Картен лист K-35-75-В (Комунига) с площ 384.4 km2 е разположен в южната част на страната (фиг. 1).
В морфографско отношение районът попада в североизточните отдели на планинския дял Преспа от източната част на Западните Родопи. Те са разчленени от долинната система на р. Боровица на второстепенни ридове, стъпаловидно понижаващи се на изток. Релефът е среднопланински (надморска височина 900–1400 m), със сравнително високи стойности на хоризонталното разчленение.
В хидрографско отношение площта е с отток към Долнотракийската низина (Егейска отточна област). Отводнява се от долинната система на р. Боровица, ляв приток на р. Арда. Характерно за долинната морфология на реките са дълбоко всечените, каньоновидни участъци и всечените меандри.
Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от скалите на Ардинската, Старцевската и Боровишката литотектонска единица, разделени от зони на срязване; седиментите на Ивановската група и теригенния комплекс; вулкано-седиментните скали на Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група; вулканитите и пирокластитите на Войновския, Боровишкия и Загражденския вулкански комплекс и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.
От тектонска гледна точка в района попадат части от късноалпийските Централородопска подутина и условно възприетата като първоразрядна структура, обединяваща палеогенското пространство в региона – Източнородопското комплексно понижение (ИРКП). В неговите рамки са обхванати части от второразрядното Североизточнородопско понижение, а в основата му – фрагменти от Припекското съставно понижение от ранното развитие на областта. Североизточнородопското понижение включва части от треторазрядните Ранилистко понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, фрагменти от „трансзоналната” Кърджалийска депресия и Боровишката вулкано-тектонска структура, преобразувана в калдера. Към обхвата на второразрядното понижение са отнесени и западните дистални зони на отлагане на продукти на Нановишкия вулкан (Момчилградско понижение от втори ред), обособени в ареала на Ненковското понижение. Като самостоятелна единица извън обхвата на първоразрядната структурна зона е включена представителна част от Загражденската тензионна зона.
Полезните изкопаеми са представени от проявления и индикации с хидротермален, седиментогенен, вулканогенен и вулканогенно-седиментогенен произход, без практическо значение.
От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като средно опасен. Предпоставки за възникването на опасни
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположение на картния лист
процеси и явления, създаващи рискови ситуации са сложният геоложки строеж и дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководител С. Саров. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад, който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са извършители на геологокартировъчните работи. Участието им в съставянето на записката е отразено в съдържанието.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийския университет – петрографски (К. Колчева). Консултанти към проекта са: по метаморфния терен – Ж. Иванов (СУ); по вулкано-седиментния терен – Й. Янев (ГИ БАН), който е и съавтор на раздел 4.1.8 и 5.3.2.2.
Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Георгиев и др., 1995ф; Саров и др., 2002ф). В площите, за които наличната информация е оценена като недостатъчна за изграждането на геоложкия модел на картата, е извършено прекартиране. Картирането е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS. Полевите работи са извършени през периода юли – ноември 2005 г.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова под редакцията на Б. Йорданов. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни е разработен от С. Начев и М. Аргирова.
Анализът на съвременното състояние на геоложката информация за областта показва, че геоложката изученост е много добра. Последователно, но с различен интензитет и информативност в региона са проведени разнообразни геоложки изследвания, резултатите от които са обобщени в множество геоложки доклади, тематични разработки (фондови материали), дисертации, геоложки и други специализирани карти, публикации, монографии и др.
Първите геоложки изследвания имат маршрутен характер и са извършени през първата половина на XX век. В поредица от трудове изследователите от този период представят своите схващания относно възрастта и стратиграфията на палеогена от Хасковско (S. Boncheff, 1896; П. Гочев, 1928, 1930, 1935; Л. Антонов, 1943) и Кърджалийско (Б. Каменов и др., 1945ф), петрографските особености на кристалинните шисти, терциерните седименти и вулканити от бившата Кърджалийска околия (Г. Бончев, 1921, 1923), орудяванията около Спахиево и с. Татарево (Г. Бончев, 1925), неоефузиите и кристалинния цокъл по поречието на р. Горна и Средна Арда (Гълъбов 1937, 1938), метаморфните комплекси от Централните Родопи (Petrachek, 1931; С. Димитров, 1946; Янишевски, 1947 и др.). Някои от изследванията имат площен характер и са придружени от дребномащабни карти в М 1:126 000 (Г. Бончев, 1921) и 1:100 000 (Л. Антонов, 1943).
През втората половина на XX век в региона са проведени основните геоложки дейности – геоложко картиране и картосъставяне, регионални и специализирани геоложки, геофизични, хидрогеоложки, металогенни и други изследвания.
Сподели с приятели: |
