Туфитна пачкa (tl/tfOl1).Традиционно, в т. ч. и на Геоложката карта на България в М 1: 100 000, е отнасяна към единицата (хоризонт или задруга) на I кисел вулканизъм. По-късно ( В. Георгиев и др. 1997ф) е причислявана към Белипласткия или Рабовския вулкански комплекс.
Разкритията на туфитната пачка на картния лист се разполагат северно и югоизточно от Кърджали и край с. Енчец, както и на немалка площ между с. Опълченско и кв. Горна гледка.
Седиментите на туфитната пачка следват с бърз литоложки преход варовиковата пачка. Покриват се нормално, по същество регресивно и с рязка литоложка граница от материалите на туфо-туфитната пачка в основата на Рабовския вулкански подкомплекс.
Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави финопепелни до пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание (варовити туфити и дори туфозни варовици). Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълтозеленикави. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура. Скалите имат много общи белези с пачката на варовитите туфити към туфозно-варовитата задруга от основата на Зимовинския вулкански комплекс.
Туфогенните варовици са най-често микрозърнести (микритни), бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, представен от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови късове. Преобладават организмовите останки от фораминифери, като на места присъстват и остракоди.
Дебелината на пачката достига до 100 m.
Олигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963, и др.).
