Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1. Метални полезни изкопаеми
- 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
- 6.3. Строителни материали
- 6.4. Цветни и декоративни камъни
- 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
- 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Фиг. 21. Схема на полезните изкопаеми 1 – цветни и благородни метали; 2 – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали; 3 – строителни материали 6.1. Метални полезни изкопаеми6.1.1. Цветни и благородни металиПолиметалните минерализации в обхвата на картният лист са пространствено и парагенетично свързани с палеогенския магматизъм. Част от фиксираните проявления и индикации се разкриват всред метаморфните скали на Ардинската и Старцевската единица. Такива рудни минерализации има в района около селата Вълчан дол, Две тополи, Русалско. Друга част се разкриват във вулкански и вулкано-седиментни материали на Боровишкия, Драгойновския и Тримогилския вулкански подкомплекси – северно от с. Женда, с. Плавовица, при с. Три могили и Ракадереси. Разграничени са следните рудни формации: кварц-полиметална (Вълчан дол, Плавовица, Жерка), кварц-пиритна (Две тополи, Малко Крушево, Ракадереси, Три могили), кварц-злато-сребърна (Оброчище, Русалско, северно от с. Рибарци, източно от с. Песнопой) и кварц-злато-полиметална (Три могили). Хидротермалните промени са свързани със зони на силно разломяване около дайковите снопове. Формират жили или жилни групи с различна дебелина (до 2–3 m) и дължина до 1000 m. Преобладаваща е изток–западната посока, по-рядко североизточната. Хидротермалните изменения на вместващите скали са хлоритизация, серицитизация, пропилитизация и окварцяване. Контактите с вместващите метаморфни скали на места са тектонски, ясно изразени, резки, а в други – постепенно прехождащи. Орудяването е неиздържано, като само отделни интервали са имали промишлени стойности (Вълчан дол). Тук то е под формата на впръслеци, гнезда и прожилки – пирит, галенит, халкопирит. Вторичните минерали са развити като налепи от малахит и азурит. В минерализациите около Русалско, Оброчище и Китница са установени повишени съдържания на злато и сребро. Разкриващите се проявления и индикации са отнесени към т.н. Загражденска рудоносна площ. Интензивна хидротермална промяна е засегнала палеогенските ефузивни и пирокластични скали: в района на с. Комунига – латити; при с. Плавовица – кварцлатити; около с. Три могили – риолити и техните туфи. Основните процеси са пропилитизация и окварцяване. Скалите са силно вторично окварцени и в значителна степен пиритизирани. Пиритът е основен минерал и е пръснат из цялата маса. Съдържанията на полиметалните орудявания са сумарно в интервала 1–3%, без промишлено значение. Само в отделни интервали в площта при с. Три могили са установени повишени съдържания на злато до 1,5 g/t. 6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минералиПерлит. Свързан е пространствено и генетично с киселите прояви на вулканизма (югозападно от с. Три могили и югоизточно от с. Шарен нос). Разкриващите се лещи и прослойки (до 30m) представляват окраен фациес на дайковите скали. Цветът на вулканските стъкла е жълтозеленикав, зеленикав до сив. Притежават стъклен или смолист блясък, с неправилен или мидест лом, плътни и крехки. Обикновенно са перлитово напукани. Перлитите съдържат порфири от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, пироксен, биотит. Промишлено-икономическа оценка с допълнителни детайлни търсещи работи не е правена. Гранат. Нивата от черно-сиви шистозни скали в Старцевската литотектонска единица съдържат гранат с размери до 1 cm, пръснати обилно в тях (с. Рибни дол). 6.3. Строителни материалиЗа строителство могат да бъдат използвани различните типове метаморфни, ефузивни и седиментни скали, притежаващи необходимите физико-механични показатели. Подходящи в района на картния лист са: кварц-латитите (северно от с. Безводно) с дебелина до 250 m – дребнопорфирни, плътни и здрави; игнибрити – масивни, плътни с призматична напуканост и различно оцветени (северозападно от с. Комунига); риолити – масивни, плътни, на места с различна окраска и паралелоподобна напуканост (Ракадереси, североизточно от вр. Чиляка). По р. Боровица е добивано пясък и чакъл . 6.4. Цветни и декоративни камъниЮгоизточно от с. Безводно, източно от с. Комунига и в района на с. Висока в разреза на среднокиселите вулканити на Войновския вулкански комплекс са установени разнообразни ахати и ясписи, а туфи с декоративни качества – при с. Соколите и западно от с. Сухово. 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТКъм геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие, процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994). 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982), площта попада в зоната с интензитет VIIІ степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,6 до 5,0 М. Сътресяемостта е в пряка връзка със земетресенията. В площта не са регистрирани епицентри на земетресения. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са 0–1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от 0 mm/a в западните части до –1 mm/a – в източните (Йорданова, ред., 2002). Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното внезапно възникване и развитие. Те са с малки размери, плитки, делапсивен тип. Съвременно активно е свлачището западно от с. Комунига. Голямо, условно стабилизирано, е свлачището южно от яз. Боровица, в туфи и епикластитите на Войновския вулкански комплекс. Променените хидрогеоложки условия при построяването на язовира са предпоставка за реактивирането му, което може да има катастрофални последици. Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Образуват се в периферията на покровите и разливите, покриващи пирокластични и седиментни скали. Често обхващат големи площи и причиняват големи деформации в съвременния релеф. Такива големи срутища има при с. Безводно и в периферията на лавовите потоци и нековете, свързани с Бездивенския вулкан. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|