Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница18/24
Дата26.07.2017
Размер2.18 Mb.
#26572
ТипЗадача
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   24

5.2. структури в метаморфните терени

5.2.1. Регионални структури


В рамките на к. л. Маджарово се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионният етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Белоречката подутина и късните, разломни нарушения.

5.2.1.1. Зони на срязване


Компресионни зони на срязване. Burg et al. (1990, 1994), Ricou et al. (1998) характеризират Родопите като сложна синметаморфна навлачна постройка, изградена от три терена – долен, междинен и горен, разделени от зони на пластични синметаморфни навличания. В рамките на картен лист Маджарово характеризираме две синметаморфни компресионни зони на срязване – Железинска и Бубинска (фиг. 22).
Железинска зона. Железинската зона е вътрешна зона в рамките на Белоречката единица. Тя отделя парашистния разрез от метагранитите между селата Кобилино, Брусино и Планинец, Кокарджа дере и северно от с. Старинско. Милонитната зона е разкрита добре в участъка Кобилино–Планинец и долините на Кокарджа дере и Рахманкьовска река, между селата Попско и Старинско. Характерът на милонитната зона е пластичен. Тя отделя, пластично деформирани метагранити гранити от алтернацията на шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори. Милонитната фолиация в зоната потъва полегато на север, с наклони между 20–40º. Движенията са синметаморфни, южно насочени. Това я характеризира, като навлачна синметаморфна зона.
Бубинска зона. Бубинската зона на срязване е гранична зона, която отделя Белоречката и Крумовишката литотектонска единица. Пластичните деформации са много интензивно проявени в горните части от разреза на разположената под срязването Белоречката единица. Разрезът на отгорележащата Крумовишка единица е мигматизиран с обилна, мрежовидно развита пегматоидна инжекция. Деформацията е по-слабо проявена. Критериите на срязване, показват южна посока на транспорта, маркирайки компресионно-навлачния характер на срязването. Зоната се маркира и от серпентинизирани ултрабазични лещи. Следи се между Авренския разлом и Чучулигинския гранит, в района на селата Бубино, Попско и Чучулига, където е пресечена от неметаморфозирания Чучулигински гранит.
Екстензионни зони на срязване. Изявата на късноалпийската корова екстензия (Ж. Иванов, 1998) се свързва с възникването на крехко-пластични и крехки зони на срязване, част от които имат характер на разломи на отделяне. В рамките на картен лист Маджарово е установена екстензионна зона в основата на Мандришката единица., описана от Ж. Иванов (1998) под името Бряговец-Брусевски разлом на отделяне (фиг. 22).
Бряговец-Брусевски разлом на отделяне. Тази структура, според Ж. Иванов (1998) предопределя развитието на Източнородопското палеогенското понижение от долината на р. Арда. Разломът на отделяне се поставя в основата на диафторизирания разрез, където Боянов и др. (1969), Z. Ivanov (1985) и Bonev (2006) поставят повърхнината на североизточно вергентен навлак с доприабонска възраст. Редица структурно-кинематични критерии показват южно насочен транспорт на разреза от диафторизирани гнайси, което се свързва с южновергентното навличане на най-горната пластина (Пелевунски навлак Р. Иванов, 1961; Боянов, Кожухаров, 1971). В последвалия етап на екстензия, навлачната зона е реактивирана и превърната в разлом на отделяне, описан като Меденбукско-Орешиновски в източната част на подутината и Бряговец-Брусевски в северната част. Повърхнината на Бряговец-Брусевския разлом се наблюдава в долината на Кулиджик дере при с. Кожухарци, където затъва полегато на север. Същата повърхнина, синформно огъната се разкрива и в долината на р. Арда – северно от с. Бряговец.

Към основната милонитна зона на разлома на отделяне се включват и милонитите от района на селата Дисевица, Червенец и Падало. Северно от Падало, в района на Кожухарци тя пресича долината на Кулиджик дере и след това се губи под палеогенските седименти в източния му бряг. Малко разкритие от нея се установява в един от притоците на Азмак дере, след което се покрива отново от палеогенски седименти между Азмак дере и село Черничино. В участъка между Брусевци, Сърмашик дере и с. Чучулига, основната милонитна зона се прокарва по контакта с Чучулигинските гранити, които са засегнати от деформации в зеленошистен фациес. Между село Чучулига и р. Марешница се проявява като милонитна граница между Мандришката и Белоречката литотектонска единица. На пътя за с. Горноселци, тя маркира основата на палеогенския разрез и като такава се следи до с. Долноселци. Същата милонитна граница се наблюдава в основата на тектонската клипа, южно от Горноселци. Паралелно на основната зона се установява синтетична милонитна зона, която маркира основата на палеогенския разрез от несортирани червено-виолетови брекчоконгломерати в участъка между селата Брусевци, Чучулига и долината на р. Марешница.

Времето на екстензионните движения по разлома на отделяне се определя от внедряването на синтектонските Чучулигински гранити, за които е определена възраст от 69 Ma (Marchev et al., 2006).

5.2.1.2. Гънкови структури


Гънките с километрови размери се очертават от регионалната фолиация. В рамките на картния лист се установяват северните, периформни участъци на две антиформни структури между селата Белополци, Бубино, Черничино, Пашкул и Сборино и между селата Планинец, Карловско, Горноселци и Кобилино.

Двете антиформи са отделени от разлата синформна структура, която се наблюдава между селата Глумово, Брусино и Карловско


5.2.1.3. Подутини


Съществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста одавна. За района на Източните Родопи, Р. Иванов (1961) описва. Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Яранов (1960); Боянов, Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски струстури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време.

По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира Белоречкото подуване като продукт на късноалпийската корова екстензия, започнала в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). На к. л Маджарово се разкрива северната ù част, изградена от скалите на Белоречката и Крумовишката литотектонски единици (фиг. 22). Подутината се отделя от палеогенското понижение чрез Бряговец-Брусински разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Равнината на разлома потъва полегато (20–30°) на север. Скалите на Мандришката единица, изграждат висящият блок на разлома, върху който е заложено палеогенското понижение.

Времето на формиране на подутината е синхронно на движенията по разлома на отделяне, които се датират по възрастта на синтектонските Чучулигински гранити – 68,94±0, 40 Ma (Marchev et al., 2006).

5.2.2. Структури с локално значение

5.2.2.1. Късни разломни нарушения


Към тази група отнасяме разломи, които разместват метаморфния фундамент и покриващите го палеогенски седименти и вулканити.
Авренски разлом. Тази структура е описана като Авренски разлом от Р. Иванов (1961) и Боянов и др. (1963). По-късно е характеризирана като Авренска разломна зона от Боянов, Кожухаров (1971). Ж. Иванов (1998) описва същата зона под името Авренско – Белополски разлом на отделяне. Възможно е в определен етап от развитието си този разлом да е имал характер на разлом на отделяне, но в късните си прояви той сече и палеогенските седименти. Зоната на разлома се маркира от ултракатаклазити и тектонска глина. Следи се между селата Черничево, Калайджиево, Багрилци, Белополци, западно от Бубино. Разломната плоскост потъва на запад с различни наклони 60–80° в участъка Черничево–Калайджиево–Багрилци и по-полегати наклони между селата Багрилци и Добърско. Наблюденията по разломните плоскости показват ляво отсед–разседни движения. Освен крехките срязвания са установени данни и за пластични срязвания по отседна зона със същата посока. Такива участъци се наблюдават западно от с. Синигер. Съществуването на пластични зони на срязване с отседен характер, показва продължително развитие във времето с унаследяване на срязвания в различните етапи от развитието на зоната. Последните движения по разлома са извършени преди внедряването на риолитовите дайки от Планинецкия вулкански комплекс.


Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница