Гънкови структури. Материалите на Свободиновската група северно от зоната на Кърджалийския разлом изграждат част от ЮЗ крило на т. нар. Мастатепенска синклинала (Йорданов и др. в: Саров и др., 2006ф), следваща удължението и синхронна със залагането на ЮЗ клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Нейното описание се прилага към обяснителната записка на к. л. Николово (М 1: 50 000). Според Йорданов (1996ф) киселата пирокластика (т. е. западните дистални зони на Зимовинския вулкан от района) формира по скалите на пластичната подложка плитки негативни гънки на вулкано-тектонско слягане под силите на тежестта (F23 – Tабл. 5), а при ерозионното разтоварване и разкъсване на пирокластичните потоци, по контура на освободеното пространство се образуват т. нар. скални носове (F7).
Блокови структури. Солищенският блок е сравнително сложно устроена структура, чиито начални етапи на развитие съвпадат с етапа на троговото заложение (Йорданов, 1996ф). Разпространението ù е основно на север (к. л. Николово – М 1: 50 000), поради което по-подробно описание се прилага в обяснителната записка към съответния картен лист.
Заедно с Габровската (к. л. Николово – М 1: 50 000), Солищенската структура е част от надлъжно паралелно разположена ивица, разделяща североизточния от югозападния клон на вулкано-седиментния трог в рамките на централната подзона. С малки изключения, тя не е поприще на вулканска дейност и преди колапса представлява издигнато (атолово) пространство, заето от скалите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга.
На R23 – илирски подетап зоната се издига и осушава. Процесът е съпроводен с проявата на усложнена комбинация F2 гънки, синхронно генерирани и с осов тренд, паралелен на ориентацията на структурите в трога.
Блоковото хорстовидно дооформяне се обвързва с по-късни процеси, свързани с проява на неотектонския етап.
В рамките на изследваната площ са представени само части от най-южната периферия на структурата. В района северно от Кърджали или около с. Скърбино тя е изградена от тектонски ограничения от три страни и отворен на север периметър на конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс). Западната граница на високо издигнатия блок се прокарва по южното продължение на субмеридионалния Стражицки разлом.
Предполагаемата амплитуда на пропадане тук е около 200 m. От изток малък клиновиден блок по скалите на Пъдарска свита го дели от материалите, изпълващи Високополянското понижение.
От юг хорстът се оформя от линията на Кърджалийския разлом. Издигнатите блокове по западното продължение на неговата зона и по-специално т. нар. Енчецки хорст могат да се възприемат като фрагменти на главната описвана структура.
Поради преработката и грубослоестия характер на скалите, елементите на залягане в тази част на блока и евентуално очертаващите се гънкови структури не са особено отчетливи. Затъването е най-общо плавно на север.
Енчецкият хорст е новоустановена структура от зоната на Кърджалийския разлом, разположен между Кърджали и селата Средника и Енчец. Представлява клинообразен в план, тектонски ограничен от всички страни и изтеглен в ЮИ посока блок, оформен по скалите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга.
Северният ограничителен разлом представлява дълъг около 1 km отрязък от главната линия на субекваториалния Кърджалийски разлом, заключен между два ненаименовани разседа от СЗ–ЮИ-та система, клиновидно съчленени на ЮИ. По разломите се установяват зони на тектонско брекчиране, катаклаза, стриване. Структурата е усложнена от косо разположен и наклонен под ъгъл 40–45º разсед с посока 45º и пропаднала рифова постройка, изграждаща югоизточния блок. Линията се маркира по харниши, зоната на влияние е широка около 5 m и се характеризира с интензивна хидротермална промяна.
Вероятната амплитуда на хорстовидния Енчецки блок по главните бордови разломи е в границите 150–200 m.
