Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.10.4. Боровишки вулкански комплекс
4.1.10.3. Зимовински вулкански комплексЗимовинският вулкански комплекс, в пределите на картния лист, е представен единствено от кисели пирокластични скали. Стъклените фрагменти от основната маса и пемзите са цялостно променени в зеолити и филосиликати, което се отразява върху химичният състав на скалите. Анализите попадат в полето на риолитите и се характеризират предимно като среднокалиеви. Предеруптивната температура на кристализация на киселите пирокластити от по-долните нива на разреза по фелдшпатовия термометър е 685–705º С, а от по-високите – 710–715º С (Янев, 2007). Нарастването на температурата, според същия автор, може да се обясни с това, че пирокластичният материал на по-късната фаза идва от по-дълбоко ниво на магменото огнище. 4.1.10.4. Боровишки вулкански комплексБоровишкият вулкански комплекс е изграден от вулкански скали със среден и кисел състав. Повишената обща и калиева алкалност на скалите се изтъква за първи път от Р. Иванов (1963), който ги обединява в К-субалкална Боровишка серия (с членове от абсарокити до трахириолити), образувана следствие на кристализационна диференциация. По-късно същият автор (Р. Иванов, Стоянова, 1966) изказва мнението, че киселите вулканити не са продукт на този процес. Като Боровишка шошонитова серия се дефинира от Марчев (1985), който счита, че при еволюцията основна роля играе кристализационната диференцицация, която се допълва от процеси на асимилация на коров материал (AFC процес), флуиден транспорт на някои от химическите елементи и смесване на магми. Караджов, Янев (1998) потвърждават чрез метода на главните компоненти, че основният процес, който води до формирането на серията е кристализационната диференциация. Според тях серията се характеризира с една ранноолигоценска хомодромна редица: латити и малко шошонити – дацити – ниско-Si риолити – високо-Si риолити, докато абсарокитите (Жеденски абсарокити) и шошонитите (Кадънски шошонити) са част от една антидромна приабонска серия. Брястовският вулкански подкомплекс обединява среднокисели до кисели, интрузивни и вулкански скали, които се отличават с едни от най-високите стойности на К2О и общите алкалии всред скалите на Боровишкия вулкански комплекс. В пределите на картния лист са представени единствено латити, докато северно и северозападно от изследваната площ (на територията на к. л. Сусам и к. л. Искра М 1:50 000) латите са характеризират като ултракалиеви. Ултракалиевите латити (Yanev, Pecskay, 1997) се отличават с високи стойности на К2О (5,2–6,47 wt%) и отговарят на критерия на Foley et al. (1987) за ултракалиеви скали – К2О/2>Na2O и MgO>3wt%. Поради промените (ломонтитизация) на някои от санидиновите порфири и наличието и на плагиоклазови порфири в латитите в околностите на с. Комунига, съдържанията на K2O в тях са по-ниски и не отговорят на критериите за ултракалиеви вулканити. Туфозната задруга е изградена от разнообразни пирокластити с кисел състав. Поради пълната промяна на стъклените частици на повечето от слабо- до средноспечените пирокластити, са използвани анализи единствено от силноспечени пирокластити (игнимбрити) от района на Сини връх. Те се характеризират с трахитов, трахидацитов до трахириолитов състав. Според Янев, 1990 съставът на игнимбритите е повлиян от еоловата сепарация по време на отлагането им в сухоземни условия. Маденските трахидацити са представени от трахидацити (по петрографски определения), дацити до риолити. Шаренноските трахидацити се характеризират с високи стойности на алкалиите, като анализите им попадат в полето на трахитите, трахидацитите и трахириолититте. Химичните анализи от калдерни дайки в пределите на картния лист попадат в полето на трахириолитите. Мурговските лещови трахириолити попадат предимно в полето на трахириолити, по-рядко на риолитите. Анализите от Йончевските трахириолти (от пределите на к. л. Искра и к. л. Сусам М 1:50 000) попадат предимно в полето на трахириолитите, като малка част попадат в полето на риолитите. Тримогилският вулкански подкомплекс е изграден от тела и дайки с шошонитов, латитов, трахидацитов, трахириолитов и риолитов състав. Редът на образуване на отделните разновидности не е установен. Някои от среднокиселите скали (обр. 41-а и Л-1694) се характеризират с ултракалиев характер. При всички вулканити от Боровишкия вулкански комплекс се установява отношение (Na2O–2) < K2O. Всички скали попадат в полето на високо-калиевите вулканити (фиг. 11). На харкеров тип диаграми са представени зависимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2 (фиг. 12). Повечето от главните елементи показват непрекъснати и еднообразни сериални вариации. Съдържанията на TiO2, CaO, Fe2O3, намаляват закономерно с повишаване на SiO2 съдържание. Най-високи съдържания на MgO имат ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс и по-базичните разновидности на Тримогилския. Съдържанията им намаляват относително бързо с увеличване на SiO2 (до ~ 65 wt%), след което се наблюдава изменение в наклона на тренда и намаляването става по-постепено. Подобна закономерност се наблюдава и за P2O5. При среднокиселите разновидности (SiO2 до ~ 65 wt%) се наблюдава увеличаване на съдържанията на Na2O с увеличаване на SiO2, докато при киселите се наблюдава обратната закономерност. Най-високи съдържания на K2O се наблюдават при ултракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс. Това се дължи на факта, че в порфирната им генерация участва голямо количество санидин (до едропорфирен). Вариациите на съдържанието на K2O при ултракалиевите латити, при сходен състав, вероятно се дължи на различното количество на санидина (неравномернопорфирни) в отделните проби. При скалите на Тримогилския вулкански подкомплекс се наблюдават също големи вариации в съдържанията на K2O. При среднокиселите вулканити диференциацията най-вероятно е свързана с фракциониране на плагиоклаз, биотит, пироксен, амфибол (?), магнетит и апатит, докато при киселите разновидности еволюцията вероятно се дължи на фракционирането на плагиоклаз, амфибол, по-малко на магнетит, както и на флуидния фактор, контролиращ поведението на P2O5, К2О и Na2O. Според Караджов, Янев (1998), използвайки метода на главните компоненти, най-голямо влияние за образуването на скалите с трахидацитов състав от такива с латитов играе фракционирането на плагиоклаз, биотит и пироксен, а от трахидацитите към риолитите – амфибол и плагиоклаз. Разнообразният състав на скалите от Тримогилския вулкански подкомплекс вероятно се дължи на изпразването на последни порции от зонална магмена камера. Хондрит-нормализираните спайдърграми за елементите следи от латитите и улатракалиевите латити на Брястовския вулкански подкомплекс и шошонити на Тримогилския вулкански подкомплекс (фиг. 13) имат сходна конфигурация и характеристики на калциевоалкални базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се значително по-високи стойности (в някои случаи над 10 пъти – при вулканитите от Тримогилския вулкански подкомплекс) на тежките REE спрямо хондритовите и слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 14). На диаграмата Ti/Zr (фиг. 15) анализ от шошонити на Тримогилския вулкански подкомплекс попада в полето на калциевоалкалните базалти. ORG-нормализираните спайдърграми за кисели вулканити от Боровишкия вулкански комплекс (фиг. 16) показват силно обогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и негативната аномалия на Ba. Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). В повечето случаи се наблюдават негативни Eu аномалии (фиг. 17), а при игнимбритите с трaхитов състав, такава аномалия липсва (Yanev et al., 1998). На диаграмата (Y+Nb) – Rb (фиг. 18) киселите вулканити от комплекса попадат основно в полето на синколизионните гранити, на границата с островнодъговите. Табл. 3. Данни за главните оксиди (wt%) за скали от Боровишкия вулкански комплекс
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||