Черньовско-Лясковецка дъговидна дислокационна зона. Впредишните изследвания (Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1992; В. Георгиев и др., 1996ф, и др.) зоната е схващана като част (западно продължение) от Златоустовската дислокация поради сходните си характеристики, близкото си разположение и взаимоотношения със скалите, изпълващи Бряговско-Вълчеполското понижение. Като независима структура под горното наименование, пряко подчинена и резултат на късните етапи от развитието на ЗКС се обособява за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). Зоната очертава от запад, ЮЗ, юг и ЮИ южната половина на ЗКС. Следи се от западно от с. Мост до източно от с. Лясковец с дължина около 20 km и максимална ширина 1,5 km. Посоката ù се изменя от субекваториална през СЗ–ЮИ в дъговидното прегъване СИ от с. Перперек, след което тя придобива субекваториално направление до западно от с. Воденци, отъдето повива на североизток. Източно от с. Лясковец тя се прекъсва и пресича от ЮЗ полудъга на Западноибреджекската дъговидна разломно-блокова зона.
Черньовско-Лясковецката зона е с „люспест” характер, обусловен от многократно надхлъзване на привидно „алтерниращи” морски и континентални седименти от ядката и източното и северното редуцирано крило на Бряговската синклинала към периферията на ЗКС. Срязванията са с преобладаващо възседен характер, но, съдейки по наклоните в телата на поредицата от пластини (напр. северно от с. Долище), не се изключват и типично навлачни взаимоотношения.
Южно от с. Кокиче в десния шкарп на шосето рифови варовици възсядат на ЮЗ (50/40º) белезникави пясъчници на Вълчеполската свита в зона с ширина над 50 m. Промените се изразяват в брекчиране, катаклаза, стриване и ожелезняване. Източно от с. Черньовци по същата зона със субекваториално направление и вероятно разседен характер се наблюдават интензивна хидротермална промяна, както и серия напречно ориентирани разседни линии от системата на Мостката разломна зона. Серия напречни размествания с преобладаващ лявоотседен характер и амплитуда до 500 m са установени при с. Долище. Дясноотседни движения с посока 15–20º и незначителна амплитуда се наблюдават западно от с. Воденци.
Западноибреджекска дъговидна разломно-блокова зона. Зоната се дефинира при настоящето проучване. Разглежданата структура обгръща от юг, запад и север западния полукръгов фланг на Ибреджекския хорст. От юг, западно от Милицкия субекваториален разлом и западно от с. Златоустово (к. л. Славяново – М 1:50 000) тя се възпрема като естествено продължение на Златоустовската дислокация със субекваториално до ИСИ–ЗЮЗ направление. В района на с. Долно Съдиево повива дъговидно на северозапад и север, очертавайки изпъкналия на запад фланг на хорста. Външният дъговиден разлом и периферните блокови издигания деформират в маркирана по многобройни термални извори зона източния фланг на ЗКС. В ССИ посока продължението на външния разлом се означава като Голямоизворски разсед, отсичащ от ЗСЗ Тънковското подуване (блок). Паралелни концентрични разломи от вътрешната периферия на западния фланг очертават от юг указаното подуване, като източно от с. Тънково (к. л. Славяново – М 1:50 000) се съчленяват с големия Орешиновски разсед, отделящ Ибреджекския хорст от Орешец-Любимецкото понижение. Движенията по Западноибреджекската разломно-блокова зона и Орешиновския разлом са доказано най-късните и интензивни прояви на неотектонска активизация в Източнородопския регион.
