Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница17/21
Дата26.07.2017
Размер2.56 Mb.
#26573
ТипЗадача
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

5.2. структури в метаморфните терени


В рамките на к. л. Комунига се установяват части от няколко структури с регионално значение, представени от Централнородопската подутина и зони на срязване.

5.2.1. Регионални структури

5.2.1.1. Зони на срязване


Зоните на срязване са основен структурен елемент в строежа на метаморфната подложка в разглеждания район. Те са използвани като критерии и основни граници за разчленяването на метаморфния разрез и отделянето на литотектонските единици. На к. л. Комунига са отделени и характеризирани две зони с регионален характер – Канарата и Боровишка (Sarov, Gerdjikov, 2002). Тези зони характеризират тектонски активен участък и предопределят формирането на Централнородопската подутина и свързаното с нея залагане на палеогенските басейни.
Екстензионна зона на срязване Канарата. Зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002) e развита в североизточната част на Централнородопската подутина в участъка между махалите Рибни дол, Две тополи, Канарата. Тя се разглежда като граница между Ардинската и Старцевската литотектонска единица.

Характерно за скалите в зоната на срязване е присъствието на милонитизирани биотитови и двуслюдени шисти, съдържащи гранат, кианит и силиманит. Слюдените шисти под формата на анастомозиращ матрикс включват разпокъсани аплитоидно-пегматоидни жили и лещи със запазени метагранитови протолити. Милонитната фолиация затъва преобладаващо на североизток и е паралелна на високотемпературната фолиация в околните скали. Линейните структури са представени от удължени метаморфни минерали, кварцови и други агрегати. Критериите за срязване са асиметричните сенки на натиск, асиметричните будинажни структури, асиметричните гънки и др.

Петроструктурните изследвания показват високотемпературната природа на зоната. Срязването е извършено при температура над 600°С, което е близко до температурния пик на метаморфизма в амфиболитов фациес. Крехките и крехко-пластични срязвания се наслагват върху високотемпературните.

Посоката на екстензията се маркира от тези срязвания и съвпада със стриационната линейност, която е най-общо на североизток. Изхождайки от данните за времето на кристализация на анатектичната топилка (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003, Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005), определено в интервала 37–38 Ma, може да се приеме, че движенията по зоната започват с началото на ексхумацията, която е датирана по субсолидусното преуравновесяване на монацити с възраст 36 Ma (Peytcheva et al., 2004). Наслагването на крехки и крехко-пластични срязвания върху високтемпературните се обяснява с бързото охлаждане до 350–300°С. Това бързо охлаждане е станало преди 35 Ma, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит.


Боровишка зона на срязване. Боровишката отседна зона на срязване (Sarov, Gerjikov, 2001) започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити в долината Арда, до опашката на яз. Кърджали. Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени с установените срязвания извън рамките на картния лист в района на с.Каменарци. Чисто екстензионните движения са по-късни и имат характер на разлом на отделяне с пластичен характер. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания, които се маркират от полегато затъваща на североизток пластична милонитна зона, отделяща Старцевската от залягащата върху нея Боровишка литотектонска единица. В обхвата на картния лист се проследява между селата Боровица и Русалско, където се покрива от вулканитите на Войновския вулкански комплекс.

5.2.1.2. Подутини


В обхвата на картен лист Комунига се разкрива североизточната част на номинираната от Ж. Иванов (1998), Z. Ivаnov (2000). Централнородопска подутина. В тази част на структурата фолиацията в метаморфитите затъва устойчиво на североизток със средни наклони от 20 до 45°, като ясно очертава североизточната периферия на подутината..

Ядрото на структурата е изградено от мигматизирани в различна степен скали, обособени в Ардинска и Старцевска литотектонска единица. Двете единици са отделени от високотемпературната екстензионна зона на срязване Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002; Саров и др., 2004), по която се е осъществило поетапно изнасяне на ядрените части на подутината. По данни на Peytcheva et al. (2004) това е станало преди 35 Ma. Периферната част на подутината е изградена от скалите на Боровишката единица. Срязванията по Боровишката зона отделят мигматитовия разрез на ядрото от залягащия върху него разрез в амфиболитов фациес без мигматизация. Като цяло този разрез е изграден от пластично деформирани порфирокластични метагранити, внедрени в рамка от биотитови гнайси, амфиболити, мрамори и ултрабазити. По данни на Овчарова (2005) времето на изнасянето на разреза на Боровишката единица се фиксира от последните движения по Боровишката зона, които са приключили до внедряването на Припекския недеформиран гранит (извън картния лист) с възраст 52,8–53 Ma. В сравнение с вътрешните ядрени части на структурата изнасянето на периферията е станало 18 Ma години по-рано при значително по-ниска температура.


5.2.2. Структури с локално значение



Дребномащабни синметаморфни гънки. В мащаба на отделните разкрития са наблюдавани синметаморфни сантиметрови и метрови гънки с различна морфология и ориентировка на шарнирите и осовите им равнини. Статистическата обработка на ориентировката на шарнирите от цялата източна периферия на Централнородопската подутина (Саров и др., 1998ф) показва два ясно изразени максимума в интервала (0–20° и 30–60°) и един по-слабо изразен между 260–270°. Гънките с посока на шарнирите между 260° и 270° са представени от лежащи изоклинални гънки. Осовите им равнини съвпадат със страната на фолиацията. Повечето от описаните гънки са наблюдавани в по-пластичните пакети от Старцевската единица. В зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerdjikov, 2002) се наблюдават също и поредица от асиметрични гънки формирани от движенията по зоната и характеризиращи посоката на тектонски транспорт.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница