Разрезът на единицата е означаван в литературата като: „II приабонски хоризонт – флишоподобен” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Кацков и др., 1965ф); „теригенен хоризонт (серия)” и „теригенен комплекс” (Атанасов и др., 1970ф; 1972а,b,c; 1980ф). В Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:100 000 – к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1995) и от Boyanov, Goranov (2001) тези скали са отнесени към „ритмична песъчливо-мергелна задруга”.
Седиментите на задругата се разкриват на големи площи на картните листове Джебел и Кирково и представляват основният пълнеж на Бенковското понижение.
Дебелината на скалите от флишоидната задругата в изследваната площ е около 800 m.
Задругата се разглежда като литостратиграфски и отчасти възрастов корелат на Пъдарската свита от рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. На к. л. Джебел, между селата Чорбаджийско и Пенковци са установени взаимоотношения на латерално зацепване между двете единици (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).
По определения на Атанасов и др. (1970ф; 1972а,b,c) и Goranov et al. (1986) възрастта на задругата е приабон–рупел.
В изследваната площ единицата е изградена от три картируеми пачки, които изцяло изпълват нейния обем.
Пясъчниково-брекчоконгломератна пачка (fd/sbE3). Като „преходна задруга” е отделена от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф). В по-ранните изследвания пачката е отнасяна към „хоризонт на конгломерато-брекчите” (приабон) от Р. Иванов (1960), „I хоризонт на приабона – брекчоконгломератен” и „II - хоризонт на приабона – флишоподобен” от Кацков и др. (1965ф).
Скалите на пачката се разкриват на около 1,5 km западно от с. Горно Кирково, в рамките на Къпиновския грабен.
Единицата заляга съгласно с кратък преход върху брекчозната задруга. Прехожда вертикално и латерално постепенно в пачката на дебелослоестите пясъчниците на флишоидната задруга.
Пачката е изградена от редуване на грубозърнести пясъчници с дребнокъсови брекчоконгломерати.
Пясъчниците изграждат тънко- (5–10 cm) до дебелослойни (над 1 m) пластове. Те са сиви до кафеникави, масивни, много здраво споени. В по-горните части на разреза гранулометричният им състав става по-фин. Изградени са основно от кварц, калиев фелдшпат и слюда.
Брекчоконгломератите са с класт- до матриксподдържана текстура. Изграждат пластове с дебелина до 2–3 m. Те са предимно с дребно- до средночакълни размери (от 2–3 до 10 cm), а по-рядко се срещат единични средно – едрокъсови валунни и блокове с размери от 0,5–0,7 m3. Съставът им е полимиктов, представен от кварц, пегматити, левкократни гранити, мигматизирани биотитови гнайси и др. В долните нива преобладават ръбестите късове, а в по-високите части на разреза бързо се налагат добре обработени чакъли. Количеството им постепенно намалява във височина.
Дебелина на пачката варира от 0 до 125 m.
По суперпозиция и взаимоотношения с подстилащата я и покриващата я единица възрастта и се приема за приабонска.
