Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

2. Геоложка изученост

Изучеността на Източните Родопи е разгледана в няколко тематични разработки, които са придружени с кадастрални карти на изучеността по видове работи (геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000–1:25 000, литохимични, хидрохимични и шлихови изследвания) и библиографска справка (Мазников и др., 1973ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

В хронологичен аспект историята на геоложките изследвания в областта може да се раздели на три неравностойни по съдържание периода: начален (маршрутни изследвания), основен (систематични изследвания) и съвременен.

2.1. Начален период

В поредица от трудове Г. Бончев (1900, 1915, 1921, 1922, 1923) разглежда минералните находища и петрографските особености на скалите от различни части на Родопския масив. Конкретно в разглеждания район попадат големи части от основните му маршрути (Г. Бончев, 1921), при които той описва различни по вид и възраст скали. Изследванията имат петрографска стойност, но липсват конкретни данни за взаимоотношенията, възрастта и генезиса на скалите. За Кърджалийско е съставена схематична геоложка карта М 1: 126 000.

Ванков (1923) извършва маршрутни изследвания в Момчилградско и Кърджалийско, като съставя геоложка скица в М 1:50 000.

2.2. Основен период

Проведеното геоложко картиране в областта е кондиционно, а при разчленяването на метаморфните и вулканогенно-седиментните комплекси са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи. При съставянето на геоложките карти са използвани неофициални литостратиграфски единици от схемите на Вергилов и др. (1963) за метаморфните комплески и Горанов (1960) – за палеогенските комплекси.

В следващите няколко десетилетия в Източните Родопи се провеждат различни тематични регионални и специализирани изследвания, които позволиха на няколко авторски колектива да съставят геоложки карти в М 1:50 000 (Мазников и др., 1980bф), 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф).

В края на периода се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, в резултат на които е отпечатана полистна Геоложка карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи), със съответните обяснителни записки. Разглежданата област попада изцяло в геоложка карта в М 1:100 000 – к. л. Крумовград (Кожухаров и др., 1992), която представлява актуализиран синтез на доминиращата геоложка информация за района до 1990 г.

По проблемите на метаморфните скали в Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява сложното развитие на идеите и основните дискусионни въпроси (принципи на разчленяване на разрезите, метаморфизъм, възраст, структурни особености, тектонска еволюция и др.): Cvijic (1904); Гълъбов (1938); Яковлев (1954ф); Е. Бончев (1960, 1971); Р. Иванов (1961a, 1988); R. Ivanov (1981); Боянов и др. (1963, 1984, 1988); Вергилов (1963); Боянов, Кожухаров (1968); Кожухаров (1965, 1971, 1986); Кожухарова, Кожухаров (1980); Боянов, Русева (1984); Кожухаров и др. (1984); Ж. Иванов и др. (1984, 1990ф); Z. Ivanov (1989); Burg et al. (1990); Кожухаров и др. (1992) и др. Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984, 1988; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област, като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежа на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), среден (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта не е категорично доказана, като само за Родопската надгрупа има микрофосилни данни, насочващи към протерозойска възраст (Кожухаров, Тимофеев, 1989).

По-късно Кожухаров (1984а,b; 1987а,b; 1991); Kozhuharov (1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци Z. Ivanov et al., 1983; Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. М. Гочев (1980); Р. Иванов (1980, 1984, 1988), Дабовски (1991).

Офиолитовите скали от Източните Родопи са разгледани от някои автори като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово мащабни зони на срязване (Кожухарова, 1984а,b; Kolcheva, Eskenazy, 1988).

Разнообразните магматични прояви, свързани с метаморфните комплекси, са изследвани от Кожухарова, Кожухаров (1978); Кожухарова (1984а,b; 1985); Кожухарова и др. (1988).

Междувременно в Централните и Източните Родопи се провеждат регионални геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989; Burg et al., 1990; Macheva, Kolcheva, 1992), които съществено променят представите за строежа и тектонското развитие на Родопския масив.

Палеогенските седиментни, вулканогенно- седиментни и магмени скали от Крумовградско изграждат основните градивни литостратиграфски единици и магмени тела, които са характерни за големи части от региона. На тях е посветена разнообразна литература от множество автори, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, литология, петрология, възраст, генезис, структура, геодинамично развитие, металогения и др.): Яковлев и др. (1954ф); Горанов (1960); Р. Иванов (1960, 1961b, 1963, 1983); Боянов и др. (1961ф); Боянов, Маврудчиев (1961); Маврудчиев (1964, 1992); Шабатов и др. (1965ф, 1966ф); Вълков (1967); R. Ivanov, Kopp (1969); Атанасов и др. (1972а,b,c); Атанасов и др. (1980ф); Atanasov, Goranov (1975, Янев, Бахнева (1980); Йосифов и др. (1981); Янев (1981); Вапцаров (1983); Боянов, Йосифов (1986); Lilov et al. (1987); Marchev, Savova (1987); Harkovska et al. (1989); Marchev et al. (1989); Yanev (1987, 1989); Yanev et al. (1990); Dabovski et al. (1989, 1991); Goranov, Atanasov (1989, 1992); Marchev, Shanov (1991) и др.

Болшинството от авторите приемат орогенния характер на магматизма (Harkovska et al., 1989) – колизионен (Dabovski et al., 1989; Yanev, 1995) или постколизионен (Z. Ivanov, 1988; Burg et al., 1996).

Регионални геофизични проучвания в М 1:50 000 са извършени на цялата площ: гравиметрични (Иванова и др., 1982ф; Тодоров и др., 1989ф), магнитометрични (И. Иванов, 1974ф), аерогеофизични – гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:25 000 (В. Николов и др., 1980ф).