Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, делувиални и колувиални с плейстоцен-холоценска и холоценска възраст.
4.4.1. Плейстоцен-холоцен
4.4.1.1. Колувиални наслаги (cQp-h)
Колувиалните наслаги се установяват в левия долинен склон на р. Арда, североизточно от с. Брягово. Представени са от ръбести скални късове с блокови и валунни размери. Образуването им е свързано с разрушаването на челните части на латитовите разливи и придвижването на различни по форма и големина ръбести блокове и валуни по склона под действието на гравитацията. Дебелината им варира от няколко метра до 20 m.
4.4.2. Холоцен
4.4.2.1. Делувиални наслаги (dQh)
Делувиалните наслаги се разкриват в подножието на долинните склонове на р. Арда. Изградени са от ръбести чакъли и валуни, съставът на които не се различава от коренните вулкански скали. Дебелината им достига до 10 m. Делувиални наслаги с по-груб състав се разкриват източно от гр. Маджарово, по пътя за с. Сеноклас. Изградени са от ръбести, с различна големина латитови късове, често примесени с глинеста до песъчливо-глинеста маса. Дебелината им варира от 5 m до 15 m.
4.4.2.2. Пролувиални наслаги (prQh)
Пролувиалните наслаги се наблюдават по десния бряг на р. Арда между с. Бряговец и Маджарово, където образуват пролувиален шлейф с дължина около 1 km, състоящ се от четири наносни конуса. Представени са от чакъли, гравий, пясъци и глини. Скалните късове са слабо заоблени, предимно от вулканити. Наблюдава се характерно керемидообразно подреждане на чакълите, включени сред песъчливо-глинест матрикс. Грубата хоризонтална слоестост се подчертава от алтернацията между гравийните, песъчливите и глинестите прослойки. Дебелината на пролувиалните наслаги достига 10 m.
4.4.2.3. Алувиални наслаги – руслови и на заливни тераси (рQh)
Холоценските алувиални наслаги са разпространени в долините на р. Арда и Бряговска река, където изграждат заливните тераси.
В долината на р. Арда, в източната част на Рабовското, Маджаровското и Бориславското долинно разширение са изградени предимно от песъчливо-гравийна фракция – пясъци, гравийни пясъци с лещи и прослойки от глини и чакъли. Наблюдава се ясно изразена кръстосана слоестост. Чакълите са дребно до среднокъсови, много добре загладени. Характерно е голямото разнообразие на петрографския състав на чакълите – метаморфити, кварц, вулканити, вулкано-седиментни скали и седименти. В проломните участъци се натрупва русловият алувий. Преобладава чакълно-валунната фракция, представена от много добре заоблени едрокъсови чакъли, валуни и грубозърнести пясъци. Дебелината на алувиалните наслаги варира от 3–6 m до 10–12 m. В долината на Бряговска река алувиалните наслаги са представени от различно заоблени валуни и разнокъсови чакъли, като преобладават тези с големина 8–12 сm. Изградени са главно от шисти, биотитови гнайси, амфиболити и значително количество кварц. Пясъците са разнозърнести. Дебелината им е от 1 до 3 m.
