Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.2. ПАЛЕОГЕН – НЕОГЕН

4.2.1. Вълчеполска свита

Материалите на Вълчеполската свита заемат значителна площ в северната и североизточна част на картния лист. В тектонско отношение те изпълват Бряговско-Вълчеполското понижение.

Седиментите на единицата залягат трансгресивно и дискордантно върху различни нива на пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). Покривката не е разкрита на картния лист.

Вълчеполската свита се характеризира с теригенен състав на съставящите я скали. Рязко преобладават конгломератите и пясъчниците. В генетично отношение тя показва белези на типична моласа.

Скалите на свитата са отложени в континентална езерно-блатна обстановка с въгленатрупване в района на с. Дъбовец – к. л. Маджарово (Горанов, 1960) или алувиално-пролувиална (Ламбева, Тончев, 1988). Harkovska et al. (2005) предполагат морски произход за седиментите на свитата.

Поради липса на ръководна фауна за възрастта на Вълчеполската свита са изказани различни предположения – олигоценска (Радев, 1932; Карагюлева и др. 1956ф.; Боянов и др. 1958ф., 1962ф.; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др. 1965ф.; Йосифов, Янев, 1967) и миоценска (Афанасьева и др. 1953ф.; Боянов и др. 1963, 1980ф.; Динков и др. 1967ф.). Harkovska et al. (2005) установяват нанофосилна асоциация със средно-късноолигоценска възраст в туфи, които считат за „реликти” от Вълчеполската свита. Въз основа на стратиграфското положение на единицата, както и по аналогия с подобни седименти от Горнотракийската и Източнотракийската депресия възрастта ù се приема за късноолигоценска-ранномиоценска (Вапцаров, 1970; Ламбева, Тончев, 1988; Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов, и др. 1992, 1995; Боянов, Горанов, 1997ф, Boyanov, Goranov, 2001).

Вълчеполската свита е поделена на две суперпозиционно разположени пачки: конгломератна и песъчливо-конгломератна.
Конгломератна пачка (Vp/cgOl₂–N₁). Разкрива се северно от селата Светослав, Пчелари и Войводенец.

Седиментите на пачката се разполагат дискордантно върху киселите туфи и органогенните варовици на пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс, както и върху перлити от подкомплекса. Над тях следват съгласно, с преход отложенията на песъчливо-конгломератната пачка.

В основата единицата е изградена предимно от средно- до едрочакълни конгломерати, прослояващи се от дебелопластови полимиктови пясъчници и туфопясъчници. Постепенно в средните и горни части от разреза на пачката се налага една незакономерна алтернация от конгломерати, грубозърнести пясъчници, туфопясъчници и туфити.

Късовете в конгломератите са с висока степен на заобленост. Представени са предимно флуидални риолити, трахириолити, кисели туфи и по-рядко от метаморфити и латити. Матриксът е песъчлив, грубозърнест.

Пясъчниците са бели или жълтеникави, полимиктови, гравийни, с псамитова, витрокристалокластична структура. Обикновено са тънкослойни и неиздържани по посока. Минералният им състав е представен от кварц, плагиоклаз и кисело вулканско стъкло. Често кварцът и плагиоклазът са бистри, с блещиви повърхности.

Киселите туфи образуват редки неиздържани тънкослойни прослойки с бял до кремаво-бял цвят. Те са с алеврокристалокластична структура.

По взаимоотношения на вертикално зацепване, съпроводено от синхронен размив при ж. п. гарата на с. Мъдрец (к. л. Славяново, М 1: 50 000) Йорданов (1996ф) определя пирокластиката в състава на единицата като продукт (късна субаерална активизация) на някой от центровете от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс.

Дебелината на пачката е около 70 m.

Скалите на пачката залягат нормално, с постепенен преход върху отложенията на долната конгломертна пачка. Източно от с. Калоянци покриват несъгласно и органогенните варовици от състава на пирокластично-варовиковата задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс).

Литоложкият състав на пачката е представен основно от разнообразни пясъчници и конгломерати.

Доминиращи са полимиктовите пясъчници с бял до жълтеникавосив цвят, които в долните нива са дебелопластови, с хоризонтално–коса и коса слоeстост. Матриксът им е слабо глинест, глинесто-песъчлив, по-рядко варовито-глинест или туфозен. Текстурата им е масивна, а структурата – псамитова. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат и биотит.

Конгломератните нива са по-редки. Късовете са дребно- до едрочакълни, отново с преобладание на риолити и по-рядко кварцити и метаморфити. Матриксът е песъчлив до туфопесъчлив.

В подчинено количество присъстват прослои от туфити, мергели, алеврити, алевролити и кисели туфи (В. Георгиев и др., 1997ф), които изграждат тънки и неиздържани прослойки и лещи.

Дебелината на пачката достига 150 m.
4.2. КВАТЕРНЕР
Кватернерните наслаги са поделени на литогенетичен и възрастов принцип на алувиални, пролувиални, делувиални, колувиални и смесени с плейстоценска, плейстоцен-холоценска и холоценска възраст.
4.2.1. Плейстоцен
4.2.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)

Алувиалните наслаги с плейстоценска възраст изграждат надзаливните тераси на р. Арда при с. Поточница и североизточно от него. Представени са от добре заоблени среднокъсови полимиктови чакъли и жълтеникаворъждиви пясъци с хоризонтална слоестост. В горната част на разреза пясъците са фино до дребнозърнести. Дебелината им е 5–8 m.

В долината на р. Крумовица, северно от с. Раненци, са изградени от добре заоблени чакъли и валуни с песъчлив матрикс. Наблюдава се груба хоризонтална слоестост. Видимата им дебелина е от 2–2,5 m до 4–5 m.

Алувиалните наслаги в долината на р. Бюйюкдере се разкриват южно от с. Гургулица. Представени са от добре заоблени чакъли и валуни от андезити, риолити и туфити. Дебелината им е до 2,5 m.

Североизточно от с. Равен те са изградени от заоблени до полузаоблени несортирани валуни и чакъли с големина от 0,08 m до 0,20 m в диаметър. По-рядко са валуните с големина 0,25–0,40 m. В късовия състав участват кисели туфи, риолити, ясписоидни скали, андезити и риодацити. Матриксът е грубопесъчлив до гравиен в незначително количество. Дебелината им е до 8 m.
4.2.2. Плейстоцен-холоцен
4.2.2.1. Колувиални и делувиално-колувиални наслаги (cdQp-h)

Разкриват се юг-югозападно от с. Студен кладенец, където образуват добре издържан шлейф. Изградени са от различни по форма, големина и степен на заобленост късове от агломератови туфи и дебелослойни туфи, примесени от песъчливо-глинести и глинести материали.

Към този генетичен тип се включват старите и съвременните реактивирани свлачища (csQp-h) и срутищно-сипейните наслаги (ccQp-h).

Сравнително дълбоко, с периодична активизация, е свлачището в района на с. Зорница (Саров и др., 2005ф). Свлачищният откос е изграден от агломератовите туфи на туфитно-туфозната задруга на Зорнишкия вулкански подкомплекс. Откъсват се блокове, които се смесват с туфите от Рабовския вулкански подкомплекс. Образува се блокажно-консистентно свлачище с дължина на свлачищното тяло до 500 m. Югозападно от с. Котлари, в десния долинен склон на р. Арда в седиментите на варовиково-мергелната задруга е образувано свлачище със съвременна активизация. Свлачищното тяло е изградено от блокове от варовиците, примесени с глинести материали.

Срутищно-сипейните наслаги са образувани в подножието на скалните венци и откоси в периферията на вулканските покрови и разливи. По-голямо площно разпространение имат в района на с. Гургулица, с. Лесова поляна и по десния долинен склон на р. Крумовица, западно от вр. Тепеджиюрен (Саров и др., 2005ф). Изградени са от различни по големина и форма, ръбести, полуръбести до слабо заоблени, несортирани блокове и валуни. Размерите им се обуславят от степента на изветряне и напуканост на вулканитите, а скоростта на придвижване – от наклона на склона. Дебелината им достига до 10 m.

Разкриват се северно от с. Долно Черковище в подножието на долинния склон, изграден от седиментите на теригенния комплекс. Представени са от червеникави глини и песъчливи глини, примесени с различни по форма и големина скални късове. Рядко се наблюдава груба хоризонтална слоестост.

По левия бряг на р. Арда, при с. Долно Черковище, пролувиалните наслаги са представени от редуващи се гравийни и песъчливо-гравийни прослойки с груба хоризонтална слоестост (Георгиев и др., 1997ф). Чакълите и валуните от вулкански и седиментни скали са слабо заоблени. Дебелината им не надвишава 3–4 m.

В долината на р. Крумовица са представени от валуни и блокове, ръбести и полузаоблени с гравийно-песъчлив матрикс, или от валуни и чакъли, добре заоблени до полузаоблени (Саров и др., 1996ф). Съставът им е предимно от среднокисели вулканити. Дебелината им достига до 3–4 m.

Северно от с. Нановица пролувиалните наслаги са изградени от груби валунно-блокови материали, заоблени в различна степени с песъчлив матрикс.

Алувиалните наслаги изграждат заливните тераси на реките и имат по-голямо площно разпространение в долинните разширения.

В заливната тераса на р. Арда те са изградени от песъчливо-гравийна фракция – разливен фациес и чакълно-валунна фракция – руслов фациес. Преобладават полимиктовите чакъли с големина от 0,10 m до 0,25 m в диаметър и валуните. Дебелината на алувиалните наслаги достига до 4–5 m.

В долината на р. Крумовица са изградени от пясъци и добре заоблени полимиктови чакъли, по-рядко валуни. Покриват се от жълтеникави пясъци с дебелина около 2 m. Характерна за тях е хоризонталната, рядко косата слоестост. Дебелината им е над 4 m. Русловият алувий е представен в грубокъсов фациес – валуни с дребночакълен до гравиен матрикс и чакъли с грубозърнест до гравиен песъчлив матрикс. Дебелината му е до 2–3 m.

Алувиалните наслаги в долината на р. Бюйюкдере са представени от пясъци, чакъли и валуни. На север, в предпроломния участък преобладават пясъците с хоризонтална слоестост, примесени с чакъли.

В устието на р. Перперек алувиалните наслаги са представени от пясъци, глинести пясъци и добре заоблени чакъли.