Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.8.1. Рабовски вулкански подкомплекс
- 4.1.8.2. Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга ( scg Ol 1 )
- 4.1.8.3. Чифлишки вулкански подкомплекс
4.1.8. Нановишки вулкански комплексКато официална литостратигрфска единица от ранга на вулканските компплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b). В пълния си обем включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. В пределите на картния лист се разкриват единствено скали на Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс. 4.1.8.1. Рабовски вулкански подкомплексВъведената от В. Георгиев, Милованов (2003) литостратиграфска единица под името „Рабовски латиандезитов комплекс” тук е понижена в ранг на подкомплекс, като е модифицирана съставката в името, отразяваща литологията. По този начин е прецизирана и същността на комплекса – вулкански вместо от смесени скали, както е категоризиран от авторите му. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) същите скали са включени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”. В рамките на картния лист единицата се разкрива на относително широки площи между селата Месари, Диляна, Синделци, Кайлъка и Горна кула, като разкритията им продължават и на север от изследваната площ. Попадат в обхвата на т. нар. Синделски участък („зона”). Скалите на единицата се подстилат от теригенния комплекс, мергелно-варовиковата задруга и пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийската вулкано-седиментна група). Покриват се с размив от пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и съгласно с рязка литоложка граница от скали на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Всред тях са вместени базични до среднокисели субвулкански тела от състава на Звезделския вулкански комплекс. Рабовският вулкански подкомплекс е изграден от преобладаващо базични до среднокисели вулкански продукти – лави, агломератови и пепелни туфи, туфити и вулканокластични седименти, всред които на различни места се установяват рифови варовици. Продукт са на различни вулкански центрове, които бележат встъпителен среднокисел етап от развитието на Нановишката полукръгова магмопроводяща структура. Вулканската активност е протекла основно в субаквална и отчасти субаерална обстановка. Във варовици, асоциращи с туфи и туфити на подкомплекса, е определена ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф; 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф). В пределите на картния лист Рабовският вулкански подкомплекс се поделя на туфитно-туфозна задруга, обединяваща слоестите тела от състава му, и базични до среднокисели лавови продукти.
Скалите от пачката се разполагат в основата на разреза на Рабовския вулкански подкомплекс. Залягат съгласно върху скали от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Покриват се с преход от среднокисели туфи и туфити на подкомплекса или с размив от скалите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Процепват се от субвулкански тела от състава на Звезделския вулкански комплекс. Пачката е изградена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи и туфити, включващи епикластични късове от среднокисели вулканити. На различни места в разреза са развити извънмащабни по размери пластове и лещи от органогенни и детритусни варовици. Пирокластичният компонент в скалите е представен от смектитизирани и хлоритизирани витрокласти с нарушена морфология, литокласти от среднокисели вулканити и редки ксенолитокласти от метаморфити, неравномерно разпределени кристалокласти от плагиоклази, пироксен и биотит. Наблюдават се организмови останки от бриозои и фораминифери. Кластичните минерали са предимно от редки полузаблени и заоблени кварцови зърна. Рядко се установява бентонитизация. Максималната дебелината на пачката в пределите на картния лист достига 50 m. Рупелската възраст на скалите е определена въз основа на изобилна фауна във варовиковите прослои (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).
Единицата се подстила и прехожда от скалите на туфитно-туфозната пачка. Процепва се, прослоява се или се покрива от базични до среднокисели лави на Рабовския вулкански подкомплекс. Покрива се с размив от пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и с рязка литоложка граница от кисели пирокластити и варовици на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Пачката е изградена от пепелни до лапилни среднокисели туфи, прослояващи се на различни нива с туфити и епикластити. Скалите са масивни до дебелослоести, по-рядко среднослоести. Матриксът е сиво-зеленикав, в някои случаи кафяв, туфозен. Литокластите са от базични до среднокисели вулканити с черен, кафеникав или дължащ се на промени (оксидация) червеникав цвят. Наблюдават се жълто-кафяви до зеленикаво-кафяви витрокласти, заместени от глинести минерали (смектити) и по-малко от хлорит. Рядко се срещат реликти от стъклени класти с частично запазени морфоложки форми. Кристалокластите са от редки плагиоклази и пироксени. На различни места в разреза на пачката се наблюдават пластове и лещи от рифови и биодетритусни варовици. По-издържани нива се разкриват в околностите на с. Дафин. Дебелината на пачката се изменя в рамките на 250–400 m. Възрастта, определена по стратиграфската позиция, е рупелска. Базични до среднокисели вулканити (3RaαβOl1). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) разглежданите скали са отнасяни към „дребнопорфирни латити (Безводенски тип)” от „задруга на втори среднокисел вулканизъм”. Вулканитите имат ограничено развитие западно от с. Синделци и западно от с. Соя. Скалите от единицата се разполагат върху и процепват кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Единицата е представена от черни, сиво-черни до червеникави вследствие на ожелезняване андезити до латити. Изграждат лавови потоци и секущи тела. Първичните минерали са представени от плагиоклаз (андезин до лабрадор), пироксен (диопсид, авгит), амфибол и биотит. Често образуват гломеропорфирни струпвания. Акцесорни минерали са апатит, циркон и руден минерал. Основната маса е с хиалопилитова, пилотакситова и в някои случаи микролитова структура с микролити от плагиоклаз и санидин. Често се наблюдават различни по големина миндали, запълнени с хидротермална минерализация (хлорит, опал и главно халцедон и кварц). Възрастта на единицата, определена по-стратиграфска позиция, е рупелска.
В пределите на картния лист скалите от задругата се разкриват в околностите на селата Синделци, Кайлъка, Ралица, Метлика и Рибино. Единицата заляга с размив върху метаморфната подложка (западно от с. Ралица), мергелно-варовиковата задруга и скали на Рабовския вулкански подкомплекс. Покрива се съгласно от рифови варовици и кисели пирокластити на Чифлишкия вулкански подкомплекс и се просича и покрива от материалите на Звезделския вулкански комплекс. Просича се от кисели дайки от състава на Пчелоядския вулкански подкомплекс. Задругата е изградена от чакълни до блокови брекчоконгломерати с варовит, песъчлив и кисел туфозен матрикс и по-малко пясъчници. Брекчоконгломератите са с пъстър изглед. Цветът им е ръждив, зеленикавожълт, розовеещ до сиво-зелен. Късовият компонент е представен от варовици, среднокисели вулканити, кисели туфи, по-рядко от метаморфити. Матриксът е неравномерно разпределен, туфозен. Рядко в състава на задругата се установяват прослойки и лещи от кисели туфи. Северно от с. Синделци присъстват пачки от разнокъсови мономиктови (варовикови) кластподдържани брекчи с песъчливо-варовит матрикс. Пясъчниците се разкриват единствено в шкарпа на шосето непосредствено източно от с. Карамфил. Те са кафеникави, дебело-неяснослоести, средно-едрозърнести, полимиктови, с масивна текстура. Максималната дебелината на единицата в рамките на картния лист достига 200 m. Всред варовици, асоцииращи със скалите от задругата, в района на с. Синделци е определена нумулитидна и фораминиферна фауна с ранноолигоценска възраст (Шабатов и др., 1965ф).
Скалите на единицата са разглеждани като „Перперешки риолитов комплекс” и отчасти „Светиилийски риодацитов комплекс”, именувани от В. Георгиев и др. (1996ф) и предложени като официални литостратиграфски единици от смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). В действителност те нямат характеристиките на такива, а са от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005), респ. подкомплекси. В Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) пирокластитите на подкомплекса са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а при предшестващи изследвания са причислявани към различни „хоризонти”, отделяни по типа на вулканизма (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1961b; Кацков и др., 1966ф; Динков и др., 1968ф). Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от трахидацити, дацити до риолити, трахириолити и перлити. Възрастта на скалите, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска. Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – седиментно-пирокластична, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща лавите от вулканските куполи, секущите тела, потоци и др. В пределите на картния лист се рзкриват единствено скали на варовиково-пирокластичната задруга. Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl1). За първи път с указания ранг единицата се разглежда при настоящото изследване Източните Родопи. Скалите на задругата обединяват сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи с тях биостромни тела. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992) скалите са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”. В пределите на картния лист пирокластично-варовиковата задруга се разкрива в околностите на селата Карамфил, Пазарци, Синделци, Месари, Метлика и Рибино, както и западно от с. Горна кула. Задругата се намира в сложни пространствени взаимоотношения с други олигоценски единици. Разполага се с размив върху мергелно-варовиковата задруга и марамори от подложката (западно от с. Рибино). Лежи съгласно, с рязка литоложка граница върху- или се зацепва (извън пределите на картния лист) със скали от Рабовския вулкански подкомплекс, както и върху седиментите на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Покрива се съгласно или се просича от скали на Звезделския вулкански комплекс. Задругата е изградена предимно от последователност от разнообразни кисели пирокластити. Преобладават масивни до дебелослоести туфи, лапилно-блокови кисели туфи и в по-малка степен тънко- до среднослоести пеплопадни туфи. Всред тях се срещат издържани нива от кисели пирокластити, обогатени със среднокисели акцесорни (изнесени по експлозивен път) лапили. На различни места в разреза се установяват органогенни (рифови) варовици. Единицата се просича се от дайки и тела на Пчелоядския вулкански подкомплекс. Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса е тяхната зеолитизация. Зеолитовите скали са установени за първи път в района на Кърджали през 1967 г. (Alexiev, 1968). Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът, но се среща и морденит, аналцим и др. (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006 и др.). Дебелината на пирокластитите на Чифлишкия вулкански подкомплекс е променлива, като в пределите на картния лист достига 300 m. Киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка, за което свидетелства присъствието на организмови останки и асоциацията с рифови варовици. Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006; Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера. По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма) – к. л. Кърджали М 1:50 000, възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф). Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|