Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.1.1. Синметаморфни гънкови структури
- 5.2.1.2. Зони на срязване
5.2. структури в метаморфните терени5.2.1. Регионални структуриВ рамките на к. л. Крумовград се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионният етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Кесебирската подутина и късни разломни нарушения. 5.2.1.1. Синметаморфни гънкови структуриСинметаморфните гънкови структури са представени от изоклинални и нормални гънки от различен порядък. Изоклинални гънки са установени в трите литотектонски единици, но преобладаващо развитие се наблюдава в двуслюдените шисти на Девесилската единица, в участъка между Девесилово и разклона за Голям и Малък Девесил. Те са представени от тясно притиснати изоклинални гънки със западна вергентност. Осовите равнини на гънките съвпадат с транспозираната фолиация. Ориентировка на шарнирите им е паралелна на минералната линейност, която е с посока север–североизток (350–20º). Нормалните линейни гънки са с дължина от няколко километра. Установени са източно от ултрабазитовите прастини при селата Голямо Каменяне и Аврен. Повечето от гънките са с вертикални осови равнини, но се наблюдават и западно вергентни гънки. Описаната в литературата Авренска синклинала, представлява поредица от синформни и антиформни гънки с посока на шарнирите 20–25º. 5.2.1.2. Зони на срязванеКомпресионни зони. Burg et al. (1990, 1994), Ricou et al. (1998) характеризират Родопите като сложна, синметаморфна навлачна постройка, изградена от три терена – долен, междинен и горен, разделени от зони на пластични синметаморфни навличания. В рамките на картен лист Крумовград, отделяме две компресионни зони – Кесебирска и Девесилска зона (фиг. 18). Кесибирска навлачна зона. Кесибирската зона на срязване е развита по границата между Кесибирска – Крумовишка и Кесебирска – Девесилска единици. Тя има синметаморфен, навлачен характер. Установените критерии за синметаморфен транспорт (Burg et al., 1990, 1996; Саров и др. 1995ф; Ж. Иванов, 1998; Bonev et al., 2006a), показват северна посока, за скалите на долната (Кесебирската единица) и юг–югоизточна посока на транспорт в залягащите върху нея Крумовишка и Девесилска литотектонска единица. Срязването се маркира от пластична, високотемпературна милонитна зона. В западната част на подутината, в участъка Евренлер, Лещарка, Пашинци и Тихомир, тя затъва полегато на запад с наклони 25–30º. Реактивираните участъци от пластичното срязване в тази част от зоната са описвани (Шабатов и др. 1965ф) като Токаченски разлом. От източната страна на структурата, между селата Гулия, Тъжево, Малък Девесил и югозападно от него, тя затъва стръмно на югоизток с наклони между 45–60º. Стръмната фолиация в съчетание с хоризонтала минерална линейност създава впечатление за дясно отседно срязване. Девесилска зона. Девесилската зона отделя разрезите на Крумовишката и Девесилската литотектонски единици. Тя е развита в близост до основата на ултрабазитовите пластини при селата Аврен и Голямо Каменяне. Следи се в района на селата Букова махала, Девесилово, Войница и Голямо Каменяне. Представлява десно разсед-отседно срязване, с пластичен характер на милонитната зона, в която се наблюдават и срязвания в зеленошистен фациес. Bonev et al. (2006a) го описват като Девесилски разлом, продължение на разлома на отделяне в Северна Гърция, минаващ от източната страна Кардамоската куполовидна структура. Според тях Девесилският разлом представлява реактивирана компресионна навлачна зона на срязване, еволюирала до отседно нарушение в крайните етапи на издигане на структурата. Екстензионни структури. Зони на срязване. Отделената на картата екстензионна зона в северната част на Кесебирската подутина се покрива до голяма степен с описания от Bonev et al. (2006a), Токаченски разлом на отделяне. Според тях разлома на отделяне в района на Ада тепе, маркиран от здраво споени приразломни брекчи се свързва с разломната зона на Токаченския разлом, установен от Шабатов и др. (1965ф). В представената тук интерпретация екстензионната зона минава в основата на седиментите от Крумовградската група в участъка Сърнак, Папуняк и Дружинци (Западно бедро на подутината) и между Ада тепе, Дъждовник и Дъскари (североизточна част на подутината). Евентуалното продължение на този разлом на отделяне, виждаме в описания от Ж. Иванов (1998) Бряговец-Брусевски разлом на отделяне. Подутини. Кесебирската подутина е описвана като Кесебирско подуване (Боянов, Кожухаров 1971); Крумовградска антиклинала (Р. Иванов, 1961а); Кесебирска антиформа (Саров и др. 1995ф); Кесебирски купол (Ж. Иванов, 1998; Bonev et al., 2006a). Тя представлява антиформна структура, удължена в североизточна посока. Ядката на структурата е изградена от скалите на Кесебирската литотектонска единица, представени от равномернозърнести, порфирни и аплитоидни метагранити. Западното бедро се оформя от скалите на Крумовишката единица. Фолиацията затъва полегато на запад. Източното бедро е оформено от Девесилската и Крумовишката единица. То затъва на югоизток с по-стръмни наклони наклони, като в напречен срез се вижда асиметричен профил на структурата. Според Burg et al. (1996), тази структура се формира през къснокредно време, когато се внедряват синтектонските гранитоиди от долината на Кесебир река. Като късноалпийска екстензионна структура е разгледана и от Ж. Иванов (1998) и Bonev et al. (2006a). В противоречие с тези виждания са редица факти за възрастите на гранитоидите от ядката (херцинска – Пейчева в Саров и др., 1996ф), ранноалпийска на протолитите на плагиометагранити от Девесилската единица от източното бедро на структурата (Саров и др., 1996ф, Ovtcharova, Sarov, 1995), но въпреки това най-вероятната възраст за изнасянето на мигматизираните гнайси от ядрото на структурата е късноалпийската. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|