Североизточнородопска структурно-тектонска зона

5.1.3.1. Североизточнородопска структурно-тектонска зона

Зоната има генерално СЗ-ЮИ направление (~310º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ тя е тектонски ограничена по разломи, оформящи Тополовския клин (Боянов и др., 1983, 1995). ЮИ фланг се маркира по центриклинално оформена зона, отново тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче или по зоната на Авренския разлом (к. л. Крумовград в М 1: 50 000).

В обхвата на зоната се отделят четири подзони – северозападна, централна, югоизточна и източна. В рамките на картния лист са застъпени малки части от югоизточната и източна подзона на СИРСТЗ.
Югоизточна подзона. Подзоната има субмеридионално удължение, с дължина между селата Дъскари (к. л. Крумовград – М 1: 50 000) и Котлари около 22,5 km. Ширината ù е в границите на 8–10 km. Централните и северните ù участъци са с продължение на северозапад, покрити и процепени от скалите на Нановишкия вулкански масив, под когото зоната несъмнено кореспондира и се съчленява с централната подзона на СИРСТЗ.

В строежа на подзоната са включени части от Крумовградското и Припекското понижение, бележещи началото на късноалпийското развитие, югоизточният периметър на треторазрядното Ранилистко понижение и т. нар. Източнородопска рифова бариера, обединени в една периферна Крумовградска зона. Основен елемент на подзоната представлява югоизточния фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог заедно с внушителния Ирантепенски вулкан. Към нея са причислени южните дистални участъци на Зимовинския вулкан (ЗИСТЗ).

В новите ни представи Крумовградската зона включва всички палеогенски, в т. ч. палеоцен-средноеоценски и ранноприабонски скали, формирани до етапа на заложение (подстилащи) и обтичащи в план югоизточният фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Рифовите варовици на мергелно-варовиковата задруга най-често опасват като броеница вулкано-седиментното корито и така рамкират неговия периметър. Поради това те могат да бъдат засебени като самостоятелна подзона или структура (бариера), но не като елемент на трога, в който се обрушват и преотлагат.

Крумовградската зона има усложнено развитие и по-особен статут. Според нас тя попада в категорията на трансзоналните тектоно-структурни подразделения, тъй като основната ù – или централна, част се отнася към Североизточнородопската структурно-тектонска зона, западните ù участъци (приблизително западно от меридиана на Крумовград) – към Момчилградската структурно-тектонска зона, а северният фланг на източното ù продължение е преработен в резултат на събития и съответно структурообразуване, свързани със Звинишко–Ибреджекската зона. Допълнителни характеристики и подробности около строежа, преработката, подялбата и принадлежността на зоната са представени в Обяснителната записка към к. л. Крумовград и Егрек (М 1: 50 000).

На територията на к. л. Студен кладенец фрагменти от Крумовградската зона са застъпени по източната периферия на картния лист. В строежа ù участват седименти, изпълващи Припекското, Същинското Източнородопско понижение, както и материалите на мергелно-варовиковата задруга („Източнородопския бариерен риф”). В северна посока върху нея се налагат западният периметър на Маджаровската зона (Карталкаянски вулкан), както и южната периферна подзона за Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона. Като силно насечена и блоково денивелирана ивица тя се явява елемент от североизточното крило на т. нар. тук Ягодинска синклинала.
Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999б). Новото наименование се предлага за първи път при настоящите изследвания. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R₂³, окачествяван често като времето на илирския преврат.

Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм. Вън от неговия периметър не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане.

Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и неправилна в план форма, подчертано удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Цялостната ú характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1: 50 000.

На територията на к. л. Студен кладенец са застъпени части от ЮИ фланг на структурата, като тук и особено в южна посока (к. л. Крумовград – М 1: 50 000) строежните елементи по периферията ù са класически: рифова бариера, очертаваща зоната на колапса; обрушване и активни олистостромни явления, съпътстващи регресията към същата зона; турбидитна седиментация в рязко удълбочения редуциран басейн, предшестваща или синхронна (в периоди на затихване) на активната вулканска дейност. От своя страна вулканските прояви на Ирантепенския вулкан са съсредоточени (почти) изцяло в нейните рамки.

Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) описва класически строежни елементи по периферията на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог между Крумовград и с. Чал. В този район се очертава югоизточният фланг на регионалната структура, генерираща късноеоценските среднокисели вулкани от илирския тектоно-магматичен стадий, един от представителите на които е Ирантепенския вулкан.

Структурата се разполага на значителна площ, обхващаща североизточните отдели на к. л. Крумовград и югоизточния квадрант на картен лист Студен кладенец. Малки периферни части от нея са представени на картните листове Маджарово и Черничево (М 1: 50 000).

Съхранени фрагменти от приабонския бариерен риф обточват южната и източна периферия на вулкана, очертавайки външния контур на оформящото се корито. По късноеоценско време (35–36 Ма) по вътрешните части на бариерата се осъществява рязък колапс, съпроводен от отдръпване на басейна, бурно отлагане на олистостромната Лисичарска свита и преотлагане на рифа, примесен с продукти на слаби начални експлозии. След кратка, не така характерна тук турбидитна седиментация, директно следва активна вулканска дейност. Повечето от множеството вулкански центрове, разполагащи се северно от селата Грапа, Пелин, Перуника (к. л. Крумовград в М 1: 50 000); южно и западно от от с. Чал, вр. Калабак (възприеман от някои автори като основен проводящ канал), както и тези северно и източно от с. Красино и южно от с. Сладкодум, оформят една дъговидно извита на ЮИ ивица, която е в пряка зависимост с линията, трасираща вътрешните, отпускащи се части на кората по бариерната зона. Съвсем естествено към нея са съсредоточени и по-издържаните лавови потоци.

Освен този периферен полупръстен към литодемичния пакет на вулкана се причислява и една новоустановена генерация незакономерно разположени лавови или запълнени с гърлови лавобрекчи линейни канали, поддържащи субекваториален (85–110⁰) тренд. Някои от тях са с базалтоиден изглед, секущи взаимоотношения и биха могли да се обвържат с по-късен етап от развитието на постройката.

Както вече беше споменато при описанието на комплекса, преобладаващата маса, представена от андезитови лавобрекчи и агломератови туфи, се възприема като комбиниран продукт на пирокластични и лавови потоци в субаквална обстановка. Същите са насочени предимно към понижените трогови части от северозападното подножие на полудъгата, маркирана понастоящем от корените на продуциращите ги вулкански центрове.

Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) проследява западното продължение на тези продукти до левия бряг на р. Крумовица и установява преки взаимоотношения между тях и трансгресивно разполагащата се туфо-туфитната пачка на Рабовския вулкански подкомплекс от основата на Нановишкия вулкан. По този начин убедително се доказва северозападното продължение на структурата по протежението на трога под наложената на по-късен етап полукръгова магматогенна структура. С този факт се обяснява присъствието на среднокисели резургентни (акцесорни) лапили всред киселата пирокластика от различни етапи на нейното развитие.

На места и в отделни моменти на затишие са регистрирани прояви на нормална трогова седиментация, алтернираща с вулкански продукти на възобновена активизация. На северозапад тези продукти изтъняват. Нивото лавобрекчи източно от селата Раец и Долна Кула отговарят на нивото от същия тип скали, разкрито в дола ЮЗ от с. Минково. В горните части на постройката между селата Джанка и Рътлина са прикрепени неголеми рифови тела.

Северните участъци на този пояс от района на селата Голобрадово, Пчелари и северно от с. Долно Черковище са с преобладаващо спокойни наклони на север и следва да се възприемат като част от южното крило на Бряговската синклинала, т.е. към южната периферна подзона на Звинишко-Ибреджекската структурно-тектонска зона.

Според нас факторите за това потъване са два. Първият от тях е разположението – северно от Белоречката и западно от Яйладжишката подутина, т. е. заложение, свързано със синформна прилежаща структура, за която свидетелстват обичайните механизми при залагането на Крумовградската група в (разположеното на изток) т. нар. Горноселско понижение, както и значителните дебелини на приабонските наслаги в рамките на същото. Вторият фактор е възможно свързан с едностранното, не изключващо калдерен тип пропадане на Маджаровския вулкан по Черничевския разлом (к. л. Маджарово – М 1: 50 000).

Като структурна единица с указания тип се описва за първи път при настоящите изследвания. Според нас Маджаровската зона се състои от две съподчинени вулкански постройки – главна (Маджаровска) и сателитна (Карталкаянска). Те не кореспондират на повърхността, а разстоянието между тях е около 6,5 km. Допуска се, че между ешелонизирания на запад сателитен вулкан и главната структура съществува магмопроводяща крипторуптура със субекваториално направление. Това отчасти е в съответствие с идеята на Янев и др. (1968) за (невъзприет на запад) „регионален разлом, служещ за южна граница на Ардинската грабен-синклинала”.

В пределите на изследваната площ изцяло попада Карталкаянската вулканска постройка.

Според номиниращия автор „Маджаровският латитов комплекс”, към който се отнася структурата, е представен от „средни по състав варовити туфи, туфити и туфо-варовици, дребнопорфирни кварц-латиандезити и среднопорфирни кварц-латити”. Съобщава се за „отделни изолирани или удължени тела, вероятно представляващи подхранващи канали на лавовите разливи”. Дебелината на същите се определя до 60–80 m.

Нашите откъслечни наблюдения вследствие на ревизионния характер на настоящото картиране не позволяват проследяването на евентуално етапно развитие, както и пълно охарактеризиране на вулканската постройка. По дешифровка на аерофотоснимки в източните части на структурата са очертани няколко неутрални кръгови структури с вулкански произход, както и евентуално разположение на предполагаеми групирани канали, по-голямата част от които остават непроверени. Изследваните пунктове, които внасят частична, но нова информация за строежа, са указани на Фиг. 31.

В пункт 1, на 1,3 km от вр. Карталкая наплочен субпаралелно на слоевете на течение латитов покров с дебелина 5 m се просича от няколко канала, запълнени с гърлови, на места гигантскоблокови лавобрекчи, изградени от сиво-лилави до черни среднопорфирни латити.

В пункт 4 на 750 m северно от с. Долно Черковище неголям канал от черни дребнопорфирни латити с характерна призматична отделност и субвертикални слоеве на течение с посока 90⁰ просича лавов поток, изграден от същия тип скали. На 100 m западно се разполага втори подобен център.

Структурата има генерално СЗ-ЮИ направление (315º), съвпадащо с ориентацията на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и структурите от централната подзона на СИРСТЗ. Дължината по оста ù на повърхността възлиза на около 13,5 km. Северозападното ù продължение остава скрито под североизточната подзона на МГСТЗ, заето от периметъра на Нановишкия вулкан. Максималната ù ширина е около 15 km. Центриклиналните участъци на структурата са очертани добре в района на с. Перуника (к. л. Черничино – М 1:50 000).

Структурата представлява сравнително плитка, отворена негативна брахигънка, заложена на илирския R₂³ подетап F₂¹ (Табл. 6). Елементите в крилата ù рядко надхвърлят 30º и обикновено са в границите 10-20º.

Югозападното крило (извън пределите на картния лист), е изградено последователно от седиментите на Шаварска, Подрумченска свита, конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга.

В североизточното крило от изброените единици не са представени скалите на Крумовградската група. На територията на изследваната площ попадат само части от североизточното крило, оформено и силно тектонски усложнено при поетапни емерзионни импулси в кристалинната рамка (западната периферия на Белоречката подутина). На по-късен етап в северна посока то е преработено и преориентирано като елемент от южното крило на Бряговската синклинала (Звинишко-Ибреджекска структурно-тектонска зона).

Западното продължение на югозападното крило (западно от меридиана на Крумовград) се възприема като общ, преориентиран на етапа R₄^1-1 елемент от югоизточното крило на Момчилградската синклинала (к. л. Крумовград – М 1: 50 000).

Ядрените части на Ягодинска синклинала са заети от седиментите на Лисичарска, Пъдарска свита и основно – скалите на Ирантепенския вулкан. Към тях следва да се приобщи пирокластичните потоци от южната дистална зона на Зимовинския вулкан и фрагмент от Кърджалийската депресия около селата Морянци и Раненци.

Началните етапи от развитието на структурата се свързват със залагането на вулкано-седиментния трог като F₂¹ гънки на плъзгане към пониженото пространство. Въздействие върху пластичната седиментна подложка и съответно върху облика на структурата оказват големите маси вулкански продукти на съсредоточения в троговите рамки Ирантепенски вулкан, с които се свързват F₂³ гънките на вулкано-тектонско слягане под силата на тежестта от етапа R₂⁽⁴⁾. В комбинация с тях са очевидните F₂³ гънки в лавовите и пирокластичните продукти на вулкана.

Цялостното дооформяне на структурата съвпада с оформянето на Момчилградската синклинала и се свързва със забележителен (R₄^1-1) етап на издигане в цокъла (Кесебирската и Белоречката подутина).
Други гънкови структури. Западно от мах. Герен в Ковил-Пчеларската зона са установени локални дециметрови, в т.ч. изоклинални F₂³ гънки на пластично течение и слягане между две субхоризонтални повърхнини в пепелни туфи от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската група. Гънките са южно вергентни, с полегато затъващи на изток шарнири. Вергентността е указание за посоката на придвижване в пирокластичния поток.
Блокови структури. На територията на картния лист са представени фрагменти от т. нар. тук Доборско-Орешарска разломно-блокова зона, разположена по северозападната и западна периферия на Белоречката подутина (ЮИ от картния лист), най-общо западно от Авренския разлом. Зоната се характеризира с интензивна разноамплитудна блокова дезинтеграция на скалите, изграждащи северното продължение на Крумовградската зона и източната периферия на Ирантепенския вулкан. Основна роля при оформянето на блоковия строеж играят разломите със ЗСЗ–ИЮИ посока (290–310°), както и тези със ССИ и СИ тренд (90–40°). За късната проява на понякога твърде внушителните денивелации свидетелства оформеният по скалите на Крумовишката литотектонска единица врязан на запад хорст, разполагащ се северно от с. Чифлик.

Чалски хорст. Структурата е установена при ревизионните проучвания на Йорданов, Герджиков (в: Саров и др., 2002ф). Разполага се в ЮИ ъгъл на картния лист. Представлява правоъгълен в план, изтеглен в СИ–ЮЗ посока (40°) блок с дължина 2,5 km и широчина до 700 m. Формиран е по монокластични варовикови брекчи от състава на Лисичарска свита, в които са очертани внушителни по размери плаки от рифогенни варовици на приабонската мергелно-варовикова задруга.

Блокът е ограничен по протежението си от два субпаралелни разлома с разседен характер.

От ЮЗ, ЮИ и СЗ той е изгигнат по отношение на неподелените материали и лави и на Ирантепенския вулкан. Пак от северозапад в основата им се разполага ненарушена рифова постройка. От североизток структурата е денивелирана по разлом с посока 310° спрямо издигнат блок, изграден от скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга (теригенен комплекс).