Гънкови структури. В рамките на картния лист са застъпени части от северозападното крило на голямата Момчилградска синклинала.
Момчилградска синклинала. Структурата е описана за първи път и под това име от Яковлев и др. (1954ф). Като „синклинорий” или „грабен-синклинала” се разглежда съответно от Е. Бончев (1960) и Шабатов и др. (1965ф).
В първоначалните представи тя е дефинирана най-общо като заключена в пространството между източната периферия на Централнородопската структура (т. нар. Мадан-Давидковско подуване) и Източнородопския блок-свод. Тук за първи път е очертан нов ЮИ борд, което предполага нова конфигурация и съответни характеристики. Сложното съчленяване и преориентация на структурите от Североизточнородопския гънково-блоков комплекс се осъществява по зона, явяваща се СЗ продължение на Лудетинския грабен (к. л. Крумовград – М 1: 50 000) или по-точно западно от продължението на блоковото издигане по фундамента СИ от тази структура, явяващо се част от т. нар. Черквенско подуване (Шабатов и др., 1965ф).
Синклиналата представлява малоамплитудна, плавна, отворена F5 гънка (Табл. 5) от брахиструктурен тип с обща дължина 45 km и максимална ширина 24 km. Шарнирът ú има ЗЮЗ–ИСИ направление (55–60˚). Основното прегъване се маркира в южните картни листове. В пределите на изследваната площ то се трасира само в югоизточния ú ъгъл по линията с. Багрянка – с. Островец.
Северозападното крило, заемащо значителна част от картния лист, е изградено от единиците, изпълващи съответно Кърджалийското и Плазищенско понижение. На север, в района между Момчилград и Кърджали, към него се включват и скалите, оформящи т. нар. Груевска зона. И в двете крила в основата и от към кристалинните бордове са представени неравномерно груботеригенните материали на Крумовградска група и Подрумченска свита.
В ядрените части на структурата се разполагат скалите на Джебелска свита, а в южна посока – варовиковата задруга и пирокластите на Стоманския вулкан (к. л. Джебел – М 1: 50 000).
Наличието на тектонски граници по някои отрязъци от контура на крилата не е основание за възприемане на „грабен-синклиналното” определение. На нейния фон могат да се набележат множество разноориентирани, по-локално проявени и сравнително къси прегъвания от по-нисък ред, но според нас, това не подкрепя „синклинорийния” характер.
В пределите на картния лист една от по-мащабните сродни структури е известното от най-ранните проучвания т. нар. Летовнишко подуване – слабо удължена, ориентирана субемеридионално брахигънка, в ядрените части на която се разкрива големият серпентинитов масив, разположен по поречието на р. Върбица между селата Глухар и Върхари.
Гънково-блокови и блокови структури. Към първите се отнася Бойновското грабеновидно понижение, докато останалите описани тук структури имат ясно изразен блоков характер.
Бойновско грабеновидно понижение. Структурата е по-известна като Бойновски грабен (Йовчев-ред., 1971) или „Кьосевска грабен-синклинала” (Шабатов и др., 1966ф). Разполага се в СЗ отдели на картния лист между селата Каменарци, Кьосево и Тополчане (с. Бойно остава на ЮЗ от нейните рамки).
Формата на структурата е клинообразна, плавно стесняваща се в южна посока. Ширината в северните ù отдели достига около 4 km, а дължината по оста – 7 km. От север тя е ограничена от западния фланг на Кърджалийския разлом с пропаднал южен блок. Описаните от Георгиев и др. (1997ф) Тополчански разсед и Кьошдеренска флексура по източната периферия на структурата не са потвърдени.
В пълнежа на понижението южно от яз. Кърджали участват разнокъсови уплътнени брекчи на Крумовградска група, Подрумченска свита и базалния брекчоконгломерат на Подковска свита, покрит нормално от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска група).
Дълбочината на грабена не надвишава 300 m.
Структурата е заложена на ларамийския етап (R1), запълвайки (в т. ч. тектонски предестинирано) синхронни (протодепресионни) и периферно разположени брахиформни негативни огъвания във фундамента. Подобно Боровишкия грабен (к. л. Ардино – М 1: 50 000), тя акумулира преотложения брекчоконгломерат на Подрумченска свита (R21) и едва на етапа R31 (със залагането на Кърджалийската депресия) е отново поприще на седиментация.
Пропастки хорст. Хорстът има СЗ-ЮИ простирание, дължина около 3,5 km и ширина 0,5 km. Разположен е в СИ край на Кърджали и при селата Сипей и Пропаст. От СИ е ограничен от т. нар. Сипейски разлом, а от ЮЗ – по паралелна разломна линия. Блокът е оформен от финопепелните материали на туфитната пачка от пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска група). Предполагаемата денивелация не превишава 100 m.
Чобанска разломно-блокова зона. Маркира се по серия блокови структури с противоположен знак и разнообразни размери, заемащи пространството между селата Плешинци и Чобанка в ЮИ част на картния лист. Общата им ориентация е предопределена и паралелна на субекваториалната до ИСИ посока на Островецката разломна зона.
Най-източният грабеновиден блок на структурата е насочен радиално или е врязан във вътрешните периферни части към центъра на калдерата. Малък хорст от лави на Момчилградския вулкански подкомплекс разделя източните негативни структури от значително по-обширното пространство на едностранно пропаднал от юг грабен, разположен в района на с. Плешинци. В строежа на блоково оформените зони са представени главно реликти от прикалдерните смесени (езерни и гравиталитни) седименти от задругата на блоковите брекчи, части от постилащата ги пирокластика и просичащи я риолитови канали на Равенския подкомплекс.
Според дебелината на тези отложения, денивелациите не превишават първите десетки метри.
Ябълковецки грабен. Разполага се в района на едноименното село (източно от Момчилград), е западно продължение на Чобанската зона. Изпълва се от киселите туфи на Равенския вулкански подкомплекс, които биха могли да се възприемат като съхранен реликт от по-значителен и денудиран впоследствие ареал на разпространение, понастоящем съсредоточен само в границите на калдерата. В рамките на грабена се включват и два риолитови центъра от подкомплекса.
Предполагаемата денивелация по ограничителните разломи не превишава 100 m.
