Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.2. ПАЛЕОГЕН–НЕОГЕН

4.2.1. Вълчеполска свита

Седиментите на Вълчеполската свита се разкриват в североизточната част на картния лист, както и на незначителна площ в северозападната част, североизточно от с. Долно поле. По-голямо площно разпространение те имат северно от изследваната площ (к. л. Славяново – М 1:50 000). В тектонско отношение изпълват Бряговско-Вълчеполското понижение.

Вълчеполската свита се характеризира с доминиращото участие на теригенните скали в състава ù – от алевритни до псефитни. Преобладаващи, особено в разкритите части от разреза, са по-едрокластичните скали – пясъци, пясъчници до гравелити и конгломерати. Ограничено развитие имат по-фините наслаги – глини, аргилити, варовити алевролити, мергели, както и киселите туфи.

По данни от сондажните проучвания на СО „Редки метали” на север от изследваната площ (к. л. Славяново – 1:50 000) в разреза на свитата се установява цикличност, изразена чрез вертикална последователност от псефитни до глинести седименти. На тази основа са отделени четири цикъла, считани за тектоно-седиментационни (Ламбева, Тончев, 1988). Циклите са асиметрични. Първите два цикъла започват с конгломерати и през пясъчници и алевролити се достига до глини във върха им. Третият цикъл е по-сложно устроен и с по-голямо количество на фините седименти. От четвъртия цикъл е запазена само основата му, доминирана от конгломерати. По-високите му части са денудирани.

Установени са и латерални изменения в състава и вътрешния строеж на циклите, които очертават различия в тенденциите на промяна на седиментационната обстановка между различните цикли.

При нашите изследвания на повърхностните разкрития на Вълчеполската свита от целия ù ареал на разпространение по литостратиграфски критерии бяха обособени две пачки – конгломератна (долна) и песъчливо-конгломератна (горна). Взаимоотношенията между двете пачки са както суперпозиционни, така и на частично латерално съчленяване. В пределите на картния лист развитие на повърхността има само песъчливо-конгломератната пачка.

Скалите на Вълчеполската свита са отложени в континентална езерно-блатна обстановка с въгленатрупване в района на с. Дъбовец (Горанов, 1960) или алувиално-пролувиална (Ламбева, Тончев, 1988). Въглища са открити в състава на свитата и в района на с. Вълче поле (извън площта). Harkovska et al. (2005) предполагат морски произход за седиментите на свитата.

Поради липса на ръководна фауна, за възрастта на единицата са изказани различни предположения – олигоценска (Радев, 1932; Карагюлева и др. 1956ф; Боянов и др. 1958ф, 1962ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др. 1965ф; Йосифов, Янев, 1967) и миоценска (Афанасьева и др. 1953ф; Боянов и др. 1963, 1980ф; Динков и др. 1967ф). Harkovska et al. (2005) установяват нанофосилна асоциация със средно-късноолигоценска възраст във варовици всред туфи, които считат за „реликти” от Вълчеполската свита. Въз основа на стратиграфското положение на единицата, както и по аналогия с подобни седименти от Горнотракийската и Източнотракийската депресия, възрастта ù се приема за късноолигоценска-ранномиоценска (Вапцаров, 1970; Ламбева, Тончев, 1988; Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов, и др., 1992, 1995; Боянов, Горанов, 1997ф, Boyanov, Goranov, 2001). Тази възраст е възприета и при настоящите изследвания.

Доминиращи са полимиктовите пясъчници с бял до жълтеникавосив цвят. В долните си нива пясъчниците са дебелопластови, с хоризонтално–коса и коса слоeстост. Те са дребно- до среднозърнести, обикновено добре споени. Матриксът им е слабо глинест, глинесто-песъчлив, по-рядко варовито-глинест или туфозен. Текстурата е масивна, а структурата – псамитова. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат и биотит. Конгломератните нива са по-редки. Късовете са дребно- до едрочакълни, предимно от ивичести риолити, кварц, и по-рядко кварцити, метаморфити и варовици. Матриксът е песъчлив до туфопесъчлив. На места пясъчниците и конгломератите се прослояват с тънки пластове от алеврити, алевролити, аргилити, мергели и глини. Те са неиздържани и бързо преминават в преходни разновидности.

Според В. Георгиев и др. (1999ф) киселите туфи, поне в конкретния район, са преотложени, поради различната степен на обработка на минералните зърна в състава им. Те изграждат тънки и неиздържани прослойки и лещи всред останалите седименти. Туфите са бели, сиво-бели до жълтеникави. Текстурата им е масивна, а структурата – кристаловитрокластична и литокристалокластична.

Дебелината на песъчливо-конгломератната пачка достига 230 m.