Природни обекти – защитени територии

3.7 Природни обекти – защитени територии

Инвестиционното предложение граничи с Национален парк Рила, който е обект на световното природно наследство и защитена територия с международно значение, Bioditersity Support Program,1994. Територията има висока степен на гъстота и обхват на ЗЗ и ЗТ, представеност на характерни екосистеми.

“Ибър - по картен материал над 4 km СЗ от границата на обекта.

ОВМ „Рила” (75% от територията) е поставена под законова защита по ЗЗТ. Мястото обхваща най-големия национален парк в България с обща площ 81 046 ha, от които 19 898,7 ha резерватна територия. В Национален парк „Рила” са представени 60 типа хабитати според класификац ията КОРИНЕ. От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на ЕС и Резолюция 4, свързана с нея. Природният парк „Рилски манастир” до 1998 г. е бил част от Народен парк „Рила” (с площ 107 923 ha). Независимо от това, че е прекатегоризиран в по-ниска категория защитена територия, поради изключителното му значение за опазване на биоразнообразието законодателите са отредили той да се управлява със същия строг режим, както националния парк. НП „Рила” и ПП „Рилски манастир” включват 5 резервата (категория І по IUCN) – „Централен Рилски”, „Ибър”, „Риломанастирска гора”, „Парангалица” и „Скакавица”. Резерватите „Централен Рилски” и „Парангалица” са обявени от UNESCO за биосферни резервати през 1977 г. В границите на ОВМ „Рила” се включват и две малки по площ защитени територии – природна забележителност „Черната скала” и защитена местност „Пленщица”. Рила е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското й значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 г. територията е определена от BirdLife International за Орнитологично важно място. С решение на Министерски съвет № 122/ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г. част от територията, съвпадаща с националния парк, с код BG0000495 е одобрена за защитена зона по ЗБР и Директива 79/409/ЕИО.

1. 
   Инвестиционното предложение по биогеографско райониране (Георгиев, 2004) попада в планински район - Рило-Родопски подрайон със следните защитени територии: национален парк “Рила” и резерват “Ибър”;
   

3.8 Минерално разнообразие

Община Велинград е бедна на полезни изкопаеми. Има находища от мрамор в местността " Лепеница", които позволяват промишлен добив и експлоатация за 25-30 години при среден добив 3000 куб.м. годишно.

На територията на инвестиционното предложение няма установени полезни изкопаеми.

Изводи:

1. Община Велинград е бедна на полезни изкопаеми.

2. На територията на инвестиционното предложение няма установени полезни изкопаеми.

3.9 Биологично разнообразие

3.9.1 Флора

По геоботаническо райониране (География на България, 2002) инвестиционното предложение попада в Европейска широколистна горска област (Лавренко, 1968) Илирийска (Балканска) провинция, Рилски окръг, Източнорилски район (фигура 3-13). В тази си част районът се характеризира с:

• 
  Добре развит и сравнително добре запазен алпийски пояс с аркто-алпийска растителност;
  
• 
  Добре запазен субалпийски пояс от клек (северни склонове );
  
• 
  Добре развита иглолистна растителност (смърч, бял бор и ела);
  
• 
  Слабо развит буков пояс.
  

Рила планина е покрита основно с гори (45%) и високопланински местообитания (50%). Около 90% от представените екосистеми са с естествен произход. В Рила се срещат повече от 1400 вида висши растения. В алпийската зона са представени множество ливадни съобщества. В субалпийската зона са широко разпространени клекът (Pinus mugo), сибирската хвойна (Juniperus sibirica nana), обикновената боровинка (Vaccinium myrtillus) и картълът (Nardus stricta). Ливадите в тази зона имат основно производен характер. Поясът на иглолистните гори е представен от формации на бялата мура (Pinus peuce), смърча (Picea abies), белия бор (Pinus sylvestris), и елата (Abies alba). В широколистните гори преобладава букът (Fagus sylvatica). Срещат се и смесени буково-иглолистни гори.



Фигура 3-13 Геоботаническо райониране на България (по Бондев,1997)

На фигура 3-14 е представен изглед от площадката на инвестиционното предложение.



Фигура 3-14 Поглед към района на ИП
По данни от лесоустройствения проект на ДЛ Якоруда,2004, инвестициононто предложение (25,443 дка ) засяга:

• 
  Отдел 157, подотдел 2- поляна;
  
• 
  Отдел 157, подотдел „а” представен от 80-годишно ( 25-годишно) насаждение със семенищен произход, 2 бонитет, неравномерен строеж, лошо състояние ( състав: бял бор, смърч, клек.) (фигура 3-15)
  

Фигура 3.15 Данни от лесоустройствения проект на ДЛ Якоруда, 2004 и ПУП на местн. „Белмекен”

Според монографията на проф. д-р Никола Колев, 2006, на северозапад от УОГС Юндола се стопанисва и ползва едно от първите планински пасища в Източна Рила - местността Куртово. Тревният състав е с доминиране на Nardus stricta L. Фитоценологичните проучвания извършени още от Агрономолесовъдния факултет са установили 114 тревни вида. Основният тревостой е представен главно от:

• 
  Картъл Nardus stricta L. – 54,5%;
  
• 
  Мащерка Thymus serpylium L. – 14,3%;
  
• 
  Очиболец Potentila chrysocraspeda Lehm – 3,7%;
  
• 
  Рунянка Hieracium hoppeanum Schult – 2,3%;
  
• 
  Кози киселец Rumex acetosella L. – 1,2%;
  
• 
  Обикновена лазаркиня Asperula cynanchica L. – 1,0%;
  

Други растения – 3,8%, с общо тревно покритие 81,08% и незаето пространство 18,2%. Nardus stricta L. има ниска хранителна и фуражна стойност, но е повсеместно разпространен върху цялата площ, поради което има прекомерна и неограничена паша на дребен и едър рогат добитък.

Bondev,1959 u Roussakova, 2000, описват асоциацията Festuco nigrescentis –Nardetum strictae която се развива в диапазона между 1900 и 2300 m н.в. (Roussakova, 2000). Според Мариус Димитров, 2004, асоциацията Pastinaco hirsutae – Festucetum nigrescentis ass. Nova в която са диференцирани видовете от индикаторна група g 1, представляват съобщества с доминант и съдоминант картъл Nardus stricta.

Тревната формация заема по-високите сухи части на склоновете. В пониженията между тях се намират приизворни торфища.Районът е проучван през 1948 г. от Б. Китанов заедно със съседния район Чакърица.

Инвестиционното предложение заема територия с доминантен вид картъл Nardus stricta – среща се и миризливка Anthoxanthum odoratum, чернееща власатка Festuca nigrescens, полевица Agrostis capillaris. От сем. Бобови се срещат отделни индивиди от балкански зановец Chamaecytisus absinthioides, ниска жълтуга Genista depressa, звездан Lotus corniculatus и хибридна детелина Trifolium hybridum. От дървесните видове се срещат единично: бяла мура Pinus peuce, клек Pinus mugo, бял бор Pinus sylvestris, смърч Picea abies и сибирска хвойна Juniperus sibirica. От разнотревието участват жабешка лъжичка Thlaspi perfoliata, планинско лютиче Ranunculus montana, трицветна теменуга Viola tricolor, родопска теменуга Viola rhodopaea, дълголистен лопен Verbascum longifolium, родопско великденче Veronica rhodopaea, чемерика Veratrum lobelianum, пирамидално срещниче Ajuga pyramidalis, тройнолистен очиболец Potentilla ternata, шапиче Alchemilla glaucescens, гъшарка Arabis allionii, двуцветна песъчарка Arenaria biflora, тракийска мащерка Thymus thracicus, киселец Rumex acetosa, миризлив бурен Acinos alpinus, сеноклас Cynosurus cristatus, дрипавка Hieracium pilosella, светлика Luzula campestris, витошки еделвайс Anthennaria dioica, алпийска незабравка Myosotis sylvatica subsp. alpestris, хрущялка Scleranthus perennis и отделни петна от връшняк Bruckenthalia spiculifolia и сива дзука Juncus glaucus.

Житните, бобовите и дзуката служат за храна на стадата овце и крави в тази местност. Някои от участъците на терена в миналото (и сега) са били използвани за отглеждане на картофи.

Най-ниските части до терена по инвестиционно предложение - заедно с изворите на няколко потоци са представени от блата и плаващи подвижни торфища. Освен сфагновият мъх в състава на торфищата като доминанти участват черна острица Carex nigra, сиво-бяла острица Carex cinerea, човчеста острица Carex rostrata, заешка острица Carex ovalis. От житните се среща коленчата лисича опашка Alopecurus geniculatus. От разнотревието участва блатно еньовче Galium palustre, червено омайниче Geum coccineum, брястолистно орехче Filipendula ulmaria, лечебна динка Sanguisorba officinalis, изправен очиболец Potentilla erecta, синкаво глухарче Taraxacum lividum, сърцевиден дланокоренник Dactylorhiza cordigera, обикновена незабравка Myosotis nemorosa, есенна жълтица Leontodon autumnalis, панчичиев спореж Senecio pancicii.

От тези видове с консервационен статус са панчичиевият спореж и сърцевидния дланокоренник. Те няма да бъдат засегнати при реализирането на инвестиционното предложение.

От видовете с консервационно значение–картълови съобщества върху силикатен терен в планините, ще се засегнат единично срещаните видове родопска теменуга и родопско великденче. Те се срещат по склоновете на терен в близост с инвестиционното предложение..

Възложителят не предвижда отстраняване на тревна и дървесно-храстова растителност в доминиращите части от обекта, които не са обект на строителни дейности.

Изводи:

1. 
   По геоботаническо райониране (География на България, 2002) инвестиционното предложение попада в Европейска широколистна горска област (Лавренко, 1968) Илирийска (Балканска) провинция, Рилски окръг, Източнорилски район.
   
2. 
   Тревният състав в района е с доминиране на Nardus stricta L. От видовете с консервационно значение – картълови съобщества върху силикатен терен в планините, ще се засегнат единично срещаните видове родопска теменуга и родопско великденче. Те се срещат по склоновете на терен в близост до инвестиционното предложение. От дървесните видове се срещат единично: бяла мура Pinus peuce, клек Pinus mugo, бял бор Pinus sylvestris, смърч Picea abies и сибирска хвойна Juniperus sibirica.
   
3. 
   От видовете с консервационен статус са панчичиевият спореж и сърцевидния дланокоренник.
   

3.9.2 Фауна

По зоогеографско райониране инвестиционното предложение в м. Белмекен е част от Евросибирска територия, Рило-Родопски район, към който спадат планините Рила и Пирин, както и разположените между тях котловинни и долинни понижения (География на България, 2002) (А,3-фигура 3.16).

ОВМ Рила е представително място за комплекс от видове, характерни за високопланинските безлесни зони и за иглолистните и буковите гори. Тук се срешат 130 вида гнездящи птици, 33 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 41 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 14 вида, в SPEC3 – 26 вида. ОВМ обхваща подходящи местообитания за 23 вида, включени в приложение 2 на ЗБР, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 20 са вписани също в приложение 1 на Директива 79/409/ЕИО. Рила е от световно значение като представителен район за алпийския биом, поради срещащите се тук три биомно-ограничени вида, описани за България – скалолазката (Tichodroma muraria), жълтоклюната гарга (Pyrrhocorax graculus) и алпийската завирушка (Prunella collaris), представена тук с ендемичния подвид P.c. subapina. Тук се срещат най-многочислените популации в страната на врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus), и трипръстия кълвач (Picoides tridactylus).

Фигура 3-16 Зоогеографски райони (по Георгиев, Г.,1980)
Рила е едно от най-ценните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на тези видове, както и за скалния орел (Aquila chrysaetos), глухаря (Tetrao urogallus), сокола скитник (Falco peregrinus), черния кълвач (Dryocopus martius), белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), козодоя (Caprimulgus europaeus) и лещарката (Bonasa bonasia). На европейско равнище районът е от значение за опазването на пъстрия скален дрозд (Monticola saxatilis), червеногръдката (Erithacus rubecula), чинката (Fringilla coelebs), въртошийката (Jynx torquilla), белоушия дрозд (Turdus torquatus), пойния дрозд (Turdus philomelos), коса (Turdus merula), жълтоглавото кралче (Regulus regulus), черноглавото коприварче (Sylvia atricapilla) и обикновеното конопарче (Carduelis cannabina).

Инвестиционното предложение попада в непосредствена близост с границите на ЗЗ BG0000495 „Рила” (фигура 3-17) по Директивата за природните местообитания и по Директивата за дивите птици по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Намира се в територия с относително интензивно антропогенно натоварване от десетилетия, обуславящо се от съществуващата от 60–те години на миналия век там спортно-тренировъчна база.

Територията се намира в периферията на инвестиционното предложение - извън защитената зона, в район с надморска височина над 1950 м., непосредствено на горната граница на иглолистния пояс и зоната на клека.

Инвестиционното предложение не граничи с други защитени зони по Директива 92/43 ЕЕС за природните местообитания.

Фигура 3-17 Местоположение на ИП спрямо границата на ЗЗ “Рила” BG0000495

Като цяло за района е характерен планинско-горският фаунистичен комплекс. Преобладават видовете, обитаващи гори, като поради наличието на скални масиви (а също и на сгради) са налице и известен брой петрофилни (скалолюбиви) видове. Самата територия на инвестиционното предложение е репродуктивно местообитание изключително за видове, типични обитатели на открити територии. Районът не е разположен в обхвата на основните миграционни пътища на европейските и националните популации (или комплекси) на различни видове мигриращи птици (най-вече добре изявените като сезонни мигранти).

Безгръбначни животни

От наземната безгръбначна фауна се срещат видове от сем. Carabidae, (както и множество видове от групите Arachnida и Insecta). Срещат се видове представители на р. Lepidoptera - Melitaea trivia, Erebia medusa, Apatura iris, Parnassius mnemosyne. С повсеместно разпространение са видове от сем. Formicidae - Formica rufa, Formica fusca и др., на Arachnida, предимно от клас Aranea – паяци, разред Dyptera с представители на правокрилите предимно от р. Orthoptera, сем. Muscaridae и др. – обикновени и повсеместно разпространени видове, както и редица почвени безгръбначни животни, представители на Lumbricidae, Miriapoda и др. Природозащитния статус някои значими видове безгръбначни животни е представен в таблица 3-4.

Таблица 3-4 Природозащитен статус на представители на безгръбначната фауна

Безгръбначни
Код	Видове	ЗБР/ прил. №	Червена книга НРБ	Бернска конвенция прил. №	Бонска конвенция прил. №	CITES прил. №	Директива 92/43/ЕЕС прил. №	IUCN световно защитени видове
	Formica rufa Червена горска мравка	№3
	Melitaea trivia							+ CORINE
	Erebia medusa Кадифянка	№2						LR
	Apatura iris Ирисова апатура							+ LR CORINE
	Parnassius mnemosyne черен аполон, мнемозина			№2				+ LR

Риби

На територията на бъдещото инвестиционно предложение липсват значими водни тела. Единствен такъв обект е река Софаница. Територията на инвестиционното предложение поапада в горното и течение, където не бяха констатирани представители на ихтиофауната. Като потенциални обитатели в района могат да бъдат определени македонската пъстърва Salmo macedonicus и речната пъстърва Salmo trutta fario – без особен природозащитен статус .

Земноводни и влечуги

От земноводните и влечугите най-често срещани видове в района са усойницата (Vipera berus) – обитаващa разнообразни местности - сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и др., ливаден гущер (Lacerta agilis) - разпространен  до надморска височина 2200 m. За убежище използва пролуки под камъни и пънове, дупки на гризачи и къртици, рядко и сам копае подземни ходове. Районът е подходящо потенциално местообитание и на зелената крастава жаба (Bufo viridis) - много сухоустойчив вид, който се среща и в полупустинни местности без близки водоеми. Типична е за равнинните степни области, като избягва горите. Зелената крастава жаба е намирана в Рила на височина от 2300 m. Среща се и жабата дървесница (Hila arborea) предпочита влажна местности - смесени и широколистни гори, планински ливади, В Рила се среща до 2300 m надморска височина.

Природозащитния статус на най-често срещаните видове е представен в таблица 3-5.
Таблица 3-5 Природозащитен статус на представители на херпетофауната

Земноводни и влечуги
Код	Видове	ЗБР/ прил. №	Червена книга НРБ	Бернска конвенция прил. №	Бонска конвенция прил. №	CITES прил. №	Директива 92/43/ЕЕС прил. №	IUCN световно защитени видове
	Усойница Vipera berus			№3+				+
	Ливаден гущер Lacerta agilis	№3		№2			№4	+
	Зелена крастава жаба Bufo viridis	№3		№2
	Жаба дървесница Hyla arborea	+№3		+

Бозайници

Бозайниците в Рила са 48 вида, като десет от тях са прилепи. На територията на инвестиционното предложение и в близост липсват и подходящи местообитания за прилепи, въпреки, че макар и рядко са наблюдавани ловуващи край сградите на спортния комплекс индивиди. Масово срещани в района и прилежащите терени са мишевидните гризачи, като обикновена горска мишка (Apodemus silvaticus), подземна полевка (Microtus subterraneus), снежна полевка (Chionomys nivalis) и др. От насекомоядните бозайници с широко разпространение са обикновена кафявозъбка (Sorex araneus) и европейска къртица (Talpa europaea). С повсеместно разпространеие в района е и дивия заек (Lepus europeus). Важно е да се отбележи, че в района на Белмекен е установена най-високо разположената у нас популация на европейския лалугер (Spermophilus citellus) - световно застрашен вид. Популацията е стабилна, но изолирана. От по-едрите представители на бозайниците се срещат невестулката (Mustela nivalis galinthias) и дивата коза (Rupicapra

В района на инвестиционното предложение се срещат 36 вида птици.

1. 
   Обикновен мишелов (Buteo buteo (L.)
   
2. 
   Малък ястреб (Accipiter nisus L.)
   
3. 
   Голям ястреб (Accipiter gentillis L.)
   
4. 
   Сокол-орко (Falco subbuteo L.)
   
5. 
   Скален орел (Aquila chrysaetos (L.)
   
6. 
   Бухал (Bubo bubo (L.)
   
7. 
   Сокол скитник (Falco peregrinus)
   
8. 
   Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus L.)
   
9. 
   Гривяк (Columba palumbus L.)
   
10. 
    Черен бързолет (Apus apus L.)
    
11. 
    Блед бързолет (Apus palidus (Shelley)
    
12. 
    Ал­пийс­ки бър­зо­лет (Apus melba (L.)
    
13. 
    Трипръст кълвач (Picoides tridactylus (L.)
    
14. 
    Градска лястовица (Delichon urbica (L.)
    
15. 
    Скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris (Scopoli)
    
16. 
    Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall)
    
17. 
    Бяла стърчиопашка (Motacilla alba alba L.)
    
18. 
    Домашна (скална) червеноопашка (Phoenicurus ochruros (Gmelin)
    
19. 
    Сиво каменарче (Oenanthe oenanthe (L.)
    
20. 
    Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca L.)
    
21. 
    Жъл­тог­ла­во крал­че (Regulus regulus (L.)
    
22. 
    Червеног­ла­во крал­че (Regulus ignicapilulus (Temminck)
    
23. 
    Черен (боров) синигер (Parus ater L.)
    
24. 
    Скалолазка (Tichodroma muraria (L.)
    
25. 
    Сойка (Garrulus glandarius (L.)
    
26. 
    Сива врана (Corvus corone cornix L.)
    
27. 
    Чавка (Corvus monedula (L.)
    
28. 
    Гарван-мършар (Corvus corax L.)
    
29. 
    Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus (L.)
    
30. 
    Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)
    
31. 
    Жълтоклюна алпийска гарга (Pyrrhocorax graculus (L.))
    
32. 
    Обикновена чинка (Fringilla coelebs L.)
    
33. 
    Кадънка (Carduelis cardurlis (L.))
    
34. 
    Зеленика (Carduelis chloris L.)
    
35. 
    Ел­шо­ва ска­тия (Carduelis spinus (L.))
    
36. 
    Обикновена кръсточовка (Loxia curvirostra L.)
    

Най-многобройният (доминиращият) вид е обикновената чинка. Около сградния фонд в непосредствена близост до площта на инвестиционното предолжение, в т. ч. стадиона, колоездачната база, хотелско-ресторантския комплекс бе наблюдаван значителен брой индивиди от бялата стърчиопашка. Отделните индивиди от този вид често кацат, а по скрити места (кухини, ниши, тавански части) двойки от този вид често гнездят. В открити територии, под района на инвестиционното предложение (при надморска височина около и под 1700-1600 m), доминиращият гнездещ вид е полската чучулига.

Посоченият видов състав се отнася за твърде обширен, а освен това и разнороден район – в района на инвестиционното предложение са налице иглолистни гори, открити и полуоткрити територии, такива от храсталачен тип, каменисти и скални терени, обхванати от застрояване площи. Тъй като територията на обекта обхваща малка открита тревна площ сред иглолистна гора, за нея са характерни предимно видове, обитаващи високопланински иглолистни гори и приспособяващи се към изкуствени съоръжения (блед бързолет, черен бързолет, скална лястовица, градска лястовица, бяла стърчиопашка, голям, син и боров синигери и др.).

Видовете, попадащи в Приложение 2 на ЗБР, които са наблюдавани в района на инвестиционното предложение са скалният орел, сокола скитник, жълтоклюната алпийска гарга, червеногърбата сврачка и пернатоногата кукумявка.

При двата вида дневни грабливи птици (разр. Falconiformes) – скален орел и сокол скитник – над района са наблюдавани само кръжащи и прелитащи индивиди. За скалния орел, територията на инвестиционното предложение, както и останалите открити територии в района на инвестиционното предложение, би могла да бъде разглеждана като част от хранителните им бази в тази част на планината. Индивиди от двата вида са наблюдавани да ловуват най-често над открити територии, както в ниските, така и във високите части на планината.

Наблюдавани са и прелитащи в района представители на жълтоклюната алпийска гарга. Откритите територии, в т. ч. и площта на инвестиционното предложение, могат да бъдат разглеждани само като потенциална хранителна база за този вид, но само през топлата част от годината, тъй като през останалото време те са покрити с дебела и устойчива снежна покривка. През есенно-зимните периоди са наблюдавани случаи, когато индивиди са посещавали района на спортния комплекс при търсене на храна, но не и площта на инвестиционното предложение, тъй като тогава тя е покрита с достатъчно дебела снежна покривка, поради което земната повърхност е недостъпна за тях.

Далече под района на инвестиционното предложение в открити територии с ниска храстова и дървесна растителност е регистриранa червеногърбата сврачка – също вид от Приложение № 2 на ЗБР. Този вид е твърде многоброен у нас и се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини като в края на гнездовия период – и над 2000 m в субалпийски части на планините Рила и Пирин.

В тази част на планината се срещат бухалът и пернатоногата кукумявка, от които първият вид ловува предимно в открити територии, докато пернатоногата кукумявка, поради по-малките й размери ловува и в горски пространства. Поради незначителната собствената площ на инвестиционното предложение, значението на последната за храненето на евентуално попаднали в района на обекта индивиди на тези 2 вида може да бъде оценено като пренебрежимо малко.

Таблица 3-7 Природозащитен статус на орнитофауната

По зоогеографско райониране инвестиционното предложение в м. Белмекен е част от Евросибирска територия, Рило-Родопски район, към който спадат планините Рила и Пирин, както и разположените между тях котловинни и долинни понижения (География на България, 2002).

3.9.3 Защитени зони Натура 2000

Инвестиционното предложение по биогеографско райониране (Георгиев, 2004, фигура 3-18) попада в: планински район Рило- Родопски подрайон със следната чувствителна територия (таблица 3-8).

Таблица 3.8 Чувствителни територии в близост с инвестиционното предложение

№ по ред	Чувствителни територии, име	Цел на обявяване	Дата на обявяване	Площ, ha	Населено място
1.	Специална защитена зона:		11/2006	81 046,0
1.1	BG0000495”Рила”	ЗЗ и по двете директиви

Фигура 3-18 Биогеографско райониране на България (по Б.Груев и Б.Кузманов,1994)
Защитената зона по “Натура 2000”, която граничи с инвестиционното предложение е ОВМ „Рила” с код BG055.

За сега 75% от територията на ОВМ „Рила” е поставена под законова защита по ЗЗТ. Мястото обхваща най-големия национален парк в България с обща площ 81 046 ha, от които 19 898,7 ha резерватна територия. В Национален парк „Рила” са представени 60 типа хабитати според класификацията КОРИНЕ. От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на ЕС и Резолюция 4, свързана с нея. Природният парк „Рилски манастир” до 1998 г. е бил част от Народен парк „Рила” (с площ 107 923 ha). Независимо от това, че е прекатегоризиран в по-ниска категория защитена територия, поради изключителното му значение за опазване на биоразнообразието законодателите са отредили той да се управлява със същия строг режим, както националния парк. НП „Рила” и ПП „Рилски манастир” включват 5 резервата (категория І по IUCN) – „Централен Рилски”, „Ибър”, „Риломанастирска гора”, „Парангалица” и „Скакавица”. Резерватите „Централен Рилски” и „Парангалица” са обявени от UNESCO за биосферни резервати през 1977 г. В границите на ОВМ „Рила” се включват и две малки по площ защитени територии – природна забележителност „Черната скала” и защитена местност „Пленщица”. Рила е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското й значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 г. територията е определена от BirdLife International за Орнитологично важно място. С решение на Министерски съвет № 122/ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г. част от територията, съвпадаща с националния парк, с код BG0000495 е одобрена за защитена зона по ЗБР и Директива 79/409/ЕИО.

Изводи:

1. 
   Инвестиционното предложение по биогеографско райониране (Георгиев, 2004) попада в планински район - Рило-Родопски подрайон със следните защитени зони: BG0000495”Рила”;
   
2. 
   Инвестиционното предложение не попада в СЗЗ BG0000495”Рила”. Намира се непосредствено до границата на Националния парк.
   

Каталог: ovos

Изтегляне 3.23 Mb.

Сподели с приятели: