Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1. Метални полезни изкопаеми
- 6.1.2. Цветни метали
- 6.1.3. Благородни метали
6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Фиг. 4. Схема на полезните изкопаеми 1 – метални полезни изкопаеми: 1а – черни метали, 1б – цветни метали, 1в – цветни, благородни и редки метали; 2 – неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива; 5 – скъпоценни и полускъпоценни камъни. 6.1. Метални полезни изкопаеми6.1.1. Черни металиЖелязо. Свързано е с железоносните кварцити, разкриващи се в различни нива от метаморфният разрез на Кесебирската литотектонска единица. Орудяването идва най-често в прослойки с дебелина 10–20 cm, достигащи до 20 броя в района на селата Лещарка, Девесилица, Букова махала и др. Разкриват се един или два рудоносни хоризонта с еднообразен минерален състав: кварц, гранат, амфибол, епидот, пироксен и др. Рудните минерали са представени от магнетит, по-малко хематит и наложена по-късно пирит-пиротин-халкопиритова минерализация. Съдържанието на желязо е ниско (до 9%). Максимално съдържание от 25% е установено при с. Девесилица. Проявленията нямат промишлено значение (Канурков, Г., 1988). Хром. С промишлено значение са магматичните находища, свързани с ултрабазитовите тела при селата Голямо Каменяне, Аврен, Девесилица и др. (Смирнов, В. и др., 1986). Различните по размери хромитови тела са свързани с постметаморфни серпентинизирани дунити и харцбургити. Главните рудни минерали са магнохромит и хромпикотит. В зависимост от типа на рудообразуването, съдържанието на Cr2O3 варира от 10% до 56%. По някои от телата е проведена частична експлоатация (с. Голямо Каменяне). Титан. Разкрива се в малки непромишлени проявления в рутилоносни амфиболитови жили и лещи сред метаморфитите на Кесебирската – (с. Лъжичник) и Девисилската (с. Голям Девесил) литотектонска единица (Смирнов, В. и др., 1986). 6.1.2. Цветни металиПромишлени оловно-цинкови орудявания са съсредоточени в Звездел-Пчелоядското рудно поле, източната половина на което попада в рамките на картния лист (находищата Звездел, Чакмаци, Ралица, Еселер и др.). Като цяло рудното поле принадлежи към кварц-злато-полиметалната рудна формация, с подчертано развитие на барит-злато-сребърни орудявания в източната и югоизточна периферия (Димитров, Р. и др., 1988). Находищата и проявленията се характеризират с разнообразна морфология на рудните тела: от жили, жилни зони в централните части до метасоматични залежи по периферията. Главен носител на промишлени орудявания е кварц-сулфидният стадий – галенит, сфалерит, пирит, халкопирит. Други установени стадии са: пропилити с вторични кварцити, кварц-халцедон-сулфосолен и карбонатен. Текстурата е разнообразна – жилна, брекчозна, впръслечна, петниста, ивичеста, масивна, кокардова и коломорфна. От околорудните хидротермални промени най-широко е развит серицит-карбонат-хлорит-албитовия тип, образуван за сметка на андезитите и техните пирокластити. Установено е, че полиметалните орудявания са образувани от среднотемпературни хидротермални разтвори на дълбочина до 2 km. Експлоатационните работи в Звездел-Пчелоядското рудно поле започват през втората половина на миналия век. Голяма част от запасите по основните находища са изчерпани. През последните години добив има само от определени участъци (метазалежите). Извършват се и незначителни проучвателни работи по периферията на рудното поле. Останалите кварц-полиметални проявления имат комплексен характер. Преобладават епигенетични жилни и метасоматични прояви, вместени в метаморфните скали на Кесебирската, Крумовишката и Девесилската литотектонска единица, а други са разположени в палеогенските вулканогенно-седиментни скали.
Този тип минерализации се характеризират със специфични околорудни изменения, представени от кварц-адуларови метасоматити, развити върху сулфатарни аргилизити и последвани от монокварцити (Седефче, Сърнак, Ада тепе). Като цяло епитермалните собствено златорудни и злато-сребърни минерализации са възникнали в късния стадий на единния рудообразователен процес в Източнородопския руден район. Като основни „капани” за тяхното обогатяване са послужили локални грабеновидни структури по бордовите части на понижението, формирани по разломи със север-северозападна и запад–северозападна посока (Лудетенски грабен – Скалак, Къклица). Друг локалитет са олигоценските среднокисели и кисели вулканити и вулканогенно-седиментни скали, разположени в периферията на полиметалните рудни полета (Звездел-Пчелоядското). Те са обвързани и с местата на пресичане на продуктивни разломи с различна, най често субмеридионална и субекваториална ориентация (Седефче, Сърнак, Асар). Подобен тип орудявания в мрамори и амфиболити се контролират от полегати зони на отделяне между метаморфните единици. През последните години е направена специализирана оценка на златорудния потенциал в Източните Родопи (Саров и др., 2002ф). Въз основа на изведените признаци и предпоставки, по отделни перспективни площи са извършени детайлни проучвателни и оценъчни работи от чуждестранни компании (Ада тепе). Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|