Като „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” е възприета за първи път от Йорданов (1996ф). Според автора тя включва литотела от всички фациеси „на открито море” в рамките на Кърджалийската вулкано-тектонска депресия (понастоящем – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог). Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” присъства в докладите на Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1995ф).
Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008c).
Според определението групата обединява представителите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на определени регионално или локално обособени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 част от скалите на групата са описвани в състава на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).
С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия и и разнороден строеж. На територията на картните листове Джебел и Кирково с известна условност в т. нар. Храбрецки ръкав (възприет като елемент на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог) присъстват скалите на Лисичарската и Пъдарската свита.
4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE3)
Свитата е въведена като официална единица от Йорданов и др. в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Егрек (Саров и др., 2008b), където е направена и справка за предишните обозначения на единицата.
Свитата се разкрива единствено като две отделни малки разкрития на границата между метаморфния терен и палеогенския басейн в околностите на селата Бъдеще и Храбрец. Тези скали изграждат базалните нива на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Скалите на Лисичарска свита залягат несъгласно върху метаморфната подложка. Покриват се и зацепват латерално в кратък интервал с мергели от състава на Пъдарската свита. Това се осъществява чрез редуване във вертикална посока на мергели с брекчоконгломератни пластове.
На картния лист свитата е представена предимно от чакълни до блокови мономиктови брекчи до брекчоконгломерати. Седиментацията е хаотична, а обработката – слаба. Късовете са основно от мрамори, но в подчинено количество се срещат и късове от мусковит-биотитови гнайси, кварц, гранити и др. Матрикс липсва или е неравномерно разпределен, в силно подчинено количество. В по-горните нива на единицата псамитният компонент осезаемо се увеличава, а грубите класти издребняват. Степента на обработка на късовете се увеличава. Скалите придобиват по-ясно напластен вид.
Дебелината на свитата достига 10 m.
Позицията, хаотичната несортирана седиментация и наличието на преотложени големи блокове определят прибрежния, колувиално-срутищен характер на свитата в конкретния район. Генезисът е пряко свързан със заложението на троговата структура. Скалите на свитата се схващат като корелат (идентични по характер и генезис) на седиментите на брекчозната задруга от основата на карбонатно-теригенния комплекс в рамките на Бенковското понижение.
Конкретни данни за възрастта на единицата в изследваната площ липсват. Възрастта и е определена като приабонска въз основа на варовита нанофосилна асоциация от съседни райони (Саров и др., 2006ф).
4.1.5.2. Пъдарска свита (PdE3-Ol1)
Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въведена е като официална литостратиграфска единица в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008c), където се разполага типовият разрез. При въвеждането се прави и обстоен преглед на предидущите и обозначения.
В изследваната територия материалите на единицата се разпростират на сравнително големи площи в околностите на селата Бъдеще, Пенковци, Храбрец, Делвино и Елхово. Седиментите и са основен пълнеж на т. нар. Храбрецки ръкав, възприет от нас като елемент (разпростиращ се на юг клон) на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Свитата заляга трансгресивно директно върху метаморфната подложка, съгласно с бърз литоложки преход или се зацепва с материалите на Лисичарската свита. В латерална посока клинообразно се съчленява с флишоидната задруга на карбонатно-теригенния комплекс. Покрива се трансгресивно от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Просича се от субвулкански тела на Звезделския вулкански комплекс.
Пъдарската свита е представена от ритмично (флишоподобно) редуване на тънко- до среднопластови псамоалевритни скали с добре изразена хоризонтална слоестост. Характерен цвят е сивият и тъмносивият. Основният ù обем е изграден от пясъчници, алевролити и мергели. Литоложки преходи се установяват както по отношение на варовития, така и спрямо глинестия компонент.
Пясъчниците са сиво-бежови или кафеникави дребно- до среднозърнести полимиктови скали, изграждащи предимно среднопластови последователности. Зърната са от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, слюди и акцесорни минерали. Характерна е липсата на зърна и класти с вулканогенен произход, което се отдава на значителната отдалеченост на подхранващите провинции, развити в Североизточнородопското понижение. Спойката е глинесто-карбонатна, неравномерно разпределена, от базален или запълващ тип.
Алевролитите се различават от пясъчниците по гранулометричния си състав и по това, че образуват по-тънки пластове.
Мергелите са широко застъпена разновидност. Това са сиви, тънко наплочени плътни скали, формиращи среднослоести добре издържани пластове. Имат масивна текстура, мидест лом и алевро-пелитово-микролюспеста структура. Изградени са от пелитово-микролюспести глинести минерали и микрозърнест калцит. Срещат се и единични останки от фораминифери.
При с. Пенковци се установява латерален преход между седиментите на Пъдарска свита и нейният аналог от Бенковското понижение – флишоидната задруга на карбонатано-теригенния комплекс.
Дебелината на Пъдарската свита варира в широк интервал – от 80 до 300 m.
Всред варовитите и мергелните нива Шабатов и др. (1965ф) определят късноеоценска фауна. Атанасов и др. (1980ф; 1970ф; 1972а) изследват аналогични седименти, разположени западно от р. Върбица, като доказват приабон–ранноолигоценската им възраст. Поради факта, че тези скали се зацепват латерално с Пъдарската свита, ние приемаме същата възраст за единицата и в изследвания район, а именно приабон – ранен олигоцен.
