Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.3. ПАЛЕОГЕН–НЕОГЕН

4.3.1. Драгойновска свита (DOl₂-N₁)

Отложенията на свитата заемат ограничени площи в североизточния ъгъл на картния лист, източно от с. Брягово, както и в околностите на с. Драгойново.

Свитата покрива с размив материалите на Бряговския и Драгойненския вулкански подкомплекс. Седиментите се покриват с размив от неогенски, плиоцен-плейстоценски и кватернерни алувиални наслаги.

Единицата е представена от неравномерно редуване на пясъчници, глини и песъчливи глини, както и конгломерати. На места са описвани и тънки прослойки от сиви или сиво-зелени туфи (Коюмджиева, Драгоманов, 1979). Сред седиментите присъстват късове или добре запазени и силно окременени останки от дървета. Южно от с. Драгойново Панов (1962) отделя самостоятелно, т. нар. Дашковско въгленосно ниво.

В състава на свитата на територията на картния лист преобладават пясъчниците. Те са жълтеникави, преобладаващо грубослоести, дребно- до едрозърнести. Често в тях се наблюдава коса слоестост. На места преминават в дребночакълни конгломерати.

Конгломератите са полигенни, с късове от метаморфни скали, но преобладаващо от среднокисели вулканити.

Глините са сиво-зелени до жълто-зелени, с масивна текстура. В регионален план те са преобладаващата скална разновидност. Боянов и др. (1963ф) ги характеризират като бентонитови.

Дебелината на единицата в рамките на картния лист надвишава 250 m.

Според Коюмджиева, Драгоманов (1979) свитата се е образувала в алувиално-езерна или блатно-езерна обстановка. Това се потвърждава и от по-късни изследвания (Нафтали и др., 1994ф). Допуска се, че Драгойновска свита е синхронно генерирана с отложенията на Маришката свита (Каменов, Панов, 1976) в Тракийската депресия и на Вълчеполската моласа (Горанов, 1960; Горанов и др., 1992) в Източнородопското понижение.

В предишни изследвания възрастта на свитата е възприемана като ранноплиоценска (Боянов и др., 1960ф; Вапцаров, 1962) или вероятна миоценска (Динков и др., 1966ф). Въз основа на данни от спорово-поленов анализ Коюмджиева, Драгоманов (1979) определят късноолигоценско-ранномиоценска възраст, която е възприета и при нашите изследвания.

4.4. НЕОГЕН

4.4.1. Песъчливо-глинеста задруга (scN₁)

Песъчливо-глинестата задруга е отделена от Саров и др. (2000ф). Седиментите на задругата са включвани в състава на Ахматовската свита – втори макроцикъл (Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Драгоманов и др., 1981, 1984). Отделянето на задругата се основава на литостратиграфски данни, наличието на трансгресивни, размивни граници и фаунистични данни.

Задругата се разкрива в северозападната част на площта между селата Новаково, Искра, Брягово и Нови извор. Долната ù граница е неравна и размивна със скалите на теригенния комплекс, Свободиновската вулкано-седиментна група, Бряговския вулкански комплекс и Драгойновската свита. Горната граница има същия характер с плиоцен-плейстоценските и кватернерните наслаги.

Песъчливо-глинестата задруга е изградена от пясъци, алтерниращи с глинести пясъци, песъчливи глини и дребнокъсови чакъли с разнообразен петрографски състав. Пясъците са неспоени или слабо споени, разнозърнести, сиви или сиво-жълтеникави. Наблюдава се груба хоризонтална или коса слоестост. Глините са сиво-зелени с варовити конкреции и лещи. По генезис седиментите са континентални, алувиални или алувиално-пролувиални и крайбрежноезерни в северната част.

Дебелината варира от десетки метра до 150–200 m.

Въз основа на намерената гръбначна фауна непосредствено на север от изследваната площ се приема меот-понтска възраст (Николов, 1985).

4.4.2. Песъчлива задруга (sN₂)

Седиментите с вероятна плиоценска възраст се разкриват в района на с. Паничково. Разполагат се с размив върху скалите на Боровишкия вулкански комплекс. Долната граница не се наблюдава, а горната е ерозионна.

Задругата е представена от пясъчници, пясъци, алевролити и въглища с ясна хоризонтална слоестост. Преобладават песъчливо-гравийните седименти с тънки неиздържани прослойки от чакъли. Североизточно от с. Паничково в тях е наблюдавана тънка прослойка от овъглени растителни останки, примесени с теригенен материал (Боянов и др., 1960ф).

Седиментите показват белези на типично континентални образувания. Липсват директни данни за принадлежност на единицата. Условно се приема плиоценска възраст.

4.5. неоген-кватернер

Отделянето на континенталните неоген-кватернерни наслаги е направено за първи път от Саров и др. (2000ф, 2002ф) въз основа на литостратиграфски и биостратиграфски данни. По лито- и генетични особености те са поделени на пролувиални и алувиални.

4.5.1. Пролувиални наслаги (prN₂-Q₁)

Наслагите се установяват като изолирани разкрития в околностите на с. Тополово в долината на р. Чинардере. Покриват с неравна ерозионна граница седиментите на песъчливо-глинестата задруга.

Пролувиалните наслаги са представени от полузаоблени до полуръбести, по-рядко добре заоблени чакъли и валуни от вулканити, от ожелезнен кварц и седиментни скали. С отдалечаване от основата късовете издребняват и се увеличава количеството на едро- до грубозърнестите кафяво-червеникави пясъци, примесени с чакъли.

Дебелината варира от първите десетки метра до 50 m.

Възрастта на скалите е плиоцен-плейстоценска.

4.5.2. Алувиални наслаги (aN₂-Q₁)

Алувиалните наслаги имат по-голямо площно разпространение в долината на р. Каялийка, между с. Искра и с. Драгойна, както и източно от с. Драгойна. Покриват с неравна ерозионна граница седиментите на Драгойновската свита и вулканитите на Драгойненския вулкански подкомплекс. Горната им граница е постепенна с пролувиалните наслаги.

Наслагите са представени от добре заоблени чакъли и по-рядко валуни с разнообразен петрографски състав, като преобладават кварцовите чакъли. Матриксът е от червено-кафяви разнозърнести пясъци до глинести пясъци. Нагоре в разреза чакълите издребняват и се увеличава количеството на песъчливата и глинестата компонента.

Дебелината е трудно определима, но е не повече от 15–20 m.

Непосредствено на североизток в околностите на с. Езерово в тези наслаги е намерена сухоземна бозайна фауна – Dicerorhinus schleiermacheri Kaup., характерна за средновилафранкско биостратиграфско ниво (2,47–1,64 Ма).

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 1.67 Mb.

Сподели с приятели: