1- 4. Идеализирани контури на второразрядните линейни вулкани: 1 – Чифлишки; 2 – Момчилградски; 3 – Светиилийски; 4 – Равенски; 5 – Соколински вулкан; 6 – условни контури на треторазрядни постройки; 7- 9. Обозначени по-нискоразрядни центрове от етапа: 7 – Чифлишки; 8 – Светиилийски; 9 – Равенски; 10 – предполагаемо трасе на Момчилград-Джанковската магмоконтролираща крипторуптура Абревиатурни и цифрови обозначения: I. Към Чифлишкия етап: ЦЛСК – Църквишки линеен сърповиден канал; ЧД – „Чифлишка” дъга: 1. Сушевска група центрове; 2. Център „Лисиците”; 3. Хисарски вулкан; 4-5. Перперешки вулкан (група центрове); 6-7. Студенкладенецки вулкан (група центрове); 8. Тепеджиуренски вулкан. II. Към Светиилийския етап: I. ДПД – „Дамбалъшка” (СЗ) полудъга: ЗГ – Заградска група центрове; ХТ – Хисартепенска група центрове; КТ – Кирсетепенски вулкан; II. БЛК – Биволянски линеен канал; III. ССИПД – Собствено-Светиилийска (СИ) полудъга: БК – Бойнишка група центрове; АТ – Амбартепенски купол;
североизточната полудъга чест елемент са линейните, паралелни на удължението канали, запълнени с лавобрекчи или некове, някои от които с допълнителни щриховки, определящи ги като вулкански игли.
Вътрешна, паралелно разположена дъга, запълнена от блокови туфи и лави на подкомплекса бе новонабелязана при ревизионните проучвания в землището на с. Биволяне (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000). Свирецкият етап просича и се покрива от пирокластика на Светиилийския подкомплекс в района на вр. Амбартепе (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000), където, като платообразен разлив, изгражда самия връх. На север телата, отнесени към него, са със секущи взаимоотношения.
Поредицата малки новоустановени центрове на т. нар. Юкаянски латити от района на Момчилград са отново с отчетлива линейна (60°) подредба (Йорданов и др. в: Саров и др., 2005ф).
Освен риолитовите, определени като калдерни (Йорданов в: Саров и др., 2002ф) дайки, отнесени към изявата на Светиилийския етап, тясно асоцииращите с тях във ветриловидния радиален сноп от север в района на селата Растник и Гургулица новоустановени от нас дайки с базичен и среднокисел състав се обвързват с изявата на Сърпецкия етап (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000). Самостоятелни канали и най-вече дайкови снопове от запад, изток и югоизток с радиална насоченост доопределят класическите калдерни характеристики.
Успоредно с това, на синкалдерния етап става пропадане, съпроводено с радиални блокови движения към централните, понижени и неактивни до този момент централни части на Нановишката структура. До този момент те са заети от плитък басейн, в който се акумулира пирокластика на Чифлишкия подкомплекс. Вероятно на етапа на първото калдерно пропадане те се припокриват нормално от туфо-туфитно-епикластичната пачка от основата на Звезделския вулкански комплекс. Последните се припокриват от рифови постройки и скали от мергелната пачка на варовиково-мергелната задруга.
Последва издигане и осушаване. Преливникът на вътрешния заливовиден контур най-вероятно е представлявало отвореното пространство на север, незаето от скалите на Светиилийската дъга. Магмената камера на Равенския вулкан от втори ред се разполага вероятно в самия център на калдерното пропадане, но негови центрове с неголеми размери са съсредоточени основно по западната му периферия, както и в разположената от запад радиална (субекваториално ориентираната) линейна зона между мах. Ябълковец и с. Чобанка. След период на активна експлозивна дейност се създават условия за нова рифогенеза.
Финалният етап от развитието на Нановишкия вулкан е белязан от дацит-трахидацитовото Биволянско тяло.
С новото, телескопирано и едностранно ориентирано на север пропадане е свързано генерирането на блокови калдерни брекчи между селата Плешинци и Чобанка (ЮЗ от с. Равен). Пак с този етап и в езерна обстановка става обрушване и преотлагане на късните рифови постройки като моногенни варовикови грубокластични пачки от задругата на блоковите брекчи.
Оформя се сегашният бъбрековиден контур в централните части на калдерата (к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000).
С този втори, заключителен калдерен етап са свързани болковите денивелации по скалите на Звезделския вулкански комплекс в южната периферия на структурата.
