Геоложко картиране и картосъставяне

2.1. Геоложко картиране и картосъставяне

Първият етап обхваща периода от 1956 до 1966 г., когато цялата площ на к. л. Искра е покрита от геоложки картировки – в М 1:100 000 (Р. Иванов и др., 1956ф – южната половина) и М 1:25 000 (Боянов и др., 1959ф – югозападната част; Боянов и др., 1960ф – югоизточната част; Боянов и др., 1963ф – североизточната част; Динков и др., 1966ф – северозападната част). С тези геологокартировъчни работи се поставя началото на системните геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да обобщят основните геоложки закономерности в съответните геоложки карти, стратиграфски и тектонски схеми. При разчленяването на сложните палеогенски разрези и неогенски седименти са прилагани разнообразни варианти на комбинирани литохроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици. Събраната геоложка информация е базисна за района и е послужила за основа на следващите регионални и специализирани геоложки изследвания.

Картировките и придружаващите ги търсещи работи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

Между двата етапа на геоложкото картиране в различните части на Източните Родопи се провеждат ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени: Геоложка карта на Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф); Геоложка карта на Боровишкото понижение в М 1:100 000 (Р. Иванов, 1972); Схематична геоложка карта на на Боровишкото понижение в М 1:50 000 (Янев и др., 1988ф, Желев и др., 1989ф); Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра (Боянов и др., 1990, 1995); Геоложки карти на терциерните скали и блоковите структури в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф).

През втория етап (1995–2006) за обновяване на наличните геоложки карти и изясняването на редица дискусионни въпроси в региона се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (Нафтали и др., 1994ф – цялата площ; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ).

При разчленяването на метаморфните комплекси Саров и др. (2006ф) прилагат литотектонския принцип. Ограничените разкрития на метаморфните скали на к. л. Искра са обединени и отнесени към Тракийската литотектонска единица

За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени вулкански комплекси (Нафтали и др., 1994ф; Йорданов в: Саров и др., 2006ф), а за стратифицираните седименти е използван литостратиграфския принцип.

2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания

Паралелно с регионалните геоложки изследвания в т. нар. Боровишка вулкано-тектонска депресия и нейната периферия са извършени разнообразни специализирани изследвания – геоложки, структурни, вулканоложки, стратиграфски, петроложки, геохимични, радиометрични, геофизични, хидрогеоложки, геологопроучвателни, металогенни и др., които в значителна степен допринасят за изясняване на геоложкия строеж в района: Р. Иванов (1961, 1972, 1978); Манева (1974, 1976); Марчев (1985); Марчев и др. (1985); Кунов (1986, 1991, 1994a,b); Стойчев (1988ф); В. Георгиев, Милованов (1989); Янев (1990); Янев и др. (1983, 1989); Боянов и др. (1990, 1995); Боянов, Горанов (1994); Yanev (1995); Yanev et al. (2005, 2006); Yanev, Pecskay (1997); Marchev et al. (2004); В. Георгиев, Милованов (2006а,b) и др.

При изследването на вулканитите в района на селата Татарево и Гарваново, Хасковско (к. л. Сусам – М 1:50 000), Харковска и др. (1997) установяват в палеогенските разрези вулканомиктови пясъчници и конгломерати, които в значителна степен променят традиционно прилаганата литостратиграфия (Р. Иванов, 1960; Боянов и др., 1990, 1995). Според авторите (Харковска и др., 1997) литостратиграфският подход за подобни вулкански терени е неудачен (Moskovski et al., 1993; Harkovska et al., 1994; Yanev, 1995).

Обобщена характеристика на палеогенския вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствената му активност, геодинамичното значение и геотектонски модели, предлагат Янев, Бахнева (1980); Боянов, Д. Йосифов (1986); Harkovska et al. (1989); Dabovski et al. (1991); Yanev (1995); Marchev et al. (1994); В. Георгиев, Милованов (2006а,b).

Неогенските седименти от Горнотракийската депресия са изследвани от Коюмджиева, Драгоманов (1979); Драгоманов и др. (1984); Ненов и др. (1986ф); Боянов и др. (1995).

Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); Yordanov (2002); N. Bonev (2006).

Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (И. Иванов, 1974ф; Тодоров, Латифян, 1984ф) и аерофизични - гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Дайски и др., 1990ф, 1991ф). Комплексни геологоструктурни интерпретации на геофизичните данни са извършени от Д. Йосифов и др. (1990); Цветков, Никова (2003).

В периода 1976–1987 са проведени хидрогеоложки проучвания между селата Червен, Брягово и Искра (Добрева, Йорданов, 1989ф).