Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

6.1.2. Цветни метали

Интересна е установената площ с лещовидна форма от впръсната медна минерализация (Банска река) с ореол от впръсната магнетитова минерализация (Нафтали и др., 1994ф). Вместващите скали са засегнати от пропилитов тип промяна (карбонат-хлорит-серицит-каолинит-пиритов фациес) и по-късно окварцяване. Интензивната хидротермална промяна около вр. Ушите е в непосредствена близост до магмопроводящ канал, свързан с Драгойненските среднокисели вулканити. Предполага се развитие на една медно-молибденова порфирна система с център около върха, с която вероятно са свързани епитермалните златосъдържащи проявления около с. Новаково.

В района на с. Паничково се разкриват различни слабо хидротермално променени зони (Студена водица, Камилата, Черешка река, Паничково и др.). Те са локализирани в сноп от нарушения, развити в киселите вулканити и техните туфи със запад-северозападна посока. Определени са като полиметални и полиметални-редкометални минерализации с характерни типохимични елементи: бисмут, волфрам, молибден, арсен, талий, олово, калай. Промишлени съдържания не са установени.

6.1.3. Благородни метали

Проявлението Новаково–изток (Нафтали и др., 1994ф) е сред полигенни разнокъсови брекчи до конгломератобрекчи, сред които се разкрива пласт от силно силифицирани скали, наподобяващи кварц-джаспероиден тип. Карбонатните брекчи са прекристализирали, подложени на интензивно киселинно излужване и по-късно заместване от нискотемпературен финокристален кварц. Отложената минерализация е кварц-пирит-арсенопирит-златорудна. Тя споява брекчираните безрудни кварцови агрегати и частично замества прекристализиралите карбонатни брекчи. Орудяването е протекло в два стадия – карбонатен и кварц-сулфиден. Във втория са разграничени три парагенези – кварцова, кварц-пирит-арсенопирит-арсенопирит-златорудна и кварц-антимонитова. Структурният контрол е осъществен от североизточни разломни нарушения и оказва силно влияние на минерализацията.

Проявление Саръяр дере е разположено в силно променени вулкански скали (туфи, латити) с интензивна пиритизация, формиращи кварц-магнетит-пиритов щокверк. В централните части вместващите скали са метасоматично променени до типични аргилизити, докато външно от него е проявена очетлива пропилитизация с развитие на послойни метасоматични окварцявания. Минерализацията е отнесена към кварц-серицит-пиритова минерална асоциация.

Проявление Чуфланска река–запад представлява хидротермално променена зона с неправилна форма и щокверково напукване с минерализация по пукнатини. Вместващите скали от Буковския вулкански подкомплекс са окварцени с интензивна импрегнация от ситнозърнест пирит. Наблюдава се серицитизация, хлоритизация и каолинитизация. Развита е кварц-пиритна парагенеза.

В този район около с. Буково се разкриват проявленията Буково-кошарите и Буково-запад. Първото представлява зона на интензивна хидротермална промяна с развита пропилитизация – хлорит-серицит ± албит ± карбонат-пиритов фациес. Върху пропилитите е наложена по-късна нискотемпературна кварц-адуларова метасоматоза. Второто е известно оловно-цинково проявление със субекваториални зони на хидротермална промяна. Установена е площна пропилитизация, засегнала вместващите скали. Върху пропилитите е развит кварц-серицит-пиритов фациес, който се явява собственоруден по отношение на полиметалната минерализация. Върху всички промени идва късна кварц-адуларова минерализация. Тя се развива под формата на жилки от дребнозърнест кварц с адулар и заедно оформят зони с дебелина няколко метра. Минералообразуването е протекло в три етапа: кварц-серицитов с полиметална минерализация; кварц-адуларов с бедна полиметална и кварц-хематит-сулфиден.

Съдържанията на благородни елементи в тези проявления варира в сравнително широки граници – от стотни до десетки грама. Общ извод за разкриващите се жили, зони, хидротермални промени и установените фациеси и парагенези е, че те са възможно свързани с периферни и високи части на вероятна меднопорфирна система в дълбочина.