Геоложката карта включва картни листове К-35-88-Г (Черничево) и К-35-100-Б (Кехрос), разположени в юг-югоизточната част на Южна България, на границата с Гърция (фиг. 1). От картен лист К-35-100-Б (Кехрос) на българска територия попада една малка част от 19 km2, поради което за тези два картни листа е съставена обща геоложка карта с площ от 399 km2.
В морфографско отношение в южната част на района попадат високите отдели на граничния дял Мъгленик с надморска височина 800–1200 m (вр. Коджаеле, 1266 m) и северните му дълбоко разчленени второстепенни ридове. На север от долината на р. Бяла се отделя ридът Сърта с нископланински и хълмист релеф. Билните му части са широки, плоски, издигащи се на височина над 500 m, постепенно понижаващи се на юг-югоизток до 300–350 m.
В хидрографско отношение площта принадлежи към Егейската отточна област. Отводнява се от долинната система на р. Бяла, част от водосборния басейн на р. Марица с отток към Егейския басейн.
Разглежданият район се характеризира с разнороден геоложки строеж. Изгражда се от скалите на Източнородопския метаморфен терен – Белоречката, Крумовишката и Мандришката литотектонска единица, ограничени от зони на срязване; палеогенски седименти – Крумовградска и Ивановска група, теригенен комплекс, мергелно-варовикова задруга; вулкански скали – Ирантепенски и Планинецки вулкански комплекс, и комплекс на късния базичен вулканизъм; кватернерни наслаги.
От тектонска гледна точка в площта попадат части от първоразрядните късноалпийски единици – Източнородопският метаморфен терен и Източнородопската комплексна депресия.
В рамките на първоразрядната структура е застъпена част от югоизточната зона на Североизточнородопската структурна зона – Ранилисткото понижение и ЮИ фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог с Ирантепенския вулкан. Ранилисткото и Припекското съставно понижение от ранното развитие на областта са обединени в една т. нар. Крумовградска зона, очертаваща рамките на трога в тази част на района. Като самостоятелна структурна единица е обхванато пространството на вътрешнопланинското Белоречко грабеновидно понижение, в чиято северна периферия са застъпени фрагменти и от Крумовградското съставно понижение, заложено на най-ранните етапи от развитието на първоразрядната комплексна структура. На картния лист са обхванати части от трансзоналната Планинецка тензионна зона и ареала на късния базичен вулканизъм.
Металните полезни изкопаеми са представени от полиметални, антимонитови, златни, злато-полиметални, хромитови и железни орудявания, съсредоточени в Черничевското рудно поле, Розинската и Долноюрушката рудоносна площ. Неметалните полезни изкопаеми са представени от азбест и мусковит. Строителните материали – мрамори (с. Ленско), варовици, андезити (при с. Чал) и гнайси (западно от с. Кобилино), се разработват кариерно.
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположение на картните листове От гледна точка на геоложката опасност изследваният район е с ниска степен на риск. Предпоставки за възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации са геоложкият строеж и дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров; палеогенски скали – Б. Йорданов, В. Вълков, П. Петров, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения - Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, част от тях са извършители на картировачните работи.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийския университет – петрографски (К. Колчева) и възрастови определения (П. Павлишина); Геологически институт на БАН („Геолаб”) – химически. Консултанти към проекта са: метаморфен терен – проф. Ж. Иванов (СУ); вулкано-седиментен терен – Й. Янев (ГИ БАН).
Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Саров и др., 1994ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова под редакцията на С. Саров и Б. Йорданов. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.
