващо среднокисели вулкански продукти – лави, агломератови и пепелни туфи, туфити и вулканокластични седименти, всред които на различни места се установяват рифови варовици. Продукт са на различни вулкански центрове, които бележат встъпителната среднокисела фаза от развитието на Нановишката полукръгова магмопроводяща структура. Вулканската активност е протичала основно в субаквална и отчасти субаерална обстановка.
В пределите на картния лист Рабовският вулкански подкомплекс е представен единствено от туфитно-туфозната задруга, с една от съставящите я единици – туфо-туфитната пачка.
Туфо-туфитна пачка(1RaOl1)на туфитно-туфозната задруга. Задругата обединява среднокиселите туфи, туфити, епикластити и прослояващите се с тях варовици от състава на Рабовския вулкански подкомплекс. Характерна особеност са преходите и латералните зацепвания на скалите от различните пачки. Скалите от задругата са образувани главно в субаквални условия.
Туфо-туфитната пачка се разполага в основата на разреза на Рабовския вулкански подкомплекс. В пределите на картния лист подложка не се разкрива.
Пачката е представена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи и туфити с късове от среднокисели вулканити. На различни места в разреза са развити извънмащабни по размери пластове и лещи от органогенни и детритусни варовици.
Пирокластичният компонент в скалите е представен от смектитизирани и хлоритизирани витрокласти с нарушена морфология, литокласти от среднокисели вулканити и редки ксенолитокласти от метаморфити, неравномерно разпределени кристалокласти от плагиоклази, пироксен и биотит. Наблюдават се организмови останки от бриозои и фораминифери. Кластичните минерали са предимно от редки полузаблени и заоблени кварцови зърна. В някои случаи скалите са бентонитизирани.
Дебелината на пачката силно варира. В пределите на картния лист тя не превишава 15 m.
Рупелската възраст на скалите е определена въз основа на изобилна фауна (на юг от изследваната площ) във варовиковите прослои (Г. Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).
