Характеристика на гънково-блоковия комплекс. Скалите на варовиково-пирокластичната задруга от рамките на Високополянското понижение изграждат малка част от южното и югозападно крило на т. нар. Бряговска синклинала (Карагюлева и др., 1956ф; Боянов и др., 1958ф, 1962ф).
Преобладаващите спокойни (5–10º) елементи на СИ и изток в крилата от района на селата Повет и Панчево, както и сходните, но затъващи на север структури от района З, Ю и И от с. Скалище в общи линии очертават плавното дъговидно прегъване на структурата, ясно изявено в околностите на с. Перперек (к. л. Книжовник – М 1: 50 000). Поради силно усложненото до напълно редуцирано срещуположно крило и ядрени части Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) използва понятието „Перперешка моноклинала”.
Пълно описание на гънково-блоковия комплекс, вкл. упоменатите структури, се прави в Обяснителна записка на България в М 1: 50 000 – к. л. Книжовник.
Костов (1954) изказва мнението, че определени дайки и тела от кисели вулканити от Източнородопския регион очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини.
Галенитска тензионна зона. Зоната е дефинирана от Р. Иванов (1960). Маркира се от множество изолирани едно от друго тела и вулкански постройки, образуващи сноп със запад-северозападна посока, следящ се на дължина повече от 50 km при ширина от 3–4 до над 20 km. Отделните линейни тела в повечето случаи имат сходно запад-северозападно удължение, въпреки че се срещат и такива със север–южно и в по-малка степен с друга ориентировка.
В пределите на картния лист вулканските тела са представени изцяло от киселите продукти на Устренския вулкански подкомплекс.
Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) разглежда Устренския ефузивен масив (Горанов и др., 1960) като внушителна, но равнопоставена второразрядна постройка – само една от поредицата центрове и тела, маркиращи единна първоразрядна вулканска структура от линейно-гнездови тип. Елементи от вулкана Устрен или т. нар. Мишевски център просичат като единични екструзивни тела или фрагменти скалите на Старцевската литотектонска единица западно от с. Сипец (ЮЗ ъгъл на картния лист).
Подробна характеристика на структурата се прави в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Златоград.
