Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
Изтегляне 1.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.3. Твърди горива
- 6.4. Строителни материали
- 6.5. Скъпоценни и полускъпоценни камъни
- 7.6. Термоминерални води
- 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
- 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действие
6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минералиФосфор. Север–северозападно от с. Брягово в района на Хайкънска чука сред туфи, туфити и други разновидности на Бряговския вулкански комплекс са отделени няколко нива с пластове от опалити с повишени съдържания на фосфор. Опалитите на цвят са от черни до кремави и дебелина около 10 m. Най-високи съдържания на фосфор са установени в най-ниско разкриващия се в стратиграфския разрез ниво от черни опалити. Фосфоритните прояви са от седиментно-ексхалационен тип, отнесен към слоиста окисно-силикатна формация – флуорапатитова субформация (Начева, Кокев, 1996). По едно от тях е провеждано частично проучване. Нямат промишлено значение. На изток от Хайкънска чука се разкрива незначителна проява на силно окварцени туфи (флинт). Перлит. В задругата на киселите пирокластити с трахириодацит-риолитов състав от Боровишкия вулкански комплекс (около вр. Калето) са установени отделни лещи от вулканско стъкло и много порфирни минерали. Техническите им показатели са ниски. 6.3. Твърди гориваВъглища. В разреза на Драгойновската свита (около с. Драгойново) се разкриват незначителни въглепроявления, изградени от маломощни пластове, гнезда и лещоподобни тела, който нямат никакво практическо значение. Въглища са добивани и в неогенските седименти при с. Паничково. Ограничено разпространение имат горивните шисти, разкриващи се сред туфи и туфобрекчи – местността Шафрана, югоизточно от с. Искра. Не представляват практически интерес. 6.4. Строителни материалиГоляма част от разкриващите се интрузивни, ефузивни и седиментни скали са използвани като източник на материали за строителството: гранит – югозападно от с. Нови Извор; риолити – около селата Брягово и Паничково; латити – при селата Драгойново и Брягово; глини, пясъци и чакъли – при селата Драгойново, Леново и Брягово. По някои от кариерите продължават добивни работи. Като възможност за скално-облицовъчен материал може да послужат определени нива от окраменените биостромни рифови варовици. С декоративни качества са някои участъци от киселите туфи (северно от с. Паничково, южно от с. Тополово). 6.5. Скъпоценни и полускъпоценни камъниКъм тази група може да се отнесат ясписоидите в латитите, установени западно от с. Буково. Те са светлокремави до тъмно червени с ахатоподобни и кварцови жилки. 7.6. Термоминерални водиОсвен естествени извори за пресни води (Глухар, Брягово), в обхвата на картния лист са каптирани и източници на термоминерални води при селата Тополово, Новаково и Искра. Те спадат към нискотемпературните азотни води от смесен характер на водовместващите колектори – силитен-карбонитен-теритен тип. Имат местно значение и не се използват за балнолечение. 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие; процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994). 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982) южната, планинска част попада в зоната с интензитет VIIІ степен, а северната – в зоната с ІХ степен. Магнитудните диапазони на възможните сеизмични огнищни зони са от 4,6 до 5,0 М на юг до 6,6–7,5 М на север. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Площта попада в Горнотракийския сеизмичен район с висока сеизмична активност. В периода 14 – 19.04.1928 г. са станали най-силните разрушителни земетресения с епицентри извън картния лист. С интензитет Х степен или магнитуд 7,0 М е земетресението с епицентър при Чирпан, а при с. Поповица е с интензитет ХІ степен. Нанесени са значителни материални щети и до голяма степен е нарушено съвременното динамично равновесие на околната среда в ройона. В периода 1929–1958 г. са станали около 29 земетресения с магнитуд до 6,0 М и дълбочина на хипоцентъра от 30–50 km до 5–10 km. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са до –1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от –1 mm/a до –1,5 mm/a. Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Те са с малки размери, плитки, делапсивен тип, рядко с добре изразен свлачищен откос. Представляват опасност предимно за пътната мрежа. Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Образуват се в периферията на покровите и разливите, покриващи пирокластични и седиментни скали. Често обхващат големи площи и причиняват големи деформации в съвременния релеф. 7.2. Процеси и явления с непрекъснато действиеПроломен участък с повишена опасност от склонови процеси. Геоложки риск представляват долинните склонове, морфологията и строежът на които в съчетание с климатичния фактор могат да предизвикат активизация на ерозионните и гравитационните процеси. Такива са дълбоко всечените, с каньоновидни участъци долини, разчленяващи вулканските терени. Скални венци с повишена опасност от склонови процеси. Образуват се в периферията на вулканските покрови и разливи при селективна проява на екзогенните процеси. Създават се условия за възникване на сипеи и срутища и преграждане на речните долини. Сипеи. Представляват натрупвания от отломъчен материал в основата на скалните венци и откоси, изградени от вулканити и пирокластити. Под тях се образуват издържани сипеи и сипейни шлейфове с висока мобилност на повърхностния слой – до 1 m/a. Могат да се активизират от обилните валежи, ерозионното и техногенно въздействие. Ерозия. Към разрушителните процеси с непрекъснато действие се отнасят площната и линейната ерозия. Интензитетът им зависи от степента на изветряне на скалите, хидротермалната и тектонска промяна, климатичния фактор и стопанското въздействие на околната среда. Площната ерозия се проявява по вододелите и прилежащите им полегати склонове с наклон до 3°. Нанася значителни щети на обработваемите земи, като разрушава почвения слой, унищожава плодородни земи и активизира гравитационните процеси. Дълбочинната линейна ерозия се проявява в седиментните терените с наклон над 8°. Образуват се ровини с различна степен на активност, при което се дезинтегрира голямо количество материал. Затлачване на язовири. Този процес се проявява в крайбрежните участъци на големите язовири, построени в долините на р. Чинардере, р. Мечка и р. Каялийка. Тяхната водосборната област е подложена на активна ерозионна дейност, в резултат на което притокът на наносни материали е значителен (главно в опашката на язовирите). Основната вреда, която предизвиква затлачването, е свързана с намаляване на полезния обем на водохранилищата и времето на тяхната експлоатация. Изветряне. Процесите на изветряне са в зависимост от физичните, химичните, биогенни и климатични фактори и литоложките особености. Развиват се предимно по билните заравнености. Имат неблагоприятен ефект по склоновете – намалява се устойчивостта и се активизират гравитационните процеси. Сметища. Съхраняването на битовите отпадъци в открити сметища и бунища създава реална геоложка опасност от замърсяване на почвите, повърхностните и подземните води. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.67 Mb. Сподели с приятели:
|