Авренско-Черничевски тип. Отделен е под това име от Маврудчиев (1964).
Скалите се разкриват западно от с. Багрилци, при вр. Карталтепе, в околностите на с. Черничево, северно от вр. Коджаеле и в околностите на с. Стражец (неозначени на картата), както и в околностите на селата Егрек, Букова махала и Аврен – к. л. Крумовград и Егрек – М 1:50 000.
Скалите просичат метаморфити от фундамента. Маврудчиев (1964) описва за района на с. Черничево дайка от алкални базалти, просичаща риолитова дайка. Границите им с вместващите скали са ясно секущи, като се наблюдават контактни промени. Изграждат дайки, внедрени в разломни системи с направление И–З, С–Ю и СЗ–ЮИ (Marchev et al. 1997), следящи се на протяжение от 20 до 100 и дори до 300 m (Маврудчиев, 1964, Marchev et al., 1997, 1998, 2004). Заграбват множество ксенолити от вместващите скали (Маврудчиев, 1964), както и малки ксенолити от мантийни перидотити, ултрамафични и мафични скали и ксенокристали от високо-Mg оливин (Marchev et al., 1997, 1998, 2004, 2006).
Според гореспоменатите автори скалите са представени от алкални базалти, някои от които имат базанитови до лампрофирови (камтионитови) характеристики. Според Marchev et al. (2004, 2006) първичните минерали са представени от оливин, високо-Mg и богати на Fe и Na клинопироксени, микрофенокристали от плагиоклаз, както и „мегакристали” от амфибол, оливин и клинопироксен. Санидинът и биотитът са редки. Основната маса е микролитова, финозърнестта, панидиоморфна, холокристалинна. Изградена е от клинопироксенови и амфиболови микролити с голямо количество аналцит и санидин в междинното пространство. Подробно петрографско описание на тези скали се прави в Маврудчиев (1964) и Marchev et al. (1997, 1998). Според тях скалите имат типични характеристики на вътрешноплочови алкални базалти.
Според Marchev et al. (2005, 2006) ултрамфичните и мафичните ксенолити са заоблени до полузаоблени, по-рядко ръбести с размери до 7 cm и са представени от ултрамафични вебстерити, вебстерити, клинопироксенити, ортопироксенити, както и двупироксенови габра и клинопироксенови габра. Авторите свързват ксенолитите със слоести интрузии, разположени под метаморфните ядрени комплекси.
Определената изотопна възраст по K-Ar метод е в рамките на 26–28 Ма (Marchev et al., 1998) и 26,1–27,9 Ma (Milovanov, 2005), което отговаря на ранен – късен олигоцен (рупел – хат).
Сподели с приятели: |
