Източник (към таблиците):
|
|
|
|
|
|
|
|
11
|
Marchev et al., 2004
|
|
7
|
Недялков в: Костула (дипломна работа), 1998
|
|
3
|
Шабатов и др., 1966 ф
|
10
|
Lilov et al., 2000
|
|
6
|
Yanev, 1998
|
|
2
|
Р. Иванов, 1963
|
9
|
Георгиев и др., 1998 ф
|
|
5
|
Yanev et al., 1998
|
|
1
|
Горанов, Ал. и др., 1960
|
8
|
Nedyalkov, R., G, Pe-Piper, 1998
|
|
4
|
Саров и др., 1997 ф
|
|
|
|
Местоположение (към таблиците):
|
|
|
|
|
14
|
|
Кирковска грбен-брахисинклинала
|
|
2328
|
|
600 m ЗЮЗ oт с. Сенце
|
1
|
|
с. Кирково
|
|
2320
|
|
с. Стоманци
|
16
|
|
Кирковска грбен-брахисинклинала
|
|
Г-1Д
|
|
с. Воденичарско
|
17
|
|
Кирковска грбен-брахисинклинала
|
|
2
|
|
Счупената планина - западен участък
|
2176B
|
|
южния край на с. Кирково
|
|
1
|
|
Счупената планина - Боофтепе
|
1132A
|
|
900 m ССИ от вр. Хамбартепе
|
|
4
|
|
вис. Хасарджикбунар
|
3246
|
|
250 m ЮЗ от с. Чуково
|
|
12
|
|
източно от вр. Устра
|
1
|
|
с. Багрянка
|
|
Г-40Д
|
|
с. Воденичарско
|
1110
|
|
600 m ЮЮЗ от вр. Арпалъка
|
|
67
|
|
куполи (dome cluster) Устра
|
2367
|
|
източният край на с.Батковци
|
|
66
|
|
с. Мишевско
|
3320C
|
|
под вр. Коджадаа
|
|
1033
|
|
куполи (dome cluster) Устра
|
1053
|
|
200 m Ю от сметището на Момчилград
|
|
68
|
|
куполи (dome cluster) Устра
|
2329А
|
|
1 km ЮЗ от с. Сенце
|
|
4834
|
|
СИ от с. Нане
|
2352B
|
|
700 m ЮЮЗ oт с. Чуково
|
|
1413B
|
|
с. Нане
|
1110A
|
|
600 m ЮЮЗ от вр. Арпалъка
|
|
4670
|
|
ЗЮЗ от с. Ветрец
|
4338
|
|
с. Горско Дюлево
|
|
3320B
|
|
Ю от вр. Коджадаа
|
3199
|
|
в района на Крумпвград
|
|
1470А
|
|
с. Рогозче
|
1216
|
|
мах. Соя (с. Г. кула)
|
|
3110
|
|
300 m ССЗ oт с. Овчево
|
7t
|
|
мах. Соя (с. Г. кула)
|
|
1101
|
|
450 m ЮИ oт с. Рогозче
|
3195
|
|
С от с.Вранско
|
|
3079
|
|
1.5 km И от с. Чуково
|
3234
|
|
900 m ЮЮИ от с.Бараци
|
|
4896
|
|
ЮЮЗ от с. Пиявец
|
3360БR
|
|
1.55 km Ю от с. Златолист
|
|
4746
|
|
с. Птичар
|
3306
|
|
600 m ССЗ от с. Старейшино
|
|
3321A
|
|
Ю от вр. Коджадаа
|
3652
|
|
Ю от с. Метличка
|
|
1419
|
|
100 m С от разкл. за с. Метличка
|
3446
|
|
с. Сенце
|
|
4814
|
|
вр. Коджадаа
|
Фиг. 4. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Сушицкия, Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 2)
Фиг. 5. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Сушицкия, Звезделския и Киселия тензионен вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 7)
Тези характеристики се дължат на по-малката роля в кристализацията и фракционирането на мафични минерали (пироксен, амфибол, оливин) и все по-кисели плагиоклази при скалите с по-кисел състав. Други фактори, контролиращи еволюцията на Звезделския вулкански комплекс, са флуидният и смесването на магми (Недялков 1986; Marchev et al. 1994; Nedyalkov, Pe-Piper, 1998; Raicheva et al., 2001; Raicheva, Marchev, 2003, 2006, и др.).
Спайдърграмите за елементите следи от Звезделския вулкански комплекс (фиг. 7) имат характеристиките на калциево-алкалните базалти от деструктивните зони на плочите (по Thompson et al., 1984). Наблюдават се добре изразени негативни аномалии на Nb и Tа. Стойностите на тежките REE са значително по-високи (над 10 пъти при по-базичните вулканити) спрямо хондритовите, което предполага, че в източника не е присъствал гранат. Слабо изразените негативни Eu аномалии (фиг. 8) предполагат, че магмата е имала фракционно кристализирал плагиоклаз, или че е била в равновесие с плагиоклаз-съдържащ плитко разположен мантиен източник. По-слабо изразените негативни аномалии при по-базичните вулканити отразяват относително по-първичния им състав.
Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) условията на кристализация на андезитобазалти от Звезделския вулкански комплекс по двупироксеновия термометър на Davidson, Lindsley (1985) са 980–1100ºC и 4,5±2 kbar по метода на Ghiorso, Carmichael (1980).
4.1.15.4. Кисел тензионен комплекс
Киселият тензионен комплекс е изграден от скали с предимно кисел състав. В пределите на картния лист са представени в пълния си обем Устренският вулкански и Пчелоядският вулкански подкомплекс.
Устренският вулкански подкомплекс в изследвания район се подразделя на риолити (Устренски вулкан) и риолити и пирокластити (Стомански вулкан). Анализите им попадат в полето на риолитите и трахириолитите (фиг. 4), като перлитите от Устренския вулкан се отличават с относително по-базичен състав. Анализите от лавови скали на подкомплекса попадат в полето на висококалиевите вулканити (фиг. 5). Един анализ от киселите пирокластити на Стоманския вулкан поради промени попада в полето на среднокалиевите вулканити.
Пчелоядският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с кисел състав, но с по-високо съдържание и по-големи вариации на SiO2 от това на Устренския. Анализите им попадат в полето на дацитите, трахидацитите, риолитите и трахириолитите. По-голяма част от анализите попадат в полето на високо-калиевите, а единични – в полето на средно-калиевите вулканити.
ORG-нормализираните спайдърграми за вулканити от киселия тензионен комплекс (фиг. 9) показват силно обогатяване с LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфиг.урация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и негативната аномалия на Ba. За разлика от скалите на Пчелоядския вулкански подкомплекс негативната Ba-аномалия е по-силно изразени при тези от Устренския. Наблюдават се негативни Eu аномалии (фиг. 7), които са по-силно изразени при вулканитите от Устренския вулкански подкомплекс. Кристализационната температура на кисели скали от Пчелоядския вулкански подкомплекс, определена по фелдшпатовия термометър на Stromer (1975), е в рамките на 840–870ºС (Nedyalkov, Pe-Piper, 1998).
Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, колувиални, делувиални и смесени с плейстоценска, плейстоцен-холоценска и холоценска възраст.
4.2.1. Плейстоцен 4.2.1.1. Алувиално-делувиално-пролувиални наслаги (a-d-prQp)
Алувиално-делувиално-пролувиалните наслаги се разкриват по левия долинен склон на р. Ярева, южно от с. Козица. Разполагат се върху неравна ерозионна повърхност, изградена от седиментите на Джебелската свита. Представени са от блокажи и валуни от риолити с големина 1–3 m3. Матриксът е от по-дребнокъсови валуни, чакъли, пясъци и глини.
4.2.1.2. Алувиални наслаги – на надзаливни тераси (aQp)
Алувиалните наслаги изграждат надзаливните тераси на р. Върбица и големите ù притоци.
В долината на р. Върбица при с. Еровете са представени от добре заоблени чакъли и валуни от ортогнайси и пегматити с песъчлив матрикс. На места преобладават пясъците, опочвени в горната си част. В района на с. Фотиново са изградени от разнозърнести сиво-жълтеникави пясъци и много добре заоблени полимиктови чакъли. Дебелината им на места е повече от 4–5 m. Източно от селата Великденче и Полянец са представени от валуни, чакъли, гравий и глинести жълтеникави пясъци с видима дебелина 2 m. Над тях следват опочвени пясъци с дебелина 0,5 m.
Североизточно от с. Чакаларово в долината на р. Арабаджийска плейстоценските алувиални наслаги са изградени от добре заоблени чакъли и валуни, рядко блокове и незначително количество грубозърнести до гравийни пясъци. Късовият състав е от среднозърнести биотитови, рядко порфиробластични ортогнайси, метагабра, силно изветрели ултрабазити. Рядко се срещат полуръбести до ръбести чакъли от кварц.
При с. Кремен алувиалните наслаги са представени от добре заоблени чакъли и валуни от ортогнайси, пегматити и метаморфити с песъчлив матрикс. Дебелината им е до 10 m.
Сподели с приятели: |
