Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм



страница13/21
Дата26.07.2017
Размер2.56 Mb.
#26573
ТипЗадача
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21

4.1.10. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм

4.1.10.1. Общи бележки


Едно от първите обобщения за петрохимичното развитие на вулканизма в Източнородопското палеогенско понижение прави Р. Иванов (1963). Преобладава схващането за т. нар. калиева тенденция, т. е. съдържанието на K2O нараства на север и с темпоралното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1963; Marchev, Shanov, 1991, Yanev et al., 1998). Върху петрохимичните и геохимични характеристики на базичните до среднокисели вулканити работят редица автори – Marchev et al. (1989, 1998, 2004), Nedyalkov, Pe-Piper (1998) и др. Проблемите, свързани с киселия вулканизъм, се разискват от Янев и др. (1983), Yanev et al. (1990), Yanev (1998) и др.

Съществуват няколко хипотези за геодинамичното положение на магматизма в Източните Родопи, съответно и за неговия генезис. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (R. Ivanov, 1968, Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991 и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998 и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го приема за постколизионен.

Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на картиране обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани също по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт при БАН („ГЕОЛАБ”), София.

За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали.

При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989) те са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при сума на алкалиите >8 wt% (Miyashyro, 1978; Богатиков, 1981).

4.1.10.2. Войновски вулкански комплекс


Войновският вулкански комплекс е изграден от вулкански скали предимно със среднокисел състав, като в редки случаи в отделни локалитети достигат до базичен (табл. 1, фиг. 4). Всички скали от Войновския вулкански комплекс попадат в полето на висококалиевите вулканити (фиг. 5).

Рибнодолският вулкански подкомплекс е изграден от среднокисели вулканити с предимно латитов, достигащи до андезитов състав. В различни етапи от вулканската активност, свързана с единицата, се установяват андезитобазалти (характеризирани единствено петрографски). Изменението в съдържанията на K2O и общите алкалии става при относително равни съдържания на SiO2.

Анализите от Кадънските шошонити попадат предимно на границата на шошонитите и латитите.

Анализите от Женденските абсарокити попадат в полето на трахибазалтитите и шошонитите. Те се характеризират с едни от най-ниските съдържания на SiO2 от вулканитите в Източни Родопи. Имат ниски съдържания на Al2O3 и високи на CaO, Fe2O3, MgO и P2O5.

Бездивенският вулкански подкомплекс е изграден от вулканити с латитов до трахидацитов състав.

На харкеров тип диаграми са представени зависимостите между основните петрогенни оксиди и SiO2 (фиг. 6). Установяват се по-високи съдържания на Al2O3 при по-базичните разновидности и по-ниски при по-киселите. Подобна закономерност се наблюдава при K2O. Обратната тенденция се установява за CaO, Fe2O3 и MgO.



При Войновкия вулкански комплекс се установява както антидромен ход на еволюция на магмата, така и хомодромно развититие. Антидромната еволюция е просрантранствено привързана с локалното разпространение на

Табл. 1. Данни за главните оксиди (wt%) за скали от Войновския и Зимовинския вулкански комплекс.







Войновски вулкански комплекс

Zm







Рибнодолски вулкански подкомплекс (Rb)

Кадънски шошонити (Kd)

Женденски абсарокити (Zh)

Бездивенски вулкански подкомплекс (Bv)

















































































3336Б

6334

1

7062Б

6342

2

3

3303Б

4

5

3336Б

2121Б

И-1052

И-1111

И-1110

П-509

B84/1

3231B

1

Y1

2

3

3318Б

3419Б

3414Б

3321Б

BU4

BU3










4

6




4

6

6




6

6







8

8

8

5

3




7

1

7

7













2

2




SiO2

57,45

58,25

59,24

59,43

60,00

60,34

60,36

60,41

54,29

54,57

57,45

58,84

46,65

47,57

49,48

49,90

50,06

53,72

59,24

60,10

60,34

60,36

62,57

63,06

64,14

64,44

66,65

67,16




TiO2

0,72

0,66

0,75

0,76

0,88

0,71

0,81

0,66

0,90

0,87

0,72

0,77

0,90

0,85

0,95

0,89

0,72

0,80

0,75

1,01

0,71

0,81

0,64

0,54

0,64

0,65

0,21

0,16




Al2O3

15,96

16,40

16,82

16,86

17,06

16,97

15,29

15,28

15,37

15,04

15,96

14,87

11,24

10,65

11,64

10,87

11,60

10,99

16,82

16,80

16,97

15,29

17,14

16,97

16,89

16,65

11,75

11,63




Fe2O3tot

6,48

5,97

4,53

6,44

4,59

4,21

5,32

6,25

7,27

7,40

6,48

6,38

8,37

7,68

7,95

8,29

8,11

7,56

4,51

4,59

4,21

5,80

4,75

3,87

4,76

4,19

1,04

0,80




MnO

0,11

0,06

0,08

0,12

0,09

0,07

0,13

0,10

0,12

0,10

0,11

0,09

0,12

0,23

0,15

0,14

0,18

0,16

0,08

0,09

0,07

0,13

0,07

0,06

0,06

0,06

0,06

0,01




MgO

3,59

2,31

2,10

2,18

1,62

2,36

2,72

3,47

4,49

4,36

3,59

3,96

7,79

9,81

8,70

7,83

7,30

6,12

2,10

2,19

2,36

2,72

1,92

1,62

1,36

1,59

1,02

0,74




CaO

6,55

5,60

5,50

4,51

6,70

5,38

5,42

5,19

7,90

7,88

6,55

6,07

13,47

11,85

10,48

10,99

10,50

10,35

5,50

4,52

5,38

5,42

3,68

3,47

3,59

3,43

3,30

2,96




Na2O

3,04

3,18

4,41

2,78

2,94

4,10

3,44

2,63

2,86

2,63

3,04

2,05

2,64

2,76

2,66

2,28

2,58

2,84

4,41

3,31

4,10

3,44

3,41

3,56

2,73

2,95

0,34

0,90




K2O

3,81

4,80

4,47

4,64

3,63

3,93

5,03

4,51

4,07

4,35

3,81

3,98

2,64

2,83

3,65

3,26

3,70

3,43

4,47

3,56

3,93

5,03

4,06

4,12

4,27

4,59

3,35

2,80




P2O5

0,67

0,59

0,22

0,41

0,37

0,28

0,29

0,58

0,12

0,44

0,67

0,62

1,20

1,20

1,35

1,58

1,35

1,32

0,22

0,33

0,26

0,29

0,29

0,27

0,33

0,32










Влага

2,63

2,12

1,43

1,17

1,66

1,76

1,8

1,26

1,52

1,65

2,63

2,11

5,16

4,95

3,25

1,98

1,07

2,79

1,73




1,76

1,80

1,19

1,20

0,93

1,93

12,27

11,97




З.П.Н

1,17

1,18




1,73

1,33







0,73







1,17

1,91










2,77

2,88

2,53




3,15







1,07

2,03

0,97

1,09










Сума

102,18

101,12

99,55

101,03

100,87

100,11

100,61

101,07

98,91

99,29

102,18

101,65

100,18

100,38

100,26

100,78

100,05

102,61

99,83

99,65

100,09

101,09

100,79

100,77

100,67

101,89

99,99

99,13













































































































































































































































































































































































Войновски вулкански комплекс

Zm




Rb

Kd

Zh

Bv









1

2

3

4

2121Б

B84/1

3231B

3321Б

3414Б

BU4

BU3




6

6

6

6




3










2

2

Sc













16,62

41,00

23,17

7,80

8,32







V

125

125

110

205




198,00










4

16

Cr

18

16

17

27

86,1

460,00

355,4

42,20

41,40

8

12

Co













13,4

30,00

23,20

7,10

9,20







Ni













17,2

107,00

89,10

11,30

12,20

1

4

Zn
















64,00










35

38

Cu
















82,00










3

3

Pb
















23,53
















Zr

226

215

250

148

111,45

144,00

89,16

129,18

132,60

134

130

Hf













2,6

3,04

1,75

3,03

3,22







Nb













11,54

11,29

7,54

14,30

13,51

23

18

Ta
















0,55




<10

<10







U
















1,14
















Y













13,14

21,85

11,03

11,81

11,67

18

19

Th













8,8

6,41

3,40

10,02

9,91







Rb

190

190

250

240

177,5

85,00

63,51

77,29

69,79

197

238

Cs
















271,00
















Sr

660

665

450

640

445,62

633,00

401,50

393,93

389,50

283

634

Ba

2200

2300

1900

2300

1588,6

1475

1019

2613,4

1831

39

262

Войновски вулкански комплекс




Kd

Zh

Bv



2121Б

B84/1

3231B

3321Б

3414Б







3










La

63,42

20,42

26,52

61,29

58,26

Ce

51,53

40,74

31,54

55,73

57,32

Pr




5,04










Nd




21,40










Sm

4,65

5,34

4,1

4,59

4,4

Eu

0,85

1,39

0,75

0,77

0,81

Gd




4,52










Tb




0,71










Dy




3,99










Ho




0,76










Er




2,14










Tm




0,29










Yb

1,38

1,82

1,17

1,34

1,3

Lu




0,27










Местоположение:

3336Б




яз. Боровица




3231B




с. Женда

6334




с. Бели вир (к. л. Царевец)




1




вр.Сиранкая

7062Б




810 m ЮИ от вр. Сакарджик




2




вр. Кючуккая

6342




с. Бели вир (к. л. Царевец)




3




вр. Бездивен

3303Б




370 m С от кота 656,7




3318Б




вр. Сиранкая

3336Б




яз. Боровица




3419Б




400 m ЮЗ от вр.Юмруккая

2121Б




2 km ЗСЗ от стената на яз. Боровица




3414Б




вр. Бездивен

И-1052




Ю част на с. Женда




3321Б




вр. Казанлъка

И-1111




овраг в З край на с. Женда




Y1




Северно от с. Ненково

И-1110




1 km С от с. Женда




BU4




Шабандере

П-509




с. Женда




BU3




Шабандере

B84/1




с. Женда













Източник:

1

Янев, непубл.

5

В. Георгиев и др., 1995ф

2

Yanev et al., 2006

6

Марчев в : Харковска и др., 1981

3

Marchev et al., 1998

7

Марчев, 1979

4

В. Георгиев и др., 1996ф

8

Р. Иванов, 1978

Табл. 2. Данни за редки и елементи следи (ppm) за скали от Войновския и Зимовинския вулкански комплекс.




Абревиатурни обозначения (към табл. 1 и 2): Войновски вулкански комплекс: Рибнодолски вулкански подкомплекс (Rb), Кадънски шошонити(Kd), Женденски абсарокити (Z), Бездивенски вулкански подкомплекс (Bv);Зимовински вулкански комплекс (Zm)






Фиг. 4. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Войновския и Зимовинския вулкански комплекс (абревиатур-

ни обозначения като при табл. 1 и 2)

Фиг. 5. Диаграма SiO2 към K2O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Войновския и Зимовинския вулкански комплекс (обозначения като при фиг. 4)






Фиг. 6. Харкеров тип диаграми за вулкански скали от за скали от Войновския вулкански комплекс (абревиатурни обозначения като при табл. 1 и 2)




Кадънските шошонити и Женденските абсарокити, като се изразява в последователността: латити, рядко андезити и феноандезитобазалти (Рибнодолски вулкански подкомплекс) – Кадънски шошонити – Женденски абсарокити. Хомодромният ход ясно се очертава от редицата: латити, рядко андезити и феноандезитобазалти (Рибнодолски вулкански подкомплекс) – латити до трахидацити (Бездивенски вулкански подкомплекс).

Хондрит-нормализираните спайдърграми за елементите следи от Войновския вулкански комплекс (фиг. 7) имат сходна конфигурация и характеристики на калциевоалкални базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се значително по-високи стойности спрямо хондритовите (в някои случаи до над 10 пъти – при Женденските абсарокити) на тежките REE и слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 8). На диаграмата Ti/Zr (фиг. 9) анализите от Кадънските шошонити и Женденските абсарокити попадат в полето на калциевоалкалните базалти.

Според Марчев (1985) предеруптивната температура на кристализация на среднокиселите вулканити (шошонити и латити) по геотермометрите на Wood, Banno (1973) и Wells (1977) е 945–979°C.

Отношението 87Sr/86Sr при Женденските абсарокити е високо – 0,70825, което показва, че те са претърпяли еволюция и корово замърсяване (Marchev et al., 2004).


Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница