Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение
Изтегляне 3.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.1 Атмосфера
- 3.2 Атмосферен въздух
- 3.3 Води
- 3.3.2. Подземни води
3. ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ И ФАКТОРИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПО ЧЛ.4 И ЧЛ.5 НА МАТЕРИАЛНОТО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ОТ ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, КАКТО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ТЯХ3.1 АтмосфераОбектът „Изграждане на спортно-тренировъчни съоръжения за развитие на ученически, студентски спорт и екотуризъм” в климатично отношение попада в Планинския климатичен район на Преходно континенталната климатична подобласт. Топлинните условия в този район се определят главно от надморската височина. През най-студения месец на годината температурата на въздуха спада под минус 6-8º, като в отделни години температурите през зимните месеци могат да се задържат и по-ниски. Тук само 4-5 месеца от годината имат положителни средни температури. Въпреки голямата надморска височина морфографските характеристики на терена са такива, че не благоприятстват формирането на много ниски минимални температури, каквито се наблюдават в пониженията. През зимата има устойчиви отрицателни температури, което заедно с относително обилните валежи способства за формирането на устойчива снежна покривка, която се задържа до около 200-250 дни в годината. Поради преходно-континенталния характер на климата в района сезонните суми на валежите са силно изравнени. Амплитудата между тях не надхвърля 5-6. Силното намаление на средната годишна амплитуда на валежите се дължи както на относителното увеличаване на зимните валежи поради близостта на района до Средиземноморската фронтална зона, така и на относителното намаляване на летните валежи. Последният ефект се дължи на местоположението на района спрямо западните и северозападни нахлувания. При тези нахлувания валежите падат основно по северните склонове на Стара планина, докато в района на рила и Родопите те са значително по-малки. Характерен елемент на климата тук е относително по-голямата честота на силните ветрове. Под силни ветрове разбираме ветрове със скорост над 14 m/s. Честотата на такива ветрове в отделни години може да достигне до около 20-30%. Като цяло топологията на терена е изключително благоприятна за разсейване и пренос на замърсители в атмосферата. Изводи: 1. В климатично отношение инвестиционното предложение попада в Планинския климатичен район на Преходно континенталната климатична подобласт; 2. Характерен елемент на климата тук е относително по-голямата честота на силните ветрове; 3. Като цяло топологията на терена е изключително благоприятна за разсейване и пренос на замърсители в атмосферата. 3.2 Атмосферен въздухРазглежданият район не е урбанизиран, не се развива стопанска индустриална дейност, няма постоянни източници на замърсяване и като такъв не е обект на мониторинг на КАВ. По тази причина не се коментира моментното състояние на качеството на атмосферния въздух. Районът на язовир и спортна база «Белмекен» се отнася към община Якоруда. По отношение на качеството на въздуха в тази община в «Отчет на РИОСВ Благоевград за 2010г.» е записано следното: »Замърсяването на въздуха е основно от битовото отопление и автотранспорта. За отопление се използват главно дърва и въглища. Дървообработващите фирми са съоръжени със сухи циклони за отделяне на дървесния прах и стърготини, които при добро поддържане имат над 80 % пречистващ ефект. В общината няма дейности, свързани с контролирана употреба на органични разтворители. Бензиностанциите отговарят на техническите изисквания за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения.». По тази причина на територията на общината няма стационарен пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. това води до липса на обстойна статистическа информация за състоянието на въздуха, както по години така и месечно. Качеството на атмосферния въздух не се коментира т.к. районът няма значими източници на вредни вещества в атмосферата и е отдалечен от селищата, в които също няма установени нарушения на КАВ.
Районът е един от най-чистите в страната по отношение на качеството на атмосферния въздух. 3.3 Води3.3.1. Повърхностни водиРодопите са най-широката планина на Балканския п-ов (250—100 км). Ограничават се от Марица, Беломорската низина, Места и Рила. От последната се различават по това, че през ледниковия период като по-ниски не са имали ледници и затова сега нямат алпийски ледникови форми. Река Марица, която е най-пълноводната българска река има сложна речна мрежа със значителен брой както леви така и десни притоци. Във водосборната област е налице многообразие на условията за формиране на оттока. Тези условия са благоприятни за висока степен на използване на водните ресурси в поречието за напояване, енергетика, водоснабдяване и рекреация. Десните притоци на р.Марица до навлизането им в Тракийската низина имат основно енергийно застрояване /каскада"Батак", "Доспат-Въча", "Белмекен-Сестримо", ВЕЦ"Асеница1 и 2 І"/ (фигура 3-1).  
Спортна база Фигура 3-1 Хидрографска мрежа на поречие Марица Западните Родопи се простират от Рила до Перелик и долината на р. Чепеларска. От централното било, което е доста широко, излизат значителни клонове, които често са по-високи от него. Водоразделът следва следната линия: отначало право на юг, където е най-високият връх на Родопите (Слав — 2306 м), на юг от върха Слав билото се снишава бързо към Аврамовия проход, който е най-нисък в Западните Родопи. След прохода водоразделът приема югоизточна посока до върховете Каинчал и Перелик. На северозапад от главното било към р. Марица и Пловдивското поле Родопите са много разклонени. Клоновете, колкото се отива по на изток, стават по-дълги. На юг от клоновете Алабак, Милеви скали и Каракария и на северозапад от Сютка (2186 m) и водораздела на Чепинска и Въча се намира Чепинската котловина. Р. Чепинска при изхода си от дефилето в Чепинското поле започва да тече върху един грамаден наносен конус — от чакъл, блокаж и пясъци. Язовир Белмекен (фигура 3-2) е и най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров (на 1910 m надморска височина). Разположен е по течението на Сестримска река, десен приток на р. Марица, в Рила планина и е част от каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира. Язовир „Белмекен“ е едно от основните съоръжения на каскадата. Водохранилището, със завирен обем 144x 106 m3, се образува посредством изграждането на язовирна каменно насипна стена с височина 88.2 m и контрастена с височина 23.1 m.
Името на язовира означава "Известно място". Той е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила, създадено на заравненост, край р.Крива река. Изходен пункт за язовира е село Сестримо от север, а от южна посока - известният курорт “Юндола” над Велинград. Таблица 3-1 Данни за качеството на водите на яз. Белмекен през 2008 по информация от НАСЕМ
Както се вижда от посочените данни от мониторинга на водите от НАСЕМ за три месеца на 2008 г., водите съответстват на I-ва категория по Наредба 7/1986 г. В направената консултация с НП „Рила” (писмо изх. Nо 94-00-61/21.01.2011) е подчертано, че в предвид географското местоположение на обекта, той засяга в по-голяма степен водосбора на р. Места и в по-малка водосбора на р. Марица. Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма. Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 m и другият на кота 1200 m (фигура 3-3). Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния - в дневния изравнител „Станкови бараки“. Каскадата е изградена на три енергийни стъпала. Първото стъпало от каскадата обхваща събирателните деривации на кота 1900, а именно: „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“, „Манастирска“ – „Бели Искър“, „Джаферица “, „Марица 1900“ и „Грънчар“. Водосъбирателния канал „Грънчар“ хваща и водите на реките Благоевградска Бистрица и р. Рилска с притока и Илийна. Река Благоевградска Бистрица извира от склона между Голям и Малък Мечи връх в Рила на 2600 m надморска височина. Северно от долината на Благоевградска Бистрица е тази на р. Рилска с притока й Илийна. Ф  игура 3-3 Схема на СД «Грънчар» и СД «Джаферица»
Геодезическият пад от язовир „Белмекен“ до местността „Станкови бараки“ (737m се използува за преработка на водите от горния пояс събирателни канали на кота 1900 m посредством ПАВЕЦ „Белмекен“. Второто стъпало обхваща втория пояс събирателни деривации на кота 1200 m, които са: „Марица 1200“, „Чаира“ и „Яденица“. Падът от местността „Станкови бараки“ до с. Сестримо (554 м) се използува за преработка на водите чрез ВЕЦ „Сестримо“.
Водосбора на река Места 2767,1 km2 покрива 20 % от площта на района. Върху тях се формират 1131 млн.m3 повърхностни води в средна по отток година. Това са 32,6 % от оттока в този район. В национален мащаб р. Места заема 2,49 % от площта и формира 6,5 % от оттока. По-големи притоци са р.Доспатска – най-големият приток, който се влива в Места на гръцка територия, Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. Географското положение на р.Места се определя с координатите на водосбора й : 41° 25” и 42° 10’ с.ш. и 23° 20’ и 24° 20’ и.д. Разположен е между Рила на север, Пирин на запад и Родопите на изток. Южната му част (условно ограничен от държавната граница с Гърция) е низината на Западна Тракия и Егейско море намиращи се в Гърция Водосборната й площ до границата е 2767 км2 и средна надморска височина на българската част на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото поречие в България. Дължината на реката до границата е 126 км. Река Места се образува от сливането на Бяла и Черна Места. над Якоруда . За условно начало е приет извор на 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила с координати: 42° 07’10”с.ш. и 23° 35’10” и.д. Водите от извора, заедно с водите изтичащи от езерото текат като рекичка Грънчарица, която след като приеме водите на малките рекички Ропалица, Янчова река, Джеенем дере от ляво и се събере с Баненска река от дясно , образуват Бяла Места. Черна Места събира води от Източна рила на около 2620 м. Отначало реката тече в югозападна посока, като близо до Разлог приема югоизточна посока и напуска страната на кота 388 m при границата с координати 41° 27’10”с.ш. и 24° 03’00” и.д. Река Места има около 25 притока: р.Доспатска – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия; Бистрица, Канина, Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. И притоците водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи. Голямата надморска височина дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа., като 85% от реките имат гъстота над единица. Високите планински масиви Рила и Пирин са разположени в горната и средна част на района и разделят двете поречия. Реките протичащи по склоновете на тези планини са най-многоводни, като отточният модул достига и превишава 35-40 l/s/km2, поради високите валежи - над 1200 mm годишно. За тях е характерна и голямата гъстота на речната мрежа - над 2-2,5 km/km2. Следващите по водност реки са родопските притоци на р. Места, както и Осоговските притоци на р. Струма с отточни модули до 15-20 l/s/km2 при годишни валежи 900-1000 mm и гъстота на речната мрежа до 1,5-2 km/km2. В долината на р. Места отточните модули достигат най-ниските си стойности до 2 l/s/km2 в южната й част при валежи около 650 mm, а в долината на Струма, най-ниските части под Сандански и до границата намаляват до 0,5-1 l/s/km2 при валежи под 550 mm годишно и гъстота на речната мрежа до 0,6 km/km2. Маловодието за високопланинските части започва след юли и продължава чак до зимата. За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-южните и ниски райони - през май-юни и достига своя минимум през септември. Изводи:
3.3.2. Подземни водиХидрогеоложка характеристика. Инвестиционното предложение се намира в най-горната част на р. Черна Места. Поречието на река Места е сред най-водоносните речни басейни в страната, с най-големия годишен обем на отточните водни количества обуславящи се от: - Води в хидрогеоложките и хидроложки структури, подхранени от планинските масиви на Рила, Пирин и Западните Родопи. - Води в карстови басейни и водоносни колектори в кристалинните и пукнатинни масиви; - Големите количества на валежите във високопланинските пояси. В разнородните пукнатинни, карстови и порови колектори на поречието се формират, движат и акумулират пресни, а в дълбочинните зони – термоминерални и хладки минерални води. По поречието на реката са формирани трите основни типа подземни води – порови, карстови и пукнатинни. На най–широка площ са разпространени пукнатинните води, следвани от карстовите води в протерозойските мрамори и отчасти в палеогенските варовици и на най–малка площ поровите води, формирани в котловините. Котловините представляват наложени грабенови структури, запълнени с плиоценски и кватернерни отложения. Кватернерните отложения са образувани от реките и деретата, спускащи се от високите оградни планински масиви към котловините, представени предимно от чакъли и пясъци в заливните и ниските надзаливни тераси, в наносните и поройните конуси и са най-добрите акумулатори на порови, пресни безнапорни води. Отличават се с най–голяма водообилност и представляват самостоятелни хидрогеоложки басейни. По – ниска е водообилността по отношение на плиоцена и палеогена, където са формирани напорни подземни води. Пукнатинните води с плитка циркулация са студени води, разпространени в регионалната напуканост на скалите. С най – голяма водообилност се явяват риолитите, неокарстените мрамори, палеогенските варовици и андезити, а с малка – кристалинните силикатни скали, палеогенските конгломерати, пясъчниците, туфите и туфитите. Сравнително водоносни се явяват напуканите и разломени гнайси и магматити на докамбрийските метаморфогенни комплекси. С по-висока водообилност се характеризират и средните масиви на Рила, Пирин и Западни Родопи, изградени от гранитни и гранитоидни интрузии (плутони), внедрени сред метаморфните комплекси. Пукнатинните води с дълбока циркулация (термоминирални води) имат голямо разпространение. Главни колектори са южнобългарските гранити и протерозойските метаморфити, разпространени в планинските масиви и грабеновите структури. В планинските масиви водите са охладени, а в грабените – горещи. Водопроявленията са главно разломите, по които са оформени грабените и са се издигнали оградните масиви, където са отделени три крупни водонапорни системи – Пиринска , Рилска и Родопска, различаващи се по химичния състав на водите. По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни, предимно хидрокарбонатно - калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация (М) под 0,5 гр/л и ниска твърдост. Във високопланинските кристалинни масиви водите са меки с тях се подхранват най-големите пукнатинни извори в Северен Пирин достигащи дебит - минерализация под 0,2 гр/л.
Във високопланинските системи на поречията преобладават екологично чистите, бистри и студени подземни води с благоприятни за ползване свойства и състав. Подземните води, свързани с инвестиционното предложение, се намират изцяло в подземно водно тяло „Пукнатинни води в Западнородопски метаморфити. Код: BG4G00PtPz026. (фигура 3-4). Площта на водното тяло е 581 км2. По-голяма част от територията на водното тяло - 79,34 % или 456,0573562 км2 се намира в поречието на река Места. Останалата част 20,66 % или 118,7434963 км2 е в поречието на река Доспат. Мощността на слоевете достига 1000 - 1200 м. Представени са от гнайси, шисти, мрамори, амфиболити. Те са слабо водоносни и имат ниски филтрационни свойства. Средната водопроводимост е под 50 м /д. Коефициентът на филтрация е 2 м/дн. Площта на зоната на подхранване е 581 км. Средния модул на подземния отток е 3,0 л/сек/км2. Подхранването на тялото е предимно от валежите и топящите се снегове. Типът на водоносния хоризонт е безнапорен. Връзката между повърхностни и подземни води е затруднена. На картата по-долу са показани подземните водни тела от басейна на река Места. Не са идентифицирани водни или сухоземни екосистеми, или повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано.
Таблица 3-3 Оценка на количественото състояние на подземните ВТ в басейна на река Места
В близост до територията на инвестиционното предложение няма санитарно-охранителни зони, както се вижда от картата по-долу: 
Фигура 3-5. Санитарно-охранителни зони Изводи: 1. Инвестиционното предложение се намира в най-горната част на р. Черна Места. 2. По физични свойства и химичен състав подземните води в региона са пресни, предимно хидрокарбонатно - калциеви (калциеви-магнезиеви), с минерализация (М) под 0,5 гр/л и ниска твърдост. 3. Подземните води, свързани с инвестиционното предложение, се намират изцяло в подземно водно тяло „Пукнатинни води в Западнородопски метаморфити. Код: BG4G00PtPz026. Каталог: ovos Изтегляне 3.23 Mb. Сподели с приятели:
|
