Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 6.81 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
Табл. 6. Развитие на калдерния комплекс на Нановишкия вулкан
С изключение на Свирецките андезити всички тези подкомплекси и самостоятелни вулкански тела са застъпени в по-голяма или по-малка степен в площта на картния лист. Поради близостта на състава (андезититобазалти до андезити) и сходно време на образуване, скалите на Зорнишкия подкомплекс традиционно са отнасяни към продуктите на Звезделския вулкан. Тук те са обособени като самостоятелен подкомплекс от обема на Нановишкия комплекс. Мотивите за това са: 1. Привързаност на материалите на подкомплекса и разположението на подхранващите канали като елемент (етап) от развитието на Нановишката магматогенна полукръгова структура, обособяващ своеобразна сома по западния, северен и източен ръб на калдерата, докато основата на Звезделския вулкан прониква само от юг и може да се възприеме като едностранно разположена в атрио-зоната на калдерното понижение. 2. Съществена разлика в характера на продуктите на двата вулкана. Нехарактерни и неприсъщи за Звезделския вулкански комплекс са грубата пирокластика (бомбено-блокови до едроблокови туфи), развита по северната периферия на първоразрядната полукръгова структура в границите на резервата южно от яз. Студен кладенец, специфичните многократни последователни лавови импулси, продуциращи дебели серии от потоци и покрови с характерни лавобрекчи в основата на всеки от изливите, както и блоковите лавови потоци, присъщи само за Зорнишкия етап от развитието на Нановишкия вулкан. 3. Роля на Момчилград-Джанковската крипторуптура като магмоконтролираща структура. Тя се явява и северна граница на разпространение на голям брой субвулкански тела, групирани в проксимална, удължена в паралелна И-З посока зона около главната постройка на Звезделския вулкан. Северно от нея в сходната периферна зона от етапа на Зорнишкия вулкански подкомплекс като част от Нановишкия вулкан са регистрирани само сателитни проводящи, в т. ч. линейни канали, в повечето случаи с концентрично или радиално разположение. Предвид близките характеристики на Зорнишкия подкомплекс с директно постилащия го Рабовски вулкански подкомплекс (при относителната самостоятелност на Чифлишкия подкомплекс както по разположение на контролните магмопроводящи полудъгови крипторуптури, така и по продължителността в етапите на неговата активност), Зорнишкият етап би могъл да се възприеме като своеобразно продължение и реактивирана, макар и отчасти видоизменена дейност на началния етап от залагането на първоразрядната структура. Подкомплексите са отделени, и то само локално, от пароксизма в дейността на Чифлишкия етап. Соколинският вулкан е самостоятелна постройка извън периметъра на полукръговата структура, но вероятно е генетично свързана с нея и се описва към строежа на централната подзона. Залагането на първоразрядната уникална в много отношения структура се осъществява на раннопиренейския етап (R32) на пресечницата на Североизточнородопската и Момчилградската структурно-тектонска зона. Всички данни за строежа и развитието ù я определят като ендогенна магмена, полиетапна и полифациална вулкано-тектонска мезоструктура с централен тип симетрия и концентрично-радиален строеж. Последният е твърде лесно установим, когато поредицата от вулкански центрове, примерно по Чифлишкия или Светиилийския вулкански подкомплекс, не се схващат като самостоятелни вулкани, а именно като поредица от дъгово разположени изолирани треторазредни постройки по обединяващи ги и синхронно продуциращи ги второразрядни вулкански канали от линейно-гнездови тип. Такава идея, макар и отчасти неправилно интерпретирана, е заложена и в т. нар. втори модел за обвръзка на ранноолигоценските кисели вулкански центрове (Boyanov, Goranov, 2001). Някои от тези канали са независими, близо разположени в план, но със значително денивелирани в дълбочина камери, периодично и синхронно генериращи разнообразни, алтерниращи продукти. Примери за това са взаимоотношенията на лави и пирокластика, съответно към Рабовския андезитов и Чифлишкия подкомплекси в района на с. Метла (к. л. Студен кладенец – 1: 50 000); туфи на Чифлишкия и разнообразни продукти на Зорнишкия подкомплекс под вр. Здравец, с. Соколино и пр. В началните етапи от своето развитие вулкано-тектонската депресия, маркирана по долната туфитно-туфозна пачка, постилаща материалите на Рабовския етап, има значително по-широко разпространение. Макар и с голяма доза условност, тук не се изключва възможността за първоначално единен, свързан с разположения в основата на Маджаровския вулкан ранноолигоценски басейн, което предполага относително синхронна активизация. Основните центрове на вулканизма са обвързани със заложението на полукръговата структура от север, с главен кратер в района на с. Студен кладенец (извън картния лист). Вулканът продуцира разнообразна пирокластика и рязко различаващи се поне по цвят и текстурни особености черни (базалтовидни) и тъмнозелени андезити, но с несъществена разлика в химизма. След известен период огнищовата кръгова структура активира най-външно разположения полупръстен с форма на елиптична, отворена на ЮЗ полудъга, по която се залага Чифлишкият линейно-гнездови вулкан от втори ред. Неговите треторазрядни постройки се следят от Сушевската група центрове северно от Момчилград през с. Лисиците и вр. Моняк; по северната периферия на яз. Студен кладенец до вр. Тепеджиюрен (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000) с обща дължина около 45 km (Фиг. 27). Сушевската група центрове се състои от множество неголеми екструзивни куполи и криптокуполи, внедрени в киселите пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Вискозните лави са силно нагънати при внедряването си, като в някои случаи гънките на влачене преминават в ножнични. В периферните си части лавите често преминават в черни перлити, чрез тънкослойно редуване на ивички. Лавите и перлитите освен автокластично брекчирани в периферията на куполите, са брекчирани и вследствие на закаляване при съприкосновението си с водонаситените отложениия. Всред тях често се „всмукват” кластични дайки от скалите, в които се внедряват – образуват се пеперити. Приоритетно северните, по-внушителни постройки се характеризират с изключително висок коефициент на експлозивност, пулсационно поетапно активиране с честа смяна, но и повтаряемост на пирокластичните продукти. Каналите пресичат затвърдели в дълбочина лави на троговите горноеоценски вулкани от илирския стадий и, заедно с ювенилни продукти ги изнасят по експлозивен път като резургентни късове (акцесорни лапили), включени и частично преработени при придвижването на пирокластичните потоци. Освен тях често явление са напълно свежите, преобладаващо дребни и подчертано ръбести алотигенни по характер късчета от кристалинната подложка (Йорданов, 1996ф). В случая напълно допустим е механизмът на хидромагматични ерупции (Wohletz, Heiken, 1992). Във финалните етапи центровете се заемат от екструзивни куполи с перлитови “яки”. В района на вр. Моняк киселите вулканити изграждат издължен ЗСЗ–ИЮИ екструзивен купол – Хисарски вулкан (Кърджалийски вулкан – Р. Иванов, 1960; Янев и др., 1968). В периферните му части се наблюдава брекчиране, както и окологърлови лапилни до блокови пирокластити с късове от риолити и перлити. Скалите имат добре изразена призматична напуканост, в някои случаи разположена ветриловидно. Призмите са разположени напречно на слоевете на течение, като понякога се наблюдават издувания. Центровете източно от с. Звезделина продуцират червеникави до червенокафяви трахириолити и перлити. Преобладават лавобрекчите, а по-редки са лавите. Често лавобрекчите преминават в аглутинати и агломератови туфи (Горанов и др., 1960, Янев и др., 1968). Авторите описват и наличието на експлозивни дайки, изградени от туфозен материал и перлитови късове. Разграничени са отделни „фази” от развитието на т.нар. Перперешки вулкан, които се формират от многокаратни вулкански импулси. Установяват се отделни куполи на изтискване, от които се изливат къси лавови потоци. Северно от с. Звезделина, на контакта с киселите пирокластити с набогатяване на среднокисели акцесорни късове (схващани от тях като среднокисели туфи), описват “приконтактни експлозивни брекчи”, които по същество предстaвляват пеперити и указват внедряване във водонаситени отложения. В източните периферни части от центъра на огнищовата структура се отваря едностранно развит, отворен на запад линеен, т. нар. Църквишки сърпообразен канал, разполагащ се южно от с. Лале до северно от с. Момина сълза (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000). Дължината на канала е около 12 km, при максимална ширина 1,5 km в най ССЗ си части до съвсем изтъняващ и изцеждащ се на юг. Каналът продуцира чрез насочени взривове пирокластика, изпълваща Плазищенското понижение (сходна с тази на външната полудъга) и къси локални лавови потоци. Запълнен е основно от често примесени с пирокластика блокови риолитови гърлови лавобрекчи на нагнетяване. Синхронното действие на вулканите, продуциращи материалите на Рабовския подкомплекс и отнасяните към Зорнишкия тип продукти вулканити (след пароксизма на Чифлишкия подкомплекс) е доказано от многократно установеното им редуване. При настоящите ревизионни проучвания бяха установени много нови, различни по характер и разпространение материали на т. нар. Момчилградски вулкански подкомплекс – последният от вулканските етапи на докалдерно развитие. Центровете на Момчилградския етап – основно изометрични лавови стволове на канали (некове) и канали, запълнени с експлозивни лавови брекчи, опасват от запад и север централните участъци на Нановишката структура в сравнително наситен пояс. Нашето, макар и недоказано становище е, че пъстрите по състав материали на Момчилградския етап са евентуално резултат, продукт от смесване на магми на Зорнишкия и Чифлишкия подкомплекс. Може да се добави, че установеното от нас редуване на продуктите му с поетапни прояви на Зорнишкия подкомплекс са в подкрепа на тази идея. Към втория син-посткалдерен етап от развитието на Нановишкия вулкан се отнасят скалите на Светиилийския и Свирецкия вулкан от втори ред. Светиилийският вулкан оформя втория по значимост полупръстен, следящ се от запад непосредствено северно от Момчилград, през Дамбалъшките височини до СЗ от с. Биволяне, а, след известно прекъсване през долината на р. Бюйюкдере – като непрекъсната, различно широка и стесняваща се на ЮИ и юг ивица до района южно от вр. Амбертепе (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000). Дължината на тази раздвоена дъга е около 25 km. Вулканът продуцира сравнително малък обем пирокластика, проявена в няколко последователни и не еднакво представени експлозивни фази. Повечето от центровете представляват екструзивни куполи на изстискване с развити по периферията им перлитни яки. Някои от центровете (Кирсетепе) вероятно продуцират подетапно редуване на риолитови и дацитови лави. В Фиг. 27. Схема на разположението на второразрядните кисели вулкани и треторазрядните центрове от Нановишката магмопроводяща полукръгова структура (А – к. л. Кърджали; Б – к. л Студен кладенец) Изтегляне 6.81 Mb. Сподели с приятели:
|