Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница20/24
Дата26.07.2017
Размер2.18 Mb.
#26572
ТипЗадача
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ


В обхвата на картния лист полезните изкопаеми са развити в ареала на Маджаровското и Попско-Белополското рудно поле.


Фиг. 25. Схема на полезните изкопаеми

1 – метални полезни изкопаеми: 1а– черни метали; 1б – цветни метали; 1в –– цветни, благородни и редки метали; 2 – неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали; 3 – полускъпоценни камъни; 4 – строителни материали

6.1. Метални полезни изкопаеми

6.1.1. Черни метали


Представени са от незначителни проявления на желязо и хром.

Желязото е свързано с железоносни хоризонти, чиято минерализация е обособена в прослойки от железоносни кварцити, установени при селата Планинец и Чучулига. Изграждат будинирани броеницовидни лещи, неиздържани по посока, наклон и съдържание на полезния компонент. Имат еднообразен минерален състав: кварц (до 70%), амфибол, гранат и рудни минерали – магнетит и хематит. Съдържанието на желязо е между 4–9%, рядко повече.

Никел е установен в три проявления – при селата Чал, Сборино и Брусевци. Минерализацията е свързана с различни по големина ултрабазични тела, включени в състава на различни метаморфни литотектонски единици – Крумовишката, Белоречката и Мандришката.

Проявленията на черни метали са без промишлено значение.


6.1.2. Цветни метали


Те са концентрирани в находища, проявления и индикации на Попско-Белополското и Маджаровското рудно поле. Основните промишлени орудявания са полиметалните и злато-полиметалните.

Попско-Белополското рудно поле е вместено всред метаморфитите на Белоречката и Крумовишката литотектонска единица и терциерни магматити. Минерализацията е вложена в жилни снопове със субмеридионална и северозападна посока. Установени са следните стадии на минерализация: кварц-пирит-халкопиритов, кварц-сулфиден, кварц-халцедон-сулфосолен (главен носител на златото), карбонатен и стадий на късните сулфиди. Главни рудни минерали са сфалерит, галенит, халкопирит, пирит, злато и тенантит. Процесът на минерализация е многостадиен, от среднотемпературен жилен тип.

Маджаровското рудно поле включва около 20 находища и проявления, съдържащи полиметални, злато-полиметални и златни орудявания. Геоложкият строеж на полето обхваща палеогенски магмени скали в централните части, вулканогенно-седиментни във вътрешната периферия и метаморфни скали от цокъла. Основните структури на рудоотлагането са със субмеридионална посока. Те вместват рудните жили, които заедно с дайките, образуват рудомагматични снопове. Установени са около 120 промишлени жили с дължина до 3 km, средна дебелина 1,2 m и с предполагаема дълбочина до 1500 m. Минералообразувателният процес е многостадиен. Основен носител на орудяването е кварц-сулфидният стадий.

Доказани са около 50 супергенни минерали – самородни елементи, сулфиди, оксиди и хидрооксиди, силикати, фосфати, сулфати и карбонати. Рудното поле се характеризира и с добро развитие на хидротермалните средно- до нискотемпературни метасоматити: пропилити, вторични кварцити, кварц-серицити и кварц-адуларити.

Въз основа на данните за геоложкият строеж, хидротермалните изменения на скалите и рудната минерализация Ноков, Малинов (1993) отнасят Маджаровското рудно поле към адулар-серицитовия тип епитермални находища.

От 1960 г. до 1992 г. в ДМП „Маджарово” е добиван оловен, цинков, меден и пиритен концентрат. След 1997 г. експлоатацията е преустановена и находищата са консервирани. Антимонит („Марешница”) е установен в началото на 80-те години. Рудната минерализация е представена от антимонит (до 0,03%), оловно-антимонови сулфосоли, по-рядко пирит и е вместена в интензивно окременени варовици. Орудяването е неиздържано в дълбочина и няма промишлена стойност.


6.1.3. Благородни метали


Основните златни и златно-сребърни минерализации са тясно свързани с жилните находища с полиметални орудявания в рудните полета. Като начало на систематичното търсене и оценка на благородни метали в района се счита 1984 г. На преоценка са подложени всички рудни жили, съдържащи злато. По някои находища (с. Горно поле, с. Габерово, Харманкая и др.) са доказани запаси С12.

Главните златоносни стадии са кварц-хлорит-хематитовият и кварц-барит-халцедоновият с антимонови сулфосоли (Попско-Белополското рудно поле). Минералните концентратори на злато са: Бориславец и Кочаш (в североизточната част на Маджаровското рудно поле). Те са свързани с кварцови метасоматити, развити по туфозни варовици. В Бряговец (западно от рудното поле в обхвата на Мандришката единица) се разкрива зона от напълно хидротермално промененена метаморфна скала. Същата е милонитизирана и окварцена, променена в кварц-серицит-каолинитов фациес. При Шиштепе, в централните части на Маджаровското рудно поле, всред среднокиселите вулканити се разкриват вторични кварцити, изградени от кварц, серицит, диаспор, дунит, алунит. Отлагането на златото се свързва с наложените кварц-адуларови метасоматити. При Горноселци в жилни образувания със северозападна посока са установени кварцови, кварц-антимонитови, кварц-адуларови жили и зони с хидротермална промяна, в които е доказано съдържание на злато и сребро.

Във всички находища и проявления в обхвата на картния лист съдържанията на благородни метали са силно променливи както по посока на рудните структури, така и в дълбочина.

6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали


В северната половина на изследваната площ около с. Бориславци се разкриват проявления на халуазитово-каолинитови глини, свързани с каолинитова изветрителна кора. Същата е образувана при промяна на вулкански и вулканогенно-седиментни скали на Маджаровския вулкански комплекс.

В южната половина, в метаморфния терен са устновени азбест и талк (селата Падало, Съртмахала и др.), мусковит и фелдшпат (с. Пазлъка, Алмалидере и др.), гипс ( с. Горноселци) и др.



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница