Освен компресионните (навлачни) и екстензионни зони на срязване с крехкопластичен характер, на територията на картния лист са представени още разломи на отделяне с крехък характер, маркиращи най-ранните етапи от залагането на Източнородопското комплексно понижение и разломи с разседен характер, групирани според направлението си в няколко основни системи.
Разломи на отделяне с крехък характер. Те обрамчват периферията на екстензионните подутини и представляват конседиментационни, най-често полегати срязвания, предопределящи залагането на Крумовградското съставно понижение на ларамийския (R11) етап. В отделни техни участъци са налице данни за регенерацията им на по-късен етап, осъществен след отлагането на Подрумченската свита. Типични представители на структурите от втория тип са т. нар. тук Марешнишки и Мечоухски разлом.
Марешнишки разлом. Наименован е на р. Марешница, просичаща неподелените седименти на Крумовградската група от основата на Горноселското понижение и разположените в близост скали от метаморфната рамка по северната периферия на Белоречката подутина. Следи се от района на селата Долноселци и Горноселци до източно от с. Чучулига. Конфигурацията на разломната линия е неправилна, силно повиваща в план, предопределено от субпаралелното разположение и очевидно обточваща елементите на фолиационните плоскости в цокъла. Локално установените полегати до средностръмни (15–45º) наклони на структурата към вътрешността на понижението са близки по стойности с тези на фолиацията в обрамчващите и подстилащите го скали от Белоречката и Мандришката литотектонска единица. По самите тектонски повърхнини в зони с дебелина до няколко метра се наблюдава най-често тектонско брекчиране, стриване и ожелезняване. В самата река западно от с. Горноселци са установени набор от серпентенитови плаки със серия брекчирани плоскости по долните повърхнини (SR 5/40º), съпроводени със стриване. На около 3 km ЮЮЗ от селото разломът на отделяне е с елементи SR 340/15º и е проявен в стриване и ожелезняване между хлоритови шисти и уплътнени кластподдържани (допирен тип) брекчи от хлорит-мусковитови шисти в основата на Крумовградската група. Разломът западно от самото село е разположен между долнището на мраморна пластина и тектонизирани гнайси и е съпроводен от интензивна катаклаза и брекчиране по плоскост SR 280/45º.
Освен като разлом на отделяне, по по-голямото си протежение в западната си част Марешнишкият разлом е с характер на полегат разлом на отлепване, за което свидетелства наличието на големи ненарушени и издържани в пространството мраморни плаки с километрови размери, вложени на различни нива всред грубокластичните седименти на Крумовградската група.
Мечоухски разлом. Структурата е наименована на с. Мечо ухо. Установена е в локално разкритие на около 3 km ЮИ от селото. Представлява западаща на ССЗ разломна плоскост с SR 335/25–30º, изразяваща се в тектонско брекчиране, стриване и избеляване по дебела до 2–3 m крехка зона на отделяне. Разломът предестинира акумулацията на новоустановени за конкретната площ брекчи на Крумовградската група, разполагащи се върху затъващи на север зелени скали от състава на Мандришката литотектонска единица. Типът на структурата и взаимоотношенията на най-старите палеогенски скали с подложката са свидетелство за характера и механизма на процесите по периферията на Белоречката подутина, интерпретирани в раздел 4.
