Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В морфографско отношение районът попада в североизточните отдели на Източните Родопи, дълбоко разчленени от долинната система на р. Арда на второстепенни дялове и ридове. На запад се отделя Ирантепенският рид с нископланински релеф, а на изток източното му продължение – ридът Сърта. Билните части са широки, плоски, издигащи се на височина над 750 m, постепенно повишаващи се на юг до 800 m. Те се явяват второстепенен вододел между водосборните басейни на р. Арда и Бяла река.

В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Главна отводнителна артерия е р. Арда, която образува редица долинни разширения, разделени от епигенетично всечени проломи (Горномаджаровския, Долномаджаровския и Камилдолския). Десните и притоци са дълбоко всечени с каньоновидни участъци. Южните части се отводняват от горните и средни течения на реки, образуващи долинната система на Бяла река.

Районът се характеризира със сложен геоложки строеж. В изграждането му участват: скалите на Източнородопския метаморфен терен – Белоречката, Крумовишката и Мандришката литотектонска единица, неметаморфозирани гранити; палеогенските седименти на Крумовградската и Ивановската група, теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга; скалите на Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група; на Маджаровския, Нановишкия и Планинецкия вулкански комплекс, комплекса на късния базичен вулканизъм; седиментите на Вълчеполската свита; плиоцен–плейстоценски и кватернерни наслаги.

От тектонска гледна точка в района попадат части от следните късноалпийски единици – Белоречката подутина (изградена от скалите на Белоречката, Крумовишката и Мандришката литотектонски единици) и условно възприетото като първоразрядно Източнородопско комплексно понижение. От второразрядните структури в рамките на последното са застъпени части от Североизточнородопското понижение и Звинишко-Ибреджекската комплексна структура.

От Североизточнородопското понижение са застъпени отдели от неговата югоизточна част. Към нея са отнесени фрагменти от Припекското съставно понижение от ранното развитие на областта и Ранилисткото понижение, обединени в единен, т. нар. Крумовградски участък, както и част от ЮИ фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог с Ирантепенския вулкан. Източната част на второразрядната структура обхваща елементи от Крумовградското и Припекското съставно понижение, както и обособен периметър от Ранилисткото понижение, обединени в единен, т. нар. Горноселски участък. В източната част са

застъпени фрагменти от Кърджалийската трансзонална депресия и почти цялата постройка на Маджаровския вулкан.

От Звинишко-Ибреджекската комплексна структура са застъпени фрагменти от нейната южна периферна част, към която се отнасят Високополянското и Бряговско-Вълчеполското понижение.Като самостоятелна, извън обсега на първоразрядната структура, в картния лист попада представителна част от Планинецката тензионна зона.

Металните полезни изкопаеми включват златни, злато-полиметални и полиметални орудявания в Маджаровското и Попско-Белополското рудно поле. Хромит, антимон и желязо има източно от с. Попско. Неметалните полезни изкопаеми са представени от азбест, мусковит, фелдшпат, гипс, гранат и дистен. Строителни и скално-облицовъчни материали – гнайси и глини, се разработват кариерно.

От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като опасен. Предпоставки за възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации, са сложният геоложки строеж и дълбокото хоризонтално разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия и антропогенната дейност.

Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Ардино, Златоград, Джебел, Крумовград, Маджарово и Кърджали“. Полевите работи са проведени през периода август – ноември 2004 г. с ръководител С. Саров и картировъчен екип в състав: метаморфен терен – С. Саров; палеогенски скали – Б. Йорданов, В. Вълков, П. Петров, С. Георгиев, Д. Камбуров, Е. Раева; неоген-кватернерни отложения – Р. Маринова; полезни изкопаеми – Н. Марков. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад (Саров и др., 2005ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са посочени в съдържанието, част от тях са извършители на картировъчните работи.

Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкият университет: петрографски описания (Б. Банушев); химични (ЦНИЛ „Геохимия” и ГИ БАН – Геолаб); в Софийският университет – петрографски (К. Колчева).

Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Саров и др., 1996ф; В. Георгиев и др., 1999ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.

Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от И. Георгиева и Р. Климова под редакцията на С. Саров и Б. Йорданов. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.