Екстензионни зони на срязване.Изявата на късноалпийската корова екстензия (Ж. Иванов, 1998) се свързва с възникването на крехко-пластични и крехки зони на срязване, част от които имат характер на разломи на отделяне. В рамките на картен лист Маджарово е установена екстензионна зона в основата на Мандришката единица., описана от Ж. Иванов (1998) под името Бряговец-Брусевски разлом на отделяне (фиг. 22).
Бряговец-Брусевски разлом на отделяне.Тази структура, според Ж. Иванов (1998) предопределя развитието на Източнородопското палеогенското понижение от долината на р. Арда. Разломът на отделяне се поставя в основата на диафторизирания разрез, където Боянов и др. (1969), Z. Ivanov (1985) и Bonev (2006) поставят повърхнината на североизточно вергентен навлак с доприабонска възраст. Редица структурно-кинематични критерии показват южно насочен транспорт на разреза от диафторизирани гнайси, което се свързва с южновергентното навличане на най-горната пластина (Пелевунски навлак Р. Иванов, 1961; Боянов, Кожухаров, 1971). В последвалия етап на екстензия, навлачната зона е реактивирана и превърната в разлом на отделяне, описан като Меденбукско-Орешиновски в източната част на подутината и Бряговец-Брусевски в северната част. Повърхнината на Бряговец-Брусевския разлом се наблюдава в долината на Кулиджик дере при с. Кожухарци, където затъва полегато на север. Същата повърхнина, синформно огъната се разкрива и в долината на р. Арда – северно от с. Бряговец.
Към основната милонитна зона на разлома на отделяне се включват и милонитите от района на селата Дисевица, Червенец и Падало. Северно от Падало, в района на Кожухарци тя пресича долината на Кулиджик дере и след това се губи под палеогенските седименти в източния му бряг. Малко разкритие от нея се установява в един от притоците на Азмак дере, след което се покрива отново от палеогенски седименти между Азмак дере и село Черничино. В участъка между Брусевци, Сърмашик дере и с. Чучулига, основната милонитна зона се прокарва по контакта с Чучулигинските гранити, които са засегнати от деформации в зеленошистен фациес. Между село Чучулига и р. Марешница се проявява като милонитна граница между Мандришката и Белоречката литотектонска единица. На пътя за с. Горноселци, тя маркира основата на палеогенския разрез и като такава се следи до с. Долноселци. Същата милонитна граница се наблюдава в основата на тектонската клипа, южно от Горноселци. Паралелно на основната зона се установява синтетична милонитна зона, която маркира основата на палеогенския разрез от несортирани червено-виолетови брекчоконгломерати в участъка между селата Брусевци, Чучулига и долината на р. Марешница.
Времето на екстензионните движения по разлома на отделяне се определя от внедряването на синтектонските Чучулигински гранити, за които е определена възраст от 69 Ma (Marchev et al., 2006).
