Песъчливо-конгломератна пачка (Vp/sOl2–N1). Седиментите на единицата залягат трансгресивно и дискордантно върху скалите на пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група, варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс, както и Менекенските латити и среднокиселите вулканити на Габеровския вулкански подкомплекс. Покриват се с размивна граница от пролувиално-делувиално-колувиалните наслаги на плиоцен-плейстоцена. Литоложкият състав на пачката е представен основно от алтерниращи помежду си разнообразни пясъчници, конгломерати, варовити и глинести алевролити, както и редки пачки от кисели туфи.
Доминиращи са полимиктовите пясъчници с бял до жълтеникавосив цвят. В долните си нива пясъчниците са дебелопластови, с хоризонтално–коса и коса слоeстост. Те са дребно- до среднозърнести, обикновено добре споени. Матриксът им е слабо глинест, глинесто-песъчлив, по-рядко варовито-глинест или туфозен. Текстурата е масивна, а структурата – псамитова. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат и биотит. Конгломератните нива са по-редки. Късовете са дребно- до едрочакълни, предимно от ивичести риолити, кварц, и по-рядко кварцити, метаморфити и варовици. Матриксът е песъчлив до туфопесъчлив. На места пясъчниците и конгломератите се прослояват с тънки пластове от алеврити, алевролити, аргилити, мергели и глини. Те са неиздържани и бързо преминават в преходни разновидности.
Според В. Георгиев и др. (1999ф) киселите туфи, поне в конкретния район, са преотложени, поради различната степен на обработка на минералните зърна в състава им. Те изграждат тънки и неиздържани прослойки и лещи всред останалите седименти. Туфите са бели, сиво-бели до жълтеникави. Текстурата им е масивна, а структурата – кристаловитрокластична и литокристалокластична.
Дебелината на песъчливо-конгломератнатапачка достига 230 m.
Отделянето на континенталните наслаги с плиоцен-плейстоценска възраст е направено от Саров и др. (2005ф) въз основа на литостратиграфски данни. По литоложки и генетични особености, те имат смесен пролувиално-делувиално-колувиален генезис.
Наслагите се разкриват западно от р. Гюргендере и изток-югоизточно от него. Покриват с неравна размивна граница седиментите на Вълчеполската свита и пирокластично-варовиковата задруга. Изградени са от неспоени разнокъсови блокове с големина до 1–1,5 m3 и полузаоблени, полуръбести валуни предимно от амфиболити, с чакълен примес. Сред тях се срещат много добре заоблени, предимно кварцови чакъли и валуни. Матриксът е песъчлив или песъчливо-глинест, с червеникавокафяв цвят. Дебелината достига до 50 m.
