ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ 5.1. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА

5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ

5.1. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА

Подходите на тектонското райониране, разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), са заложени в доразвит вид в схемата на структурните зони в Източните Родопи (Фиг. 29).

Като първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния (преимуществено вулкански) строеж и пространствена изменчивост.

Второразрядните структурни (или структурно-тектонски) зони обединяват или представляват междинна категория спрямо треторазрядните единици. От своя страна те са тектонски и/или вулкански структури. Двойственият им характер мотивира отчасти и означаването на зоните като структурно-тектонски. Отделени са три второразрядни зони. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж.

В рамките на второразрядните структурно-тектонски зони се осъществяват разноетапни деформации. Крайният им ефект се отразява във формирането на съответен гънково-блоков комплекс, който отразява последователността от различни по обхват и стил тектонски събития.

Във второразрядните структурно-тектонски зони с различна степен на условност (по характера на вътрешния строеж) пространствено се обособяват съставни тектонски единици - подзони. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с: една, комбинация от две и повече, или части от няколко треторазрядни структури.

Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структурни единици извън горепосочения йерархичен ред.
Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R₁ - ларамийски; R₂ – илирски (късноеоценски); R₃ – пиренейски (ранноолигоценски) и R₄ –неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури (Фиг. 29). Схемата не отразява локално проявени размиви, осушавания или трансгресии, свързани напр. с калдерното развитие на Боровишкия, Сушицкия и Нановишкия вулкан.

Характерно за целия периметър на първоразрядната структурна зона е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост. Обвръзката на етапността с гънковите и гънково-блокови генерации е показана на Табл. 6.

Етапността в структурообразуването се осъществява по механизма „емерзионен импулс – блокова дезинтеграция” (Йорданов, 1999а).

Залагането на двете второразрядни структурно-тектонски зони с характер на комплексни депресии в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие (Фиг. 29). За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с трансзонален характер.

Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1: 50 000 Кърджали и Искра.

Този тип структури са отделени за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф; Йорданов, 1999б). Към тях се отнасят т. нар. Крумовградско и Припекско понижение, чийто дефиниции са допълнени с характеристики за обхватност („панизточнородопски”) и сложност („съставни”, фрагментарни депресии).

На територията на картния лист са застъпени само части от т. нар. Припекско понижение.

Припекско понижение. В рамките на първоразрядната структура понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо подстилащото – Крумовградско понижение, по отношение на което се явява наложено. Маркира се по разпространението и се запълва от материалите на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на етапа R₂¹. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред.

В пределите на изследваната площ разпокъсани фрагменти от тази структура се наблюдават по източната периферия на картния лист. В конкретния случай те са включени към периметъра на т. нар. Крумовградска зона, с основно развитие на юг от площта. В регионален план обаче тези територии кореспондират пространствено и се явяват част от обширна протодепресия от по-нисък ред, която понастоящем включва или на фона на която са развити т. нар. Горноселско понижение (зона), Ибреджекската зона и Лозенското понижение (източно и северно от площта).

Като регионални структурни зони от втори ред на картния лист са застъпени части от Североизточнородопската (СИРСТЗ), Момчилградската (МГСТЗ) и Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона (ЗИСТЗ). В регионален план обособяването на първите две се предопределя от периметъра и разположението на високорангови, негативни огъвания във фундамента по периферията на- или в междусвод-блоковите пространства. Важен елемент за обосноваването им е пространственото разположение на отнесените към тях наложени във вертикален план, кореспондиращи или съпоставими латерално треторазрядни структури. Третата – Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона, е с по-особен статут.