Припекскопонижение. Отделено е от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) по името на с. Припек, разположено на територията на к. л. Златоград (М 1:50 000). По подобие на Крумовградското, понижението е именувано с характеристиките за обхватност („панизточнородопско”) и сложност („съставно понижение”).
Структурата има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на развитието си спрямо постилащата, по отношение на която се явява наложена. Маркира се по разпространението и се запълва от материалите на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченската свита. Заложена е на етапа R21. В състава ù могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред.
В изследвания район характерните седименти на Подрумченската свита са установени единствено ЮИ от с. Елхово под формата на малки изолирани разкрития в основата на палеогенския разрез (Йорданов в: Саров и др., 1997ф).
5.3.3. Второразрядни структури – Момчилградско понижение (МГП)
От регионалните структури от втори ред в изследвания район са застъпени само части от Момчилградското понижение. В регионален план то е предопределено от позицията си спрямо периметъра и разположението на високорангови, негативни огъвания във фундамента по периферията на- или в междусводово-блоковите пространства. Подобно на Североизточнородопското понижение (СИРП) важен елемент за обосноваването му е пространственото разположение на отнесените към него наложени във вертикален план кореспондиращи или съпоставими латерално треторазрядни структури (фиг. 12).
Момчилградското понижение е по същество структура, по-късна и наложена по отношение на СИРП. Залагането на комплексната депресия, изключвайки ларамийските и ранноилирските (R21) активизации по периферията на синформно огънатите кристалинни бордове, се отъждествява с етапа на троговото заложение (R23) и ликвидиране (преодоляване) на Кърджали-Самотновския праг в района от с. Седловина (к. л. Кърджали – М 1:50 000).
Структурата има генерално СИ–ЮЗ (55º) направление, почти напречно разположено под ъгъл 85º спрямо структурите от СИРП. Общата ù дължина е около 55 km. Ширината е променлива, като достига 34 km.
В понижението са обособени три части – североизточна, централна и югозападна. В рамките на изследвания район са обхванати площи от югозападната и централната част.
5.3.3.1. Югозападна част.
Югозападната част на второразрядната структура (ЮЗЧ) има генерално И–З направление, дължина близо 30 km и непостоянна ширина. От север границата ù с централната част на понижението се маркира по удължението на Мъженската рифова бариера или Мъженската флексура и Яминския разлом. От запад тя опира в Добромирския серпентинитов масив (к. л. Златоград – М 1:50 000), а в източна посока се заклинва (прехожда) в относително условно обособения т. нар. Храбрецки ръкав, отнесен към разпространението на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Южната граница се маркира по северната периферия на Кесебирската подутина.
Югозападната част на МГП отговаря приблизително на т. нар. „южен блок” (Атанасов и др., 1972) или Добромирско-Чорбаджийски район (зона – Кожухаров, 1995; Boyanov, Goranov, 2001). В пределите на изследваната площ попадат нейните централни и източни участъци.
Треторазрядни единици.
В строежа на югозападната част на МГП в изследвания район основна треторазрядна единица представлява Бенковското понижение. На изток от него по източната периферия на к. л. Джебел се установяват локално два участъка, условно отнесени към други две треторазрядни единици с широко развитие в съседни райони. Единият участък (зона), означен тук като Рударковски, е условно отнесен към Ранилисткото понижение, независимо че последното е основен елемент на друга второразрядна структура – Североизточнородопското понижение (фиг. 12).
Участъкът се разглежда като част от т. нар. Източнородопски риф от периметъра на Ранилисткото понижение, но локално прекрачва неговите граници, както е в конкретния случай (фиг. 12).
Рударковският участък бележи най-ранния етап от залагането на Момчилградското понижение.
Вторият участък, означен тук като Храбрецки ръкав, е отнесен също условно към периметъра на другата треторазрядна единица – Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Последният също е основен елемент от Североизточнородопското понижение, но локално навлиза и в обхвата на Момчилградското понижение (респ. на Бенковското понижение – фиг. 12).
В площта на к. л. Джебел попадат и магмени тела на още една треторазрядна единица – Сушицкия вулкан. Те съставят извънкалдерни снопове, свързани със заключителния етап от развитието на вулканската структура.
