Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3254Б Zd97-1 1009C 1009 1041
4.1.12.3. Нановишки вулкански комплексНановишкият вулкански комплекс е изграден от вулкански скали с базичен до кисел състав, като в редица случаи се наблюдава зацепване (едновременна активност на вулкански центрове с контрастно различен химизъм) на базични до среднобазични с кисели продукти. Някои от анализите от зеолитизирани пирокластити са повлияни от промените. Скалите от Рабовския и Зорнишкия вулкански подкомплекс попадат в полето на андезитобазалтите, шошонитите, андезитите и латитите (Фиг. 10). Те имат относително сходни характеристики и вероятно са продукт на един източник. Скалите от Чифлишкия вулкански подкомплекс попадат в полето на дацитите, трахидацитите, риолитите и трахириолитите. С най-ниски съдържания на SiO2 се характеризират лавите в района на вр. Моняк (66,36–69,72 wt% – Хисарски вулкан), южно от с. Сушево на к. л. Кърджали в М 1: 50 000 (67,53 wt% при много висока сума на алкалиите – 11,8 wt%) и тези при вр. Тепеджиюрен (68,12 wt%). Вулканитите от Момчилградския вулкански подкомплекс се характеризират като андезити, латити, дацити, трахидацити. В някои случаи съдържанията на SiO2 са повишени вследствие на промени. Скалите от Светиилийския вулкански подкомплекс попадат в полето на трахидацитите, риолитите и трахириолитите. При вр. Кирсетепе се наблюдава хомодромно развитие на вулканизма – от трахидацити към риолити и трахириолити. Анализите на Свирецките андезити попадат в полето на андезитите. Вулканитите от Равенския вулкански подкомплекс попадат в полето на високосилициевите (74,87–82,33 wt%) риолити и трахириолити. Базичните до среднокисели разновидности от синкалдерната дайкова формация са в полето на андезитобазалтите и андезитите. За някои от скалите е характерно наличието на оливин в порфирната генерация и имат петрографски характеристики на базалти. Повишаването на SiO2 може да се дължи на наличието на миндали, запълнени с хидротермална минерализация. Киселите скали от формацията попадат в полето на дацитите, риолитите и трахириолитите. Анализите на Биволянските дацити са в полето на дацитите и на границата на дацитите и трахидацитите. При всички вулканити от Нановишкия вулкански комплекс се установява отношение (Na2O–2) < K2O. При базичните до среднокисели вулканити от Рабовския, Зорнишкия, Момчилградския вулкански подкомплекс и синкалдерната дайкова формация се наблюдава повишаване на алкалиите с повишаване на съдържанията на SiO2, докато при киселите (Чифлишки, Светиилийски, Равенски вулкански подкомплекс и синкалдерната дайкова формация) се наблюдава обратната закономерност. Скалите от комплекса попадат в полето на средно и високо калиевите вулканити (Фиг. 11). По отношение на TiO2 и Fe2O3 (Фиг. 12) се наблюдава закономерно намаляване на съдържанието им с повишаване на SiO2, което индикира по-малката роля в кристализацията на магнетит и титаномагнетит от базичните към киселите разновидности. Спрямо Al2O3 са характерни относително равни стойности (или постепено намаление) с увеличаване на SiO2 до около 65wt%, след което се наблюдава чупка в тренда и понижването на съдържанията става съществено. Съдържанията на CaO, MgO и P2O5 намаляват с повишаване на SiO2 до определени стойности (~ 65–67 wt%), след което запазват относително постоянство с увеличаването му. Това се дължи на по-важната роля в кристализацията и фракционирането на по-базични плагиоклази, мафични минерали и съответно апатит при базичните до среднокисели вулканити от комплекса. Единствено при скалите от синкалдерната дайкова формация съдържанията на P2O5 остават постоянни (ниски) както при киселите, така и при базичните до среднокисели разновидности. При Na2O и K2O се наблюдава понижаване на съдържанията с повишаване на SiO2 при киселите и обратна закономерност при базичните до среднокисели вулканити. Спайдърграмите за елементите следи от базичните до среднокисели вулканити от Нановишкия вулкански подкомплекс (Фиг. 13) имат типична форма за калциево-алкалните базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). По-несъгласуващите се елементи, които са разположени в дясната част на диаграмата, са по-слабо набогатени и това придава отрицателен наклон на кривата. При всички вулканити от Нановишкия вулкански комплекс се наблюдава значително по-високи стойности (в някои случаи до над 10 пъти) на тежките REE спрямо хондритовите, което предполага, че в източника не е присъствал гранат. Слабо изразените негативни Eu аномалии при базичните до среднокисели вулканити (Фиг. 14) предполагат, че скалите са имали фракционно кристализирал плагиоклаз, или че са били в равновесие с плагиоклаз-съдържащ плитко разположен мантиен източник. Най-високи стойности на REE при базичните до среднокисели вулканити се наблюдават при Зорнишкия вулкански подкомплекс. На диаграмата Ti–Zr (Фиг. 15) скалите от Рабовския и Зорнишкия вулкански подкомпплекс и синкалдерната дайкова формация попадат в полето на калциево-алкалните базалти. Спайдърграмите за кисели скали от комплекса (Фиг. 16) показват силно обогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Впечатление правят необикновено високите положителни аномалии на Rb и Th. Отрицателната аномалия на Ba (маркираща се от съдържанията на Rb, Ba и Th) е най-добре изразена при вулканитите от Равенския, по-малко при Светиилийския и най-малко при Чифлишкия вулкански подкомплекс и съответно Биволянските дацити. При киселите вулканити (Фиг. 17) най-голяма негативна Eu аномалия се наблюдава при скалите от Равенския, по-малка при Светиилийския и най-малка при Чифлишкия вулкански подкомплекс. Табл. 2. Данни за главните оксиди (wt%) за скали от Нановишкия вулкански комплекс
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||