Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Изтегляне 5.86 Mb.

страница	38/48
Дата	27.01.2024
Размер	5.86 Mb.
	#120119
Тип	Задача

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 48

Блокови структури.

Кралевски моноклинален блок. Структурата е описана за първи път от Динков и др. (1967ф) като „Кралевска грабен-синклинала”. Разполага се североизточно от Стамболовско-Кладенецка разломно-блокова зона, има дължина 5–6 km и широчина 3–3,5 km. Изграден е от пачката на едровитрокластичните пемзови туфи, върху които нормално се разполага варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс). В действителност от ЮЗ и СИ блокът е издигнат по дъговидни разломи, отделящи го съответно от указаната разломно-блокова дъговидна зона и грабен с трапецовидна форма, запълнен от плиоцен-плейстоценски наслаги и разположен между Кралевския, Стамболовския и Тънковския блок. От СЗ Кралевският блок е пропаднал по отношение на кристалинната рамка и блока, оформен по седиментите на конгломератно-песъчливата задруга СИ от с. Гледка. От ЮИ по идентичен начин същите скали са издигнати спрямо пирокластитите на туфитно-туфозната задруга, но тези взаимоотношения са свързани с издигането на Долноботевския участък като съставна, относително по-слаба денивелирана част от Ибреджекския хорст. Въпреки слабоизразената негативна тенденция (центриклинално оформени участъци в подстилащите туфи спрямо биостромата от „ядката” на структурата в околностите на с. Голям извор), основното западане както в туфите, така и във варовиците е отново на СИ, центробежно спрямо ядрените участъци на ЗКЗ. Това определя по-скоро моноклиналния строеж на блока. Скалите на варовиково-пирокластичната задруга в неговите рамки се възприемат от нас като част от Високополянското понижение. Възможно е тези скали да са заемали централните участъци на ЗКС и да са били отнесени при последвалото издигане. По-вероятно е обаче чрез понастоящем редуциран по Западноибреджекската дъговидна разломно-блокова зона ръкав (пролив) с евентуална първична предопределеност те да са кореспондирали с басейна, обточващ от юг ЗКС от ранните етапи на нейното развитие.

Блокови структури. Тези структури са много характерни за тектонския строеж на района.
Ибреджекски хорст – западен фланг. Като „Ибреджекска хорст-антиклинала” структурата е описана за първи път от Боянов и др. (1962ф). Подробна справка за развитието на представите относно нейния характер се прави в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Хасково (Боянов и др., 1992). Структурата се описва като хорст-антиклинала, но същевременно и като „моноклинален, силно разломен хорст... с изправено, полегнало и изцедено южно бедро, което се явява северно бедро на Бряговската грабен-синклинала”. Моноклиналният характер се изтъква за първи път от Минчев и др. (1964ф). Динков и др. (1968ф) схващат структурата като „северен антипод на Бряговската синклинала”.
Ибреджекският хорст е най-характерният съвременен строежен елемент, унаследяващ заложението на предестиниращата го второразрядна комплексна структура. Контурите му очертават приблизително първичните граници на най-ранната ровова субекваториално изтеглена структура. Следи се между с. Долно Ботево в източна посока до с. Мезек и държавната граница с Гърция (извън района на проучване). Общата му дължина в изследваната площ е 24 km, при сравнително постоянна, изменяща се от 2 до 5–6 km широчина.
Източният фланг на хорста се отъждествява със съвременния периметър на Шейновецката калдера. Централните му участъци се разполагат между калдерния разлом и Милицкия субмеридионален разлом (к. л. Славяново – М 1:50 000).
Западният фланг на „Ибреджека” се определя от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) като полукръгова структура, по-млада и наложена спрямо западната част на ЗИКС – Звинишката кръгова структура. На нейния фон тук се отделя за първи път един Долноботевски участък (ДБУ), който е понижен спрямо разположения от север Тънковски блок и високо издигнатия кристалинен фрагмент от ядрените части на западната част от юг. Същевременно като част от хорста той по идентичен начин редуцира и е издигнат спрямо по-младите наслаги от източна периферия на ЗКС. ДБУ е клиновиден в план, силно тектонски усложнен и раздробен по радиални разломи на множество фрагментирани структури, оформени по скалите на Подрумченската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Пространството отчасти отговаря на т. нар. Тънковска синклинала (Карагюлева и др., 1956ф; Динков и др., 1968ф). Янев и др. (1975) го включват към периметъра на Лозенския грабен.
На територията на к. л. Книжовник попада уширената, най-западна част на западния полукръгов фланг. Приблизителният радиус е около 2,5–3 km. В строежа му участват последователно скали от висококристалинния фундамент, Подрумченската свита, конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс), Пъдарската свита, туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс) и варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс – Нановишки вулкански комплекс).
В западния си фланг Ибреджекският хорст изцяло се припокрива с площта на разпространение на Подрумченската свита от изолираното т. нар. Лозенско понижение. Това предполага една, макар и твърде отдалечена във времето, взаимовръзка, указваща за променливия знак на блоковите движения.
Структурата видимо има отношение към факторите, обуславящи разпространението на вулкано-седиментния трог (на изток в хорста няма канали на горноеоценски вулкани). Тук е зоната на съчленение с източния завършек на Звинишката кръгова структура, в т. ч. и източните флангове на Зимовинския и Силенския линеен вулкан.
Друго важно обстоятелство е значителният градиент на осъществените денивелации, тъй като в западния фланг е установен почти целия палеогенски разрез, а на повърхността са изведени обширни блокове от висококристалинната подложка.
Характерен е полукръговият и сложен строеж на фланга, изразен в блокова дезинтеграция, симетрия и разположение на концентрични и радиални разломи, извеждащи на повърхността асоцииращи понастоящем в съвсем тесни зони блокови пластини от скали с най-разнообразно заложение и възраст.
Западният фланг на Ибреджекския хорст отчетливо редуцира, отнема или „отхапва” част и се налага върху източната периферия на Звинишката кръгова структура. С издигането си по външния, периферен полукръгов разлом той чувствително деформира скалите на Пъдарската свита, обточващи периклинално издигнатия от изток блок. Елементите на слоестостта по скалите от трога обтичат и идеално повтарят външните очертания на западния полукръгов фланг. Наклоните им във висящия блок (Звинишката структура) по самата външна периферия на фланга достигат 70–85 към северозапад, запад и югозапад. За вертикалния характер на движенията тук говори фактът, че тези приразломни деформации са характерни за зона с не повече от 500 m широчина и бързо затихват в западна посока.
С отделянето на двете обособени части на ЗИКС се приема, че Златоустовската дислокация (Карагюлева и др., 1956ф) не е единна, генерирана на един и същи етап тектонска линия. Касае се за две сходни по характеристики, но разделени във времето и пространството външни ограничителни руптурни зони. Те са разположени по южните периферии на две относително независими структури като съставни части на второразрядната ЗИКС – Звинишката – на запад, и Ибреджекската – на изток. Съвременното оформление на източната част е сравнително по-късно и се налага върху предходната.
За да се подчертае самостоятелният им характер, за опасващата от запад и юг ЗКС тук се възприема наименованието Черньовско-Лясковецка дъговидна дислокационна зона, а за източната, очертаваща западния фланг на хорста – Западноибреджекска дъговидна разломно-блокова зона.

Изтегляне 5.86 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 48