Момчилградската структурно-тектонска зона (МГСТЗ) е по същество по-късна от СИРСТЗ. Залагането на комплексната депресия, изключвайки ларамийските и ранноилирските (R21) активизации по периферията на синформно огънатите кристалинни бордове се свързва с етапа на троговото заложение (R23) и ликвидиране (преодоляване) на Кърджали-Самотновския праг в района от с. Седловина.
Зоната има генерално СИ-ЮЗ (55º) направление, почти напречно разположена под ъгъл 85º спрямо структурите от СИРСТЗ. Общата ù дължина е около 55 km. Напречната ширина е непостоянна, като достига 34 km.
В нея също са обособени три подзони: североизточна, централна и югозападна. В рамките на изследваната площ са представени части от североизточната и централна подзона.
Североизточна подзона. Подзоната с обща дължина 38 km включва пространството между Кърджалийския разлом от север и западното мислено продължение на Момчилград-Джанковската крипторуптура от юг, по която се отделя от централната подзона на второразрядната структура. В тази си част тя е широка около 13 km.
Треторазрядни единици. В строежа на подзоната участва представителна площ от обширната Кърджалийска депресия, както и целият периметър на Нановишката магматогенна полукръгова структура.
Кърджалийска депресия. Това е наложена трансзонална структура, чийто характер, време, причини и механизъм на залагане са установени от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф), а наименованието и дефиницията ù са предложени от Йорданов (в: Саров и др., 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група.
Структурата отразява приблизително новите граници на трансформирания на раннопиренейския етап R31 олигоценски басейн, свързани с денивелачни процеси по южния борд на Момчилградската депресия. Басейнът се отдръпва на север и завладява значителна част от бордовете на второразрядната структура, представляващи до момента континентална суша. Добри примери за това са многобройните (в т.ч. Кобилянското) реликтови (съставни) понижения в западните и северозападни участъци на картния лист, заложени директно върху западните кристалинни бордове на Момчилградската комплексна структура.
Груевска зона. Зоната се маркира по настоящето разпространение на седиментите и пирокластиката, свързани с началния (Рабовски) етап от развитието на Нановишкия вулкан. Тя представлява до голяма степен условно ограничен проникващ периметър, обхващащ пространството между приблизително очертаните нови граници на редуцирания олигоценски басейн от R32 – етап на залагане, и мислената външна оконтурваща линия по външния периферен полупръстен на първоразрядната вулканска постройка. Така тя определя проксималната и рамкира централната сложно устроена зона на комплексния вулкански апарат. В южна посока зоната прехвърля границите на второразрядната подзона.
Нановишка магмопроводяща полукръгова структура. Пиренейският стадий в Източнородопската комплексна депресия може да бъде определен като стадий на относително синхронно генерираните вулкански и вулкано-тектонски кръгови структури. Наред с Боровишката, Маджаровската и Сушицката (Кушленската), Нановишката структура е най-забележителният, внушителен и класически представител на структурите от своя клас.
Различни нейни части са описвани като: „Нановишко понижение” (Костадинов и др., 1957ф; Горанов и др., 1995); „Нановишка калдера” като северна част от Стръмниридската вулкано-куполна структура (Вапцаров, 1983; Кацков и др., 1990, и др.); „Нановишки стратовулкан, преобразуван в калдера” (Саров и др., 1996ф); „Поточарски вулкански район” (Георгиев и др., 1997ф); „Нановишка депресия” (Саров и др., 1996ф; Георгиев и др. 1998ф).
Като пример за магмени структури се споменава в Кацков и др. (1990ф).
Отделни части от структурата са отнасяни към Ардинската вулканска ивица или Кърджалийския разлом (напр. Янев и др., 1968), Дамбалъшки и Светиилийски вулкан от Момчилград-Ардинския вулкански район (Харковска, 1998; Moskovski et al., 2004) или Звездел-Крумовградска вулкано-тектонска структура (Boyanov, Goranov, 2001). Йосифов (1991) обединява “Звездел-Пчелоядската, Крумовградската (Иран тепе) и Нановишката кръгови структури в единен, т. нар. Звездел-Крумовградски магмен център.
Полукръговият (полуелиптичният) характер на структурата се изтъква за първи път от Yordanov (2002). Приблизителният ù радиус е от порядъка на 10–12 km, което определя нейния мезоструктурен тип (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).
Нановишката магмопроводяща полукръгова структура се възприема като сложно устроен, развиващ се във времето и пространствено, единен първоразряден вулкан (вулкански масив), чиито етапни последователности генерират множество второразрядни вулкани (рангуването на вулканите е различно от това на тектонските структури). Техните продукти се схващат като съответни подкомплекси, т.е. подчинени на основната структура.
Самата тя претърпява двуетапно калдерно развитие с формиране на калдерен комплекс. Редът на генериране на тези подкомплекси и развитието на калдерния комплекс е изложен на Табл. 6.
