Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). При настоящите изследвания тези седименти са означени като Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а).
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в типовия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.
Скалите на Ивановската група представляват изключително континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с преобладаващо груботеригенен пълнеж и разнообразен литоложки състав.
Възрастта на групата съобразно стратиграфската позиция и взаимоотношенията ù с други датирани единици се определя като приабонска.
4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008b), където се намират топонимът (с. Подрумче) и типовият разрез.
Скалите на свитата са означавани с различни термини – „свита”, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Кожухаров и др., 1995).
В изследваната площ скалите на свитата се установяват единствено южно и източно от с. Елхово под формата на две отделни малки разкрития всред и на границата с метаморфния терен (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Скалите на единицата участват в изграждането на т. нар. Рударковски участък, а в регионален план са основен пълнеж на Припекското съставно понижение (фиг. 12).
Свитата заляга с размив върху кристалинния фундамент. Покрива се несъгласно с трансгресивна граница от мергелно-варовиковата задруга.
В изследваната площ единицата е изградена от червеникави брекчоконгломерати и в подчинено количество грубозърнести пясъчници.
Брекчоконгломератите са разнокъсови – от едри чакъли до валуни. Кластите са слабо сортирани, ръбести до полузаоблени, изградени от амфиболити, мигматизирани биотитови гнайси, мрамори, кварц и др. Матриксът е слабоспоен, с песъчливо-гравийна структура и с участие на известно количество железни хидроокиси. Зърната са съставени от различни отломки от метаморфни скали и минерални фрагменти от калиев фелдшпат, кварц, плагиоклаз, биотит, мусковит и др.
Дебелината на свитата достига 30 m.
Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че в различни части на региона скалите прехождат в биостратиграфски доказани приабонски седименти, се приема късноеоценската и възраст.
4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Под същото наименование единицата е описана в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф).
Задругата се разкрива на повърхността в околностите на селата Храбрец, Делвино, Елхово и Самовила.
Скалите на единицата изграждат крайбрежни биостромни рифови постройки, разположени директно, несъгласно и трансгресивно върху метаморфния фундамент и върху червените брекчоконгломерати на Подрумченската свита. Покриват се чрез литоложки преход (изразен в осезаемо увеличаване на мергелния компонент) от Пъдарската свита, или несъгласно и трансгресивно от пирокластичо-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Процепват се от среднокиселите и кисели вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс.
Задругата е изградена предимно от органогенни варовици, а в подчинено количество се срещат варовити пясъчници и варовити конгломерати.
Варовиците са основната литоложка разновидност. Цветът им е бял, сив до жълтеникав. Те са здрави и плътни, с неравен и мидест лом. Образуват добре издържани пластове. Твърде често са изградени изцяло от организмови останки – фораминифери, корали и водорасли (Шабатов и др., 1965ф). Свързващата маса е изградена от крипто- до микрозърнест калцит и ограничено количество глинести минерали. Присъстват единични теригенни зърна от кварц.
Варовитите пясъчници и конгломерати се срещат в основата на единицата като тънки прослои и лещи. Късовете в конгломерата са главно от кварц, метаморфни скали и варовици.
Дебелината на задругата в изследваната площ варира в границата 5–100 m.
Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни от различни части на региона, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф) и пр.
