Развитието на представите за строежа и тектонската еволюция на Родопския масив се свежда до две основни виждания. Дълги години, от тектонската синтеза на J. Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов и др. (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент (Срединен масив), който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване.
В последните десетилетия съвременният строежен план на Родопската област се разглежда (Ж. Иванов, 1998; Burg et al., 1990, 1994; Ricou et al., 1998) като резултат на алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Предложеният от Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Родопите се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка.