Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.73 Mb.

страница	20/22
Дата	22.09.2017
Размер	2.73 Mb.
	#30742
Тип	Задача

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22

5.1.4.2. Крипторуптури
5.1.4.3. Разломни структури

5.1.4. Други тектонски структури

5.1.4.1. Трансзонални тензионни зони

Костов (1954) изказва мнението, че определени дайки и тела от кисели вулканити от Източнородопския регион очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини.
Планинецка тензионна зона. Зоната е дефинирана за първи път от Р. Иванов (1960) и подобно на Галенитската – в обвръзка с т. нар. екструзия на фелзитовите риолити от „хоризонта на III кисел вулканизъм”.

Зоната е с генерално запад-северозападно изток-югоизточно направление (305–310⁰), дължина 22 km и непостоянна ширина, достигаща 6 km в изток-югоизточния си фланг. Следи се между селата Морянци и Раненци до района на с. Планинец (к. л. Маджарово – М 1: 50 000). Друга относително самостоятелна паралелна зона, разположена между Маджарово и с. Горноселци, е установена при настоящите изследвания.

Зоната включва серия линейно подредени, преобладаващо удължени по простиранието, но и косо разположени лещовидни или дайкоподобни тела, както и понякога значителни по размери екструзиви с неправилна форма. По-големи тела са установени в района на с. Сладкодум и селата Планинец и Старинско (к. л. Маджарово – М 1: 50 000). Контактите са обикновенно равни и резки, отговарящи на механизма на внедряване по отворени тензионни пукнатини. Съсредоточени са основно по северната периферия на Белоречката подутина (извън картния лист), като разположението на някои от тях „обточва” бедрените части на антиформата. В отделни локалитети в риолитите се наблюдава субхоризонатлна флуидалност и напречна призматична отделност, което е указание за наличие на къси лавови потоци, но е възможно да се касае за ерозионен срез в апикалните части на субвулкански куполни структури. Преобладава мнението, че телата по зоната са с изцяло субвулкански характер, но ситуацията на к. л. Студен кладенец не е в потвърждение на това схващане.

В рамките на картния лист е застъпен изклинващият на запад-северозапад фланг на структурата. Той се разпростира от западно от с. Морянци до северно от с. Чифлик, с дължина 6,5 km и ширина 1,5 km. Ориентацията на преобладаващо силно удължените тела от района е слабо изменчива, като следва основния тренд. Нови данни за екструзивния тип на някои от телата по Планинецката зона са пирокластиката, съдържаща ювенилни лапилни риолитови късове и просичаща се от канали, вместващи тела с идентичен състав, както и перлитите, свързани с тях. Същите изграждат дори самостоятелни тела със сходна морфология. Този факт поставя под известно съмнение принадлежността на Геренските перлити, пространствено привързани към същата зона, но отделени като самостоятелни единствено на базата на несигурна К/Аr датировка.

5.1.4.2. Крипторуптури

Кърджалийско-Самотновски праг. Под това наименование се характеризира при настоящото изследване. Като „Кърджалийски праг”, ограничаващ треторазрядните структурни зони от Североизточнородопската и Момчилградската комплексна депресия, се дефинира за първи път от Йорданов (1999б).

Прагът се отъждествява с предполагаема крипторуптура, ограничаваща от изток и север Рибиновското подуване, откъдето се трасира на северозапад и запад до района западно от Кърджали. Южният му фланг се разполага в околностите на селата Самотно и Рибино (к. л. Крумовград – 1: 50 000). Той служи за западен ограничителен контур на приабонския басейн, изпълващ Същинското Източнородопско понижение и отчасти контролира от ЮЗ югоизточното продължение на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

До голяма степен условно прокараното (предполагаемо) трасе на структурата представлява отрязък от дъга, разположена в най-югозападните отдели на картния лист източно и северно от Хубавелската зона.
Момчилград-Джанковска магмоконтролираща крипторуптура. Структурата е до известна степен предполагаема и недоказана по геофизичен път. Наличието ù е допуснато при настоящото изследване.

Касае се за изтеглена в субекваториална посока мислена линия, ограничаваща от юг Нановишкия вулкански масив (Фиг. 28) и определяща неговия полукръгов характер. Общата ù дължина е приблизително 23 km, като в рамките на изследванат площ е застъпена отсечка с дължина 14,5 km, разполагаща се между околностите на селата Чобанка (западно от площта) и Джанка.

На територията на картния лист в крипторуптурата опират последователно южният фланг на вътрешния (Църквишки) линеен канал (Чифлишки етап); Амбартепенският риолитов купол, затварящ от юг СИ дъга на Светиилийския вулкан, както и просичащите го материали на най-южно разположения андезитов център от Свирецкия вулкан.

Източният фланг се маркира по разположението на Тепеджиюренския риолитов център, оформящ от ЮИ източния завършек на външната Чифлишка дъга.

Южно от Момчилград-Джанковска крипторуптура няма набелязани апарати от Зорнишкия етап.

Същата зона разделя от юг Нановишката огнищова структура от Звезделската вулканска постройка с условието, че пирокластите и епикластитите от основата на същата свободно проникват към атриото и централните (вътрешни) прикалдерни участъци на „Нановица”. Под контрола ù е разположението на сателитни подхранващи канали, както и периферно (в т. ч. дистално) разположените тела от субвулканския пръстен на Звезделския вулкан.

5.1.4.3. Разломни структури

На територията на к. л. Студен кладенец ясно се разграничават две главни групи разломи, отнасящи се към различни геоложки събития и тектонски етапи от развитието на областта. Към първата генерация структури са причислени разломите от централните участъци на Нановишкия вулкан, свързани с двуетапното формиране на съответния калдерен комплекс. От своя страна те са поделени на два типа – концентрични и радиални.
Неофит-Бозвелийски концентричен калдерен разлом. Той е формиран на етапа на първото калдерно пропадане и се следи като издържана, дъговидна разседна линия, разполагаща се между района на с. Чайка и мах. Язовирска. Тя е изпъкнала на изток, S-образно огъната източно от с. Лале. Разломът разделя продуктите на Рабовския вулкански комплекс от Църквишкия сърповиден канал и туфите на варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс). Маркира се отлично по изправената паралелно на простиранието слоестост в киселите туфи от района на с. Неофит Бозвелиево. Зоната на влияние е сравнително тясна (до няколко метра), съпроводена от процеси на стриване и катаклаза. Поради факта, че туфите нямат разпространение към издигнатата на изток сома, както и поради това, че по цялото си останало протежение във висящото крило участват основно гърлови лавови продукти, определянето на амплитудата на пропадане е несигурно.
Татулски концентричен калдерен разлом. Това е субпаралелен, вътрешно разположен дъговиден разсед от етапа на второто калдерно телескопирано пропадане. Структурата се следи от СЗ от с. Момина сълза до ЮЗ от с. Гургулица, а продължението ù на ЮИ и юг остава скрито под съвременните руслови наслаги на р. Бюйюкдере. Пълнежът от централните части на калдерата, представен главно от туфите на Равенския вулкан и карбонатните пачки от основата и горните му нива, граничи по тектонска линия последователно с пирокластика на Чифлишкия подкомплекс, лави от Момчилградския етап, както и с материали от основата на Звезделския вулкан в рамките на Нановишкото калдерно понижение. Пропадането не е съществено и вероятно не превишава първите няколко десетки метри. Незначителната амплитуда се потвърждава от взаимоотношенията между туфи на Светиилийския етап, продуцирани от Биволянския линеен канал западно от с. Момина сълза, и директно покриващата ги в този район пирокластика от пароксизма на Равенския етап. Този участък от калдерния разломен пръстен е именуван тук като Биволянски калдерен разлом.
Биволянски калдерен разлом. Структурата е със СИ–ЮЗ направление (около 40°). На територията на картния лист се маркира по незначителни скъсвания, осъществени малко над границата между горнището на тънка пачка отпрепарирани по склона туфи от Светиилийския етап (продукт на Биволянския линеен канал) и долнището на пъстрата туфозна пачка (Равенски вулканкси подкомплекс). Зоната е с ширина 30–40 cm, изразена в претриване и стръмни (70°), но бързо прехождащи до съвсем полегати наклони. На ЮЗ (к. л. Кърджали – М 1: 50 000) тектонската линия се маркира между продукти на Момчилградския етап и изправени пластове на същата пачка със стриване и катаклаза, съпроводено често от значителни хидротермални промени.

Слабо дъговидно повитата отсечка със субекваториално до ЗЮЗ направление, разположена между мах. Язовирска и с. Момина сълза, може да се възприеме като двукратно проявен, т. е. регенериран на втория етап на калдерно пропадане, разсед. По пътя за резервата на север тя отделя изправени в зоната на разлома туфи от Чифлишкия етап спрямо пачката на агломератовите туфи от туфитно-туфозната задруга на Рабовския вулкански подкомплекс. Ориентацията на тази отсечка обаче, заключена между Неофит-Бозвелийския и Татулския разлом, следва ориентацията на Биволянския калдерен разлом, като при това СЗ от с. Момина сълза в лежащия блок са преработени и лави от състава на Зорнишкия подкомплекс.

Радиалните нарушения от района на селата Постник, Църквица и пр. бяха разгледани при описанието на Постнишката разломно-блокова зона. Не е изключено някои от тях да имат първично магмоконтролиращо заложение. За подобен тип контрол може да се съди по конфигурацията на Църквишкия канал, рязко стесняващ се в отделни, тектонски ограничени понастоящем дъговидни сектори.

Разломите се характеризират основно с катаклаза, претриване и по-рядко хидротермални промени. По някои от тях вероятно са осъществени ножичен тип срязвания. Изправени пластове по разломи от тази група са наблюдавани при източната махала на с. Нановица.

Други разломни структури. Разломите без отношение и извън обсега на Нановишката калдера се разглеждат обединено, групирани на базата на предпочитано направление. Повечето от тях са маркирани от В. Георгиев и др. (1997ф).

Според ориентацията си тук се отделят четири главни групи: субмеридионална, субекваториална, северозападна и североизточна.

По-главни структури от субекваториалната група са Дарецкият и Бойниковският разсед с посока около 10° (Фиг. 28), оформящи широк около 2 km паралелен на удължението им грабен, разположен между указаните села. Предполагаемата денивелация по наши данни достига 200 m. От север по дъното на яз. Студен кладенец ние предполагаме наличие на дъговиден разлом от субекваториалната система с пропаднал южен и западен блок, който заедно с разположения от север Саръкайски разсед (В. Георгиев и др., 1997ф) оформя напречно разположен хорст, оформен, според нас, по лавите на Рабовския вулкански подкомплекс. Предполагаемата амплитуда на разседа е от порядъка на 100–150 m.

Към северозападната система могат да се отнесат разломите от района на с. Поточница до СИ от от с. Морянци, по които се осъществява разсядане на югозапад, както и новоустановената структура между лави и пирокластика от състава на Планинецкия вулкански комплекс, Ирантепенския вулкан и материали на Кърджалийската вулкано-седиментна група от района ИЮИ от с. Раненци. Посоката на този разсед (Раненски) е междинна (около 285°), с пропаднал ССИ блок и амплитуда в границите 50–100 m.

На североизток, ЮЗ от с. Орешари са отделени серия групирани в сноп с ИСИ (60–80°) посока разломи с разседен характер. Те са малоамплитудни, често с противоположен знак, дооформящи блоковия строеж в тази усложнена зона на съчленяване между високоразрядните структурно-тектонски зони.

Наситен сноп от най-вероятно безамплитудни тектонски линии с посока около 280° е набелязан по аерофотоснимки на територията на платото, оформено по скалите на Светиилийския вулкански комплекс северно от едноименния връх.

6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Фиг. 33. Схема на полезните изкопаеми

1 – метални полезни изкопаеми: 1а – цветни метали; 1б –– цветни, благородни и редки метали; 2 – неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива; 5 – скъпоценни и полускъпоценни камъни

6.1. Метални полезни изкопаеми
6.1.1. Цветни метали

В границите на картния лист се разкриват проявления на полиметални орудявания, обособени в рудоносни площи: Морянци-Красино, източно от кота Калабак – Сбор; североизточно от с. Нановица –Църквица и североизточния край на Звездел–Пчелоядското рудно поле – участък Джелепско.

Проявленията са свързани с жили, жилни зони и площни хидротермални промени, развити във вулкано-седиментния комплекс (пропилитизирани туфити и туфобрекчи, андезитови лави и лавобрекчи, риолитови дайки, вторични кварцити и др.). Преобладаващите околорудни метасоматити са от аргилизитов тип (кварц-хидросерицит-серицит). Минерализациите са жилки, гнезда и впръснати, изградени от кварц, пирит, на места галенит и сфалерит, барит и железни хидроокиси. Орудяванията са привързани към субекваториални разломи и/или спрегнати със северозападни и североизточни.

Проявленията имат ниски полиметални съдържания, като в част от тях има завишени съдържания на злато (max 2,1 g/t) и сребро (max 50 g/t). Изчисленият коефициент на концентрация за тях показва, че рудният привнос е: злато-сребро (молибден, кобалт) – полиметали, което ги отнася към групата на кварц-злато-полиметалните.

6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
Перлити. На територията на картния лист перлитите имат широко развитие – около яз. Студен кладенец, южно от р. Арда и западно от с. Кос. Разкриващите се находища и проявления са генетично свързани с киселите вулканити на палеогенският вулканизъм и са от ефузивен тип (главен промишлен носител).

Началото на изследванията на перлитите започва пез 50^те години, а през 70^те и 80^те се извършват детайлни и специализирани изследвания, които допълват и разширяват представите за качеството, количеството и приложението на перлитната суровина. Тя е концентрирана в многобройни различни по размери изометрични, лещообразни и линейно удължени перлитни тела и брекчи в Чифлишки вулкански подкомплекс.

Известните участъци са при селата Голобрадово, Светослав, Конево, Звезделица, Кос и др. За част от тях са изчислени оперативни и извънбалансови запаси. Общите проучени запаси и прогнозни ресурси надхвърлят 180 млн. t перлитна суровина.

Зеолити. Разкриват се в обособени ивици със субекваториална (между селата Рабово и Голобрадово) и субмеридионална (с. Морянци) посока. Зеолитите и зеолитовите скали са от клиноптилолитов тип и залягат над седиментните скали с приабонска възраст. Обикновено са дебелопластови, зелени или резедави на цвят. Изградени са предимно от изменени късчета вулканско стъкло и пемза. В този участък през 80^те години са извършени геолого-проучвателни работи и изчислени извънбалансови запаси в категория С₁.

Силицити. Разкриват се в околностите на с. Светослав (северно от язовир Студен кладенец). Всред риолитови туфи се проследяват три пласта от опалови силицити. Те са изградени от плътен и крехък опал с млечнобял до светлосив цвят със стъклен блясък. По пукнатини е развит и халцедон. Генетично те са свързани с продуктите на олигоценския вулканизъм и биогенната седиментация в басейна. Практическото приложение на тази суровина не е изяснено.

Фосфорити. Намират се северно от с. Чайка, развити във вулканогенно-седиментния комплекс. Те са без практическо значение.

6.3. Твърди горива
Въглища – Регистрирана е незначителна изява, развита в конгломератно-пясъчниковaта задруга на теригенния комплекс при с. Сбор.

6.4. Строителни материали
Кариерно са разработвани андезити, риолити, варовици и пясъци за различни строителни цели.

6.5. Скъпоценни и полускъпоценни камъни
Известни са няколко участъка в обхвата на картния лист, на които е извършвана частична експлоатация на тази суровина. Проявления на ахати и ясписи има около селата Зорница, Поточница, Качулка, Златолист. Главните типове са миндални и пукнатинно-прожилкови. Разновидностите биват бастионен, уругвайски, мъхов, сардери.

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Това са разрушителните ендогенни и екзогенни процеси и явления с внезапно или периодично активирано действие; процеси и явления с непрекъснато действие и процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление (Бручев и др., 1994).

7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. Сътресяемостта (очаквани земетръсни въздействия) за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) е с интензитет на въздействие VII степен и VІІІ степен в най-северозападната част на площта. По отношение на сеизмичната активност (възможни огнищни зони) районът около с. Нановица е в зоната с магнитуден интервал 4,60–5,00 М, а в останалата площ магнитудният интервал е 4,10–4,50. Земетресение със слаб магнитуд и дълбочина на огнището 10 km е регистрирано на 19.05.1978 г. с епицентър южно от с. Бял кладенец. Аналогично е земетресението на 16.05.1984 г., с епицентър в южната част на с. Чайка. Със същите параметри е земетресението, станало на 15.08.1985 г. югозападно от с. Котлари, в непосредствена близост до голямо срутище по десния бряг на р. Арда. Съвременните движения (–1 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират деструктивните процеси. За периода 1930–1985 г. скоростта на вертикалните движения е –0,5–0 mm/a.

Техногенна сеизмичност. Техногенната сеизмичност е резултат от антропогенната дейност и техногенните земетресения при строителството на яз. Студен кладенец. Повишаване на фоновата сеизмичност се установява по двата бряга на язовира. Изолиниите на техногенната сеизмичност се следят на около 1–2 km от южния бряг, след което пресичат язовира при остров Каратепе (В. Георгиев и др., 1997ф).

Свлачища. Свлачищата са едни от основните елементи, формиращи геоложката опасност в района. Дълбоко, условно стабилизирано, с периодична активизация, е свлачището при с. Зорница (Саров и др., 2005ф). Свлачищният откос е в агломератовите туфи. При голям наклон (над 15°) блоковете от агломератовите туфи се смесват с глинесто-песъчливите маси и формират голямо блокажно-консистентно свлачище с дължина на свлачищното тяло до 500 m. Степента на ерозионния срез и интензивните периодични валежи предизвикват свличане и периодична активизация на свлачището. Югозападно от с. Котлари, в десния долинен склон на р. Арда, в седиментите на варовиково-мергелната задруга е образувано свлачище със съвременна активизация. Свлачищният откос има дъговидна форма с височина до 20 m. Свлачищното тяло е от варовици, а за хлъзгателна повърхнина служат най-вероятно прослойки от мергели.

Срутища. Голямо срутище с обем над 500 m³ се наблюдава югозападно от с. Котлари. При активизиране на срутищните процеси често се блокира пътят за гр. Маджарово. Срутища се наблюдават по десния бряг на р. Крумовица. При с. Морянци при срутване на блокове с големина 2–3 m³ частично е преградена най-ниската част от долината на реката. Създадената преграда довежда до възникване на временно водохранилище, което при подходящи условия може да се разруши. Преграждане на речните долини от съвременни срутища се наблюдава в р. Бюйюкдере, североизточно от с. Кос и в безименна река, североизточно от с. Нановица.

Кално-каменни порои. Кално-каменни порои, резултат от проливни валежи, са образуват в дълбоко всечените, с голям увес, долини на някои притоци на р. Крумовица, както и в десните притоци на р. Бюйюкдере преди навлизането ù в пролома северно от с. Момина сълза.

Разрушителни наводнения. Особеностите на валежния режим, отлагането на големи количества наноси и наличието на проломни участъци в долините на р. Арда, р. Бюйюкдере, р. Крумовица и някои от техните притоци правят района особено опасен по отношение на сезонни наводнения. Често те са придружени от кално-каменни порои, при което се увеличава разрушителната им сила и се нанасят големи щети. Катастрофално наводнение на р. Крумовица е станало през м. декември 1980 г., когато водният обем е достигнал екстремните стойности от 2773 dm³/s/km². През м. март 2006 г. в резултат на интензивни валежи, достигащи до 50 l/m², значително се повишава нивото на яз. Студен кладенец и се създава потенциална опасност от наводнение.

Разрушаване на язовири. Има реална опасност от разрушаването на язовирните стени на малките водоеми запад-югозападно от с. Нановица. Този процес е благоприятстван от интензивните сезонни валежи и засилването на линейната ерозия. Риск в това отношение възможно би могла да представлява и язовирната стена на яз. „Студен кладенец”.

7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие
Проломен участък с повишена опасност от склонови процеси. Геоложки риск представляват проломните участъци на р. Арда, р. Крумовица и на р. Бюйюкдере преди вливането си в р. Арда. Морфологията и строежът им в съчетание с климатичния фактор могат да предизвикат активизация на ерозионните и гравитационните процеси. Рискови са и дълбоко всечените V-видни долини с каньоновидни участъци.

Скални венци и откоси. Скалните венци и откоси са образувани в периферията на вулканските разливи и покрови, под които се разкриват слабоустойчиви вулкано-седиментни скали. Тази среда рязко стимулира проявата на склоновите процеси. Пространствено издържани са в периферията на риолитовите разливи от Светиилийския вулкански подкомплекс.

Сипеи. Сипеите са привързани предимно към подножието на отвесните скални венци и откоси или към стръмните склонове във вулканските терени. Имат голямо площно разпространение в източните склонове на Светиилийския рид и западните склонове на рида Ирантепе. Добре издържани сипейни шлейфове с големина на късовете до 1 m³ има югозападно от с. Студен кладенец. Образуването им се свързва с разрушаването на агломератовите туфи и дебелослойните кисели туфи от Зорнишкия вулкански подкомплекс, а скоростта на придвижване – от големия наклон на склона. Характерна за сипеите е високата подвижност на повърхностния слой – до 1 m/a.

Ерозия. Към разрушителните процеси с непрекъснато действие се отнасят плоскостната (площна) и линейната ерозия. Площната ерозия се проявява в билните обезлесени участъци и прилежащите им полегати склонове с наклони до 3^о. Нанася значителни щети на обработваемите земи и активизира гравитационните процеси. Рискът от площната ерозия се свързва с агротехническото и противоерозионно строителство и организацията на обработка на стопански усвоените площи. Дълбочинната линейна ерозия е проявена в зоните на хидротермална и тектонска промяна и в силно изветрелите скали, изграждащи склоновете с наклон над 8^о. Образуват се ровини и оврази с различна степен на активност, предимно в горните части на склоновете.

Изветряне. Изветрянето е в пряка връзка с физикомеханичните свойства на скалите, литоложките им особености и климатичните условия. Процесите на изветряне имат неблагоприятни ефекти по склоновете, където се намалява устойчивостта на скалите и се активизират разрушителните процеси – ерозия, свлачища, срутища. В терените, изградени от палеогенски седименти и вулканити, дебелината на изветрителната покривка достига до 1 m.

Затлачване на язовири. Затлачването на язовирите причинява намаляване на полезния обем на водохранилищата и на срока на тяхната експлоатация. Този процес засяга в най-голяма степен яз. Студен кладенец. Резултат е от засилената ерозия във водосборната област, интензивните сезонни валежи, при които реките увеличават значително мътността си и плаващия твърд отток. В прибрежните части се отлагат предимно фини глинести материали, които на места достигат значителна дебелина.

Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите, подземните и повърхностните води. Има риск от замърсяване на обширни площи, особено в периодите на интензивни валежи, когато разтворимите отровни вещества се пренасят на големи разстояния. Опасност представляват малките нерегулирани сметища и бунища в близост до населените места.

Кариери и баластиери. Към техногенните форми с вредни последствия за околната среда се отнасят кариерите за строителни материали и баластиерите. Тези форми до голяма степен нарушават екологичното равновесие на околната среда. Унищожаване на плодородна земя, изменение на руслото на р. Арда и засилване на дънната и странична ерозия са процесите, предизвикани от изземването на инертните материали от заливната тераса при с. Долно Черковище.

7.3. Процеси с непрекъснато действие, водещи и до внезапно (рисково) явление
Карст. Геоложката опасност от проявата на корозионните процеси е свързана с високата водопроницаемост и водообилност на окарстените скали и понижената им устойчивост. Югозопадно от с. Малко Черковище се наблюдават малки плитки пещери и пещерни ниши, образувани в органогенните варовици.

Преработка на брегове на изкуствени водоеми. Бреговете на яз. Студен кладенец с наклони над 15^о, изградени от слабоустойчиви скали или покрити от делувиални наслаги, са подложени на интензивни ерозионни процеси. Вследствие на това възникват локални свлачища и срутища.

Изтегляне 2.73 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22