Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.18 Mb.

страница	17/24
Дата	26.07.2017
Размер	2.18 Mb.
	#26572
Тип	Задача

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 ... 24

4.3. Неоген-кватернер

4.3.1. Плиоцен-плейстоцен

Отделянето на континенталните наслаги с плиоцен-плейстоценска възраст е направено от Саров и др. (2005ф) въз основа на литостратиграфски данни. По литоложки и генетични особености, те имат смесен пролувиално-делувиално-колувиален генезис.

4.3.1.1. Пролувиално-делувиално-колувиални наслаги (pr-d-cN₂-Q₁)

Наслагите се разкриват западно от р. Гюргендере и изток-югоизточно от него. Покриват с неравна размивна граница седиментите на Вълчеполската свита и пирокластично-варовиковата задруга. Изградени са от неспоени разнокъсови блокове с големина до 1–1,5 m³ и полузаоблени, полуръбести валуни предимно от амфиболити, с чакълен примес. Сред тях се срещат много добре заоблени, предимно кварцови чакъли и валуни. Матриксът е песъчлив или песъчливо-глинест, с червеникавокафяв цвят. Дебелината достига до 50 m.

4.4. КВАТЕРНЕР

Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, делувиални и колувиални с плейстоцен-холоценска и холоценска възраст.

4.4.1. Плейстоцен-холоцен

4.4.1.1. Колувиални наслаги (cQp-h)

Колувиалните наслаги се установяват в левия долинен склон на р. Арда, североизточно от с. Брягово. Представени са от ръбести скални късове с блокови и валунни размери. Образуването им е свързано с разрушаването на челните части на латитовите разливи и придвижването на различни по форма и големина ръбести блокове и валуни по склона под действието на гравитацията. Дебелината им варира от няколко метра до 20 m.

4.4.2. Холоцен

4.4.2.1. Делувиални наслаги (dQh)

Делувиалните наслаги се разкриват в подножието на долинните склонове на р. Арда. Изградени са от ръбести чакъли и валуни, съставът на които не се различава от коренните вулкански скали. Дебелината им достига до 10 m. Делувиални наслаги с по-груб състав се разкриват източно от гр. Маджарово, по пътя за с. Сеноклас. Изградени са от ръбести, с различна големина латитови късове, често примесени с глинеста до песъчливо-глинеста маса. Дебелината им варира от 5 m до 15 m.

4.4.2.2. Пролувиални наслаги (prQh)

Пролувиалните наслаги се наблюдават по десния бряг на р. Арда между с. Бряговец и Маджарово, където образуват пролувиален шлейф с дължина около 1 km, състоящ се от четири наносни конуса. Представени са от чакъли, гравий, пясъци и глини. Скалните късове са слабо заоблени, предимно от вулканити. Наблюдава се характерно керемидообразно подреждане на чакълите, включени сред песъчливо-глинест матрикс. Грубата хоризонтална слоестост се подчертава от алтернацията между гравийните, песъчливите и глинестите прослойки. Дебелината на пролувиалните наслаги достига 10 m.

4.4.2.3. Алувиални наслаги – руслови и на заливни тераси (рQh)

Холоценските алувиални наслаги са разпространени в долините на р. Арда и Бряговска река, където изграждат заливните тераси.

В долината на р. Арда, в източната част на Рабовското, Маджаровското и Бориславското долинно разширение са изградени предимно от песъчливо-гравийна фракция – пясъци, гравийни пясъци с лещи и прослойки от глини и чакъли. Наблюдава се ясно изразена кръстосана слоестост. Чакълите са дребно до среднокъсови, много добре загладени. Характерно е голямото разнообразие на петрографския състав на чакълите – метаморфити, кварц, вулканити, вулкано-седиментни скали и седименти. В проломните участъци се натрупва русловият алувий. Преобладава чакълно-валунната фракция, представена от много добре заоблени едрокъсови чакъли, валуни и грубозърнести пясъци. Дебелината на алувиалните наслаги варира от 3–6 m до 10–12 m. В долината на Бряговска река алувиалните наслаги са представени от различно заоблени валуни и разнокъсови чакъли, като преобладават тези с големина 8–12 сm. Изградени са главно от шисти, биотитови гнайси, амфиболити и значително количество кварц. Пясъците са разнозърнести. Дебелината им е от 1 до 3 m.

5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ

Фиг. 22. Тектонска схема

1 – Белоречка единица; 2 – Крумовишка единица; 3 – Мандришка единица; 4–8. Североизточнородопско понижение: Югоизточна част: 4 – Крумовградски участък; 5 – Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог - югоизточен фланг с Ирантепенски вулкан; Източна част – Маджаровски участък: 6 – Горноселско понижение; 7 – Кърджалийска депресия („трансзонална”); 8 – Маджаровски вулкан; 9–10. Звинишко-Ибреджекска комплексна структура: 9 – Високополянско понижение; 10 – Бряговско-Вълчеполско понижение; 11 – условен контур на Планинецката тензионна зона; 12 –– граници между литотектонските единици; 15 – разломи:  Марешнишки разлом;  Авренски разлом;  Черничински разлом.

Абревиатурни обозначения: БП – Белоречка подутина; ББ – Бряговец-Брусевски разлом на отделяне; ЖЗ – Железинска зона на срязване; БЗ – Бубинска зона на срязване

5.1. Развитие на представите

Развитието на представите за строежа и тектонската еволюция на Родопския масив се свежда до две основни виждания. Дълги години, от тектонската синтеза на J. Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов и др. (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент (Срединен масив), който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване.

В последните десетилетия съвременният строежен план на Родопската област се разглежда (Ж. Иванов, 1998; Burg et al., 1990, 1994; Ricou et al., 1998) като резултат на алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Предложеният от Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Родопите се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка.