Протолитите на биотитовите гнайси са гранитоиди, деформирани и метаморфозирани през алпийско време във висок зеленошистен фациес. Възрастта на протолита е 454±3,8 Ma (Von Quadt et al., unpublished).
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ
4.1. палеоценски интрузии
4.1.1. Тополовска интрузия (TγδPc)
Тези скали са описани за първи път от Л. Антонов (1943) като гранодиорити. Р. Иванов и др. (1956ф) ги приемат за разновидност на описаните от тях гранитогнайси от състава на метаморфната подложка. Като амфибол-биотитови гранити, които прехождат към гранодиорити, са описани от Боянов и др. (1959ф). Като „Тополовски плутон” скалите са означени от Нафтали и др. (1994ф), както и на Геоложката карта в М 1:100 000 (к. л. Искра).
Единицата се разкрива на малка площ в западната част на картния лист южно от с. Тополово. Тялото е с размери 1 х 0,8 km. В дълбочина е доказано продължението му в северна и западна посока (Нафтали и др., 1994ф).
Скалите са вместени в гнайсите от Тракийската литотектонска единица. Покриват се трансгресивно от седиментите на брекчоконгломератната пачка от състава на конгломератно-пясъчниковата задруга.
Тополовската интрузия е изградена от светлозеленикави масивни или с паралелна текстура равномернозърнести биотит-амфиболови гранодиорити с хипидиоморфнозърнеста и монцонитова структура.
Първичните минерали са представени от зонален плагиоклаз, калиев фелдшпат (микроклин-пертит), кварц, амфибол, биотит, апатит, титанит, аланит и магнетит, а вторичните – от хлорит, серицит и глинести минерали. Преобладават саличните минерали, които изграждат над 70 % от обема на скалата.
Боянов и др. (1995) отнасят интрузията условно към палеозоя поради факта, че тя се пресича от горнокредни хипоабисални магматити в дълбочина. Нафтали и др. (1994ф) приемат горнокредна възраст по аналогия с горнокредни гранитоиди от Източното Средногорие. По данни от K-Ar датировка (Милованов, непубликувани данни) възрастта на интрузията е 59 Ма.
