МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА

Следващият наш лектор е професор Генка Петрова. Тя ще ни представи “Оценка на здравните технологии в България”.

Заповядайте, професор Петрова.

ГЕНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги и гости, темите, които ще засегна в тази презентация, се отнасят до четири неща.

Един малък фокус върху дефиницията, която вече чухме. Какво научихме досега? Приложение на проучванията досега и въпроси за дискусия.

Тук в общата дефиниция, която няма да прочета, аз съм подчертала един важен момент – че независимо от своите административни цели, оценката на здравните технологии трябва да бъде изградена върху научните изследвания и научните методи.

Когато въвеждаме едни толкова скъпи и сложни процедури, трябва да внимаваме за тяхната сериозна, солидна научна база. Един преглед на литературата показва, че броят на публикациите в тази област е изключително голям, бързо нараства през последните години, което показва и ангажираността на учените в областта на оценката на здравните технологии.

Какво научихме досега? В областта на диабета, прилагайки различни възможности за моделиране, тук съм Ви показала публикацията, която е и в българско списание (показва мултимедия), моделирането на разходите и дългосрочните резултати при управление на диабета позволи да дадем отговор на въпроса какво ще се случи със средния български пациент, ако с 5 процента се подобри и ако с 10 процента се подобри контролът на диабета. И тук можете да видите дългосрочното отлагане на микро, макроваскуларните усложнения, както и постигането на по-дълъг живот на тази група пациенти.

Това удължаване и подобряване на резултатите и на контрола на диабета, виждате тук, в негативна светлина показва положителния резултат. Какви средства ще се спестят при един по-добър контрол на това заболяване, като общи разходи, като разходи за лечение на сърдечно-съдовите, микро и макроваскуларните усложнения?

Следващият слайд показва включването на нашата организация в корн модела в Европа, който позволи да сравняваме различните лекарствени продукти, както и разходите и дългосрочните резултати при тях. Тук можете да видите начина, по който функционира този модел, който позволява едновременно включване на 16 подразлични ситуации и варианти на пациентите. Ето тук са сравнителните анализи между отделните алтернативи, които успяхме да проведем, и резултатите, които получихме, а именно, че структурата на разходите за захарен диабет в България е много сходна с тази в европейските страни и независимо, че основно фокусът е насочен върху инсулините, всъщност 57 процента от разходите съставляват разходите за хоспитализация и за болнично лечение на усложненията на диабета.

Какво научихме в областта на ваксинациите? Тук съм Ви показала една публикация, която имаме във връзка с оценка на двадесетгодишните икономически резултати от ваксинационните програми, по-специално против Хепатит В.

Това, което получихме като резултат, е, че въвеждането на задължителна ваксинация противоположно рязко намалява случаите на остър Хепатит В. Това довежда до спестяване на значителни разходи за лечение на усложненията и инвестицията от ваксинацията се изплаща още на десетата година след нейното въвеждане.

В областта на трансплантациите една част от резултатите, които представихме и вчера на конференцията на пациентите, показва, че трансплантацията подобрява качеството на живот на пациентите с трансплантирани органи. Независимо че той все още не достига максималните стойности, но хората с трансплантирани бъбреци имат по-високо качество на живот от тези на хемодиализа. Съществува корелация между качеството на живот и разходите за фармакотерапия. И повишаването на разходите довежда до по-добра самооценка на качеството. Тези проучвания ни позволиха също така да моделираме и връзката между разходите и някои други параметри, примерно възрастта, на която е направена трансплантацията, както и промяната на разходите в бъдеще време, за да отговорим на въпросите какво ще очакваме в бъдеще.

Какво научихме в областта на кардиологията? В областта на кардиологията успяхме да изградим един модел за оценка на стойностната ефективност на антихипертензивната терапия, прилагана не само в България, но и в съседни държави. Ето, тук виждате този модел, който е основан на реални обзервационни проучвания на начина, по който се лекуват нашите пациенти. И тези проучвания показват, че всички антихипертензивни средства удължават живота на българските пациенти. За хората над 55 годишна възраст АСЕ инхибиторите и диуретиците са стойностно ефективни.

Какво научихме и в областта на анестезиологията? И това са само част от проучванията, че въвеждането на определени технологии в областта на анестезиологията позволява да се спестят значителни средства от анестетици и то в рамките над 4540 евро на година в зависимост от селекцията на анестетичния агент.

Също така успяхме да установим, че дори и при сложни операции анестетичните лекарства не оказват голямо влияние върху стойността на терапията, но правилният им подбор позволява да се съкрати трикратно престоят на пациентите в клиниките поради подобрения контрол на нивата на чернодробните ензими и всъщност по този начин се спестяват дългосрочни средства от хоспитализация.

И в областта на диагностиката – един модел, който изградихме, за оценка на стойностната ефективност на различни видове тестове за оценка на хиперхолестеролемията позволи да определим коя комбинация от тестове позволява с достатъчно дългосрочен риск да се оцени тежестта на сърдечно-съдовите усложнения.

Е, и в областта на редките заболявания, това, което представихме миналия път – че високата цена и малкият брой засегнати пациенти често довежда до оценка, която не е стойностно ефективна за българското здравеопазване. Прагът на рентабилност на тези лекарства е висок, но ограничаването на достъпа на пациентите до тук поставя проблеми с равнопоставеността.

Е, почти един риторичен въпрос, който съм поставила тук: необходимо ли е това познание на българската система на здравеопазване? Мисля, че при един по-внимателен прочит независимо от ограниченото време на тези доказателства, всеки ще погледне от една друга перспектива начинът, по който до сега е оценявал българското здравеопазване и дори своя собствен индивидуален терапевтичен подход.

Какво е приложението на тези знания в България досега? То е преди всичко фокусирано върху оценката на лекарствените продукти. От 1998 г. първоначално Националната здравноосигурителна каса включи фармакоикономчески оценки на продуктите за целите на реимбурсацията и от 2003 г. Комисията за позитивния лекарствен списък включи подобни изисквания за целите на включване в позитивния лекарствен списък.

Позитивните резултати бяха оценени от българското правителство, което в концепцията за по-добро здраве въведе един текст, че въвеждането на фармакоикономическия анализ с цел обосновано вземане на решение за прилагане в практиката на всеки иновативен лекарствен продукт става приоритет на българското здравеопазване.

Възможностите за въвеждане на тези анализи освен с ценовия контрол и реимбурсната политика все още остават да се допълнят и в областта на разработване на терапевтични ръководства, и в обосновка на процедурите по доставка на лекарства.

Какви са възможностите за оценка на тези знания и в останалите здравни технологии? За съжаление ние нямаме регулаторни изисквания за това. Лечебните заведения нямат задължения да обосновават стойностната ефективност на здравните технологии и процедури. В областта на медицинските изделия на този етап се разработва регистър, но дори и идея няма за разработване и въвеждане на оценка на здравните технологии.

На този слайд съм показала някои възможности, разбира се, и някои заплахи от императивното, дори и доброволното въвеждане на подобен процес, който обхваща цялостното здравеопазване у нас. Кои са възможностите?

Необходимостта от въвеждане на оценка на здравните технологии в България се разбира и се подкрепя от всички заинтересовани страни. Тя може да подпомогне правителството в постигането на целите им за намаляване на разходите. Въвеждането на устойчив модел може да ускори достъпът на пациенти до иновативни лечения.

Какви са рисковете? Все още няма достатъчно експерти в тази област. Липсват установени програми за обучение, липсват епидемиологични данни за разработване на качествени оценки. Възможно е и съществува риск от въвеждането на сложна и тромава процедура, която единствено ще доведе до увеличаване на бюрокрацията. Въвеждането на подобни модели може да влоши достъпа на индивидуалните пациенти до лечение.

И тук съм се опитала да представя онова, което изминахме до момента, и онова, което предстои. По отношение на научните изследвания фундаментът е да се разработят необходимите методики, да се създадат бази данни чрез проучванията, които показах, и да се предоставят тези доказателства на регулаторните институции.

От дясната страна пирамидата е точно обърната. Това, което трябва да направят регулаторните органи, е първо да изградят регулаторен капацитет, и тук ще бъдат необходими най-големите инвестиции, след това да въведат стандарти за оценка, които да са обективни и общоприети от всички заинтересовани, и накрая тези стандарти да послужат за едно обосновано и обективно вземане на управленски решения.

И накрая какво предстои за дискусия във връзка с тази тема в обществото? Трябва ли да се разширява приложението на оценката на здравните технологии и в каква насока? Не е ли достатъчно досега, както и в повечето страни подобни анализи да се прилагат предимно по отношение на лекарствените продукти? Необходима ли е отделна институция, ние миналия път засегнахме този въпрос – дали това е нужно, или можем да се справим с настоящия капацитет и процедури? Има ли административен капацитет? Държавните служители трябва да се обучат и да повишат научната си компетентност. Как да се използват тези оценки в практиката? Регулаторни мерки за въвеждане и контролиране на тяхното приложение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря, професор Петрова.

Сега ще чуем госпожа Пенка Георгиева, която е член на Управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите и на Надзорния съвет на Националнатаздравно осигурителна каса. Тя ще ни представи “Ролята на пациентските организации в процеса на оценка на здравните технологии”.

Уважаеми дами и господа, професор Мосиалос, благодаря за предоставената възможност да участваме в тази кръглата маса. Поздравления за патронажа на парламентарната Здравна комисия – една институция, която работи прозрачно, която работи в диалог с пациентите и пациентските организации, и ние смятаме и вярваме, че заедно ще извървим пътя напред относно въвеждането и подобряването на оценката на здравните технологии в България. Благодаря на българското представителство, на Международното общество за фармакоанализи професор Генка Петрова, благодаря и на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България - господин Деян Денев, за ангажираността към подобряване на здравните грижи и на здравната статистика в България.

Основните страни в оценката на здравните технологии са агенциите за оценка на здравни технологии, политиците и пациентските организации.

Нашата позиция, че агенциите за оценка на здравните технологии би трябвало да бъдат една самостоятелна и независима структура, тъй като така би имала един по-добър административен капацитет и би работила по-добре.

В проучване на Европейския пациентски форум, проведено в държави от Европейския съюз след ноември 2010 г., сред основните групи участници във вземането на решения относно оценката на здравните технологии, се обособяват три гледни точки относно участието на пациентските организации и на трите страни.

Агенцията за оценка на здравните технологии. Участието на пациентските организации в процеса на взимане на решения се увеличава и най-вече във външното оценяване и разпространението. И като че ли в разпространението е точно нашето място като пациентски организации за популяризиране на тази оценка. Добрите практики, наличието на отдел в агенцията, който да е ангажиран с участието на пациентите, наличието на политики за улесняване на участието на пациентите в оценката на здравните технологии, наличието на текстови пособия за пациентите, организирането на събития, промотиращи ангажираността на пациентите.

Сфери на подобрение или това, което все още малко ни притеснява, в България има нужда от ясна методология на Агенцията за оценка на здравните технологии относно участието на пациентски организации.

Агенциите в Европейския съюз осъзнават нуждата от по-добра оценка на реалното влияние на агенцията върху пациентите. Това може да бъде постигнато чрез по-добра оценка на нуждите и предпочитанията на пациентите, но все още за съжаление не съществуват ясни методи за това. Но днешната кръгла маса и събирането на всички нас тук заедно показва, че има желание. Липсата на ясна регулаторна рамка, която да урежда тези взаимоотношения, и агенциите по данни на Европейския пациентски форум си сътрудничат средно с три пациентски организации, основно национални, като обхватът може да бъде разширен.

Препоръка на агенциите за оценка на здравните технологии към пациентските организации: по-активно участие от тяхна страната, иницииране и поддържане на комуникация с всички участници. Тоест ролята на пациентската организация е да бъде активната страната в този процес. Необходими са обучени представители на пациентските организации, които да могат да взимат ефективно участие в процесите, необходима е и правна рамка за уреждане на участието на пациентските организации.

Политиците. Участието на пациентските организации във взимането на решения се изразява в сфери, в които информацията е достъпна и разбираема, тъй като нашите организации са съставени основно от пациенти. Обжалване на решение, консултации с обществото, участие в комисии, оценка на социалната значимост на заболяванията.

Предизвикателства. Ясна идентификация на основните участници в процеса на взимане на решения и прозрачност при взимането на решения.

Сфери за подобрение. Нужда от ясна методология на агенциите за оценка на здравните технологии относно участието на пациентските организации, правдоподобността от гледна точка на пациента, насочване на усилия към обучение на пациентите.

Ролята на пациентските организации. Участието на пациентските организации във взимането на решения е най-активно във фазите за оценка – външно оценяване и разпространение, а най-малко участия се взимат в първоначалните фази, където се изискват по-специализирани познания.

Сфери на подобрение: участие в комисии; участие в оценка на критичните етапи от процеса на разработване на нови лекарствени продукти; непрекъснато сътрудничество с агенциите за оценка на здравните технологии и институциите; обучение за подобряване на компетенциите на пациентските организации и изграждането на капацитети, за да се позволи активното участие на пациентите.

Предизвикателства: липса все още ясна ангажираност от страна на основните участници; липса на ясни правила за участието на пациентите в процеса на вземане на решения.

Препоръки към агенциите за оценката на здравни технологии: по-добра и навременна комуникация с пациентските организации; по-ясно представяне на технологиите, по-широко разпространение на информацията за ползите от въвеждането на оценка на здравните технологии за пациентите; по-голяма прозрачност; търсенето на мнението и партньорството с пациентите.

Препоръки към политиците: обучение за подобряване на компетенциите, нужда от сътрудничество с пациентските организации, за да се осигури значим принос; обсъждане на нуждите на пациентските организации преди вземането на решения.

Тук бих казала, че нашите институции работят добре с нас в тази област и ние активно участваме в този процес.

Подкрепата на агенциите за оценка на здравните технологии, които си сътрудничат с пациентски организации.

Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

Сега думата има Деян Денев – изпълнителен директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България, който ще ни представи „Фармацевтична индустрия и предизвикателството “Оценка на здравните технологии”.

Уважаеми дами и господа народни представители, представители на институциите! Искам да благодаря от името на всички колеги от фармацевтичната индустрия, че имаме възможност днес да представим нашата гледна точка по отношение на оценката на здравните технологии.

До вчера си мислех, че съм подготвен по темата, днес като слушам, осъзнавам, че все повече и повече неща не знам, но явно това е процес, който стартира, и с помощта на всички, които участват в него, трябва да допринесе за нужния резултат.

Какво е асоциацията? Имам два слайда и затова бързичко ще мина през тях.

Сдружение с нестопанска цел, неправителствена организация, създадена през 1996 г., която обединява мултинационални фармацевтични компании, работещи в България.

И веднага на въпроса: има ли нужда от оценката на здравните технологии? Мисля, че досега чухме достатъчно, за да се съгласим, че обществото и институциите трябва да знаят каква е ползата от нови здравни технологии и от използваните здравни технологии за обществото, за отделния пациент, с оглед нужната инвестиция на публични средства.

Фармацевтичната индустрия е съгласна с това, съгласна е да представя своите нови продукти по начин, по който да демонстрира ползата за обществото при един приемлив обществен ресурс. За да се случи това обаче по начин, който да гарантира очаквания резултат, нужния резултат за пациента, в крайна сметка е необходимо спазването на определени приципи и правила и аз ще се спра на тях в презентацията си. Не би следвало оценката на здравните технологии да се ограничава до един простичък диалог – този, който виждате на слайда там (показва мултимедия), а тя е доста по-комплексна дейност и изисква както включване на всички заинтересовани страни в този процес, така и доста висока степен на научна експертиза, на знания, за да може в крайна сметка да се получи това, което се търси като краен резултат.

Две политически декларации имам тук, които Съветът на министрите на здравеопазването на Европейския съюз е приел - по отношение на здравните системи и по отношение на технологиите, които тези здравни системи трябва да заплащат и в които трябва да инвестират. Приети са през 2010 г. от здравните министри на страните от Европейския съюз.

По отношение на основната цел на здравната политика тя е да постигне най-добрия възможен ефект за здравето на населението при наличния финансов ресурс на основата на принципи на солидарност и равнопоставеност. Това е Европа. А в Съединените американски щати тази декларация естествено ще изглежда по друг начин. Но в Европейския съюз тя изглежда така.

Какво означава това за новите медицински технологии? Пак казвам, това е декларация на министрите на здравеопазването. Трябва да се стимулират и да се правят достъпни иновативни нови медицински технологии, които носят терапевтична полза при приемлив разход, това е едното. И второто е: задоволяват непосрещнати медицински нужди. В крайна смета това трябва да се стимулира. Фармацевтичната индустрия може и произвежда такива технологии.

По отношение на оценката на здравните технологии, какво включва тя, чухме достатъчно до момента. Това, което искам да отбележа само, че основното в подхода към оценката на здравните технологии е, че той трябва да бъде широк. Ограничението до цената на определена терапия и разходът за нея просто не е достатъчно.

Трябва да кажем и какво е медицинска технология. Обикновено говорим и тук самия факт, че аз от името на фармацевтичната индустрия говоря по темата означава, че ние обикновено се концентрираме върху лекарствата. Достатъчно ли и е това обаче? Ако погледнем бюджета на Националната здравноосигурителна каса през следващата година, ще видим, че 70 милиона са определени за медицински изделия. А по отношение на медицинската помощ, хирургични и медицински интервенции, лабораторни изследвания и така нататък, всичко това са здравни технологии, които заслужават внимание по отношение на оценката на здравните технологии и всъщност това е определението на международната мрежа на агенциите за оценката на здравните технологии – широко понятие, което включва лекарства, медицински изделия, медицински и хирургически манипулации, мерки за превенция и възстановяване след заболяване, както и организационни и поддържащи структури за осигураване на здравни грижи. Всичко това подлежи на оценка и следва да му се обърне внимание от тази гледна точка.

На какви въпроси отговаря оценката на здравните технологии?

На първо място, действа ли? Като това „действа ли” означава оценка на всички аспекти на съотношенията „полза - риск” на лекарството или на съответната технология, има ли социално значение, може ли да задоволи непосрещнатите медицински нужди и да подобри ефикасността на здравните системи – едното или другото; приемлив ли е разходът за обществото? „Приемлив” не означава по-нисък, това е изключително важно. В повечето случаи една нова технология струва повече. Много рядко са тези случаи, в които тя струва по-малко, отколкото до момента. Въпросът е дали това увеличение на разхода на публичен ресурс е приемливо и дали с него може да бъде заплатена друга технология, която да постигне същия резултат или по-добър резултат.

И не на последно място, това ли е най-добрият начин за осигуряване на здравната грижа в съответната страна? Местните особености са изключително важни. Някои държави имат технологията, имат структурата да осигурят прилагането на дадена интервенция, други нямат тази технология. Тоест тя тепърва трябва да бъде развивана.

Този слайд иска да демонстрира точно това – обикновено в червената зона е настоящото лечение. Обикновено при появата на нова терапия тя носи повече разход. Това е най-често срещаният случай. Въпросът е дали тези разходи са твърде много с оглед всички аспекти на тази нова технология – ползата за пациента, разхода за обществото, общата перспектива на разходите за социалната система, дали пациентът се връща на работа по-рано или не, дали престоява в болница по-дълго или не, страничните ефекти от лечението, удобството при прилагане на лечението – дали пациентите го следват или не.

Всичко това трябва да се вземе предвид. И след тази сложна оценка, ако технологията попада, в идеалния случай в намаляване на общите разходи на системите, в оптималния случай – в увеличаване, но приемливо увеличаване, и в лошия случай – неприемливо увеличаване спрямо ползите, които технологията носи, в крайна сметка това е и крайното становище на оценката на здравните технологии.

Какво не е оценката на здравните технологии? Оценката на здравните технологии не е инструмент, който е създаден от бюджета или за бюджета. Той не може да даде отговор на въпроса от възможността дали дадената държава може да си позволи това лечение или не. Там съществуват механизми като споразуменията за контрол на бюджетното въздействие например, които могат да адресират тези проблеми. Това, което оценката на здравните технологии дава като отговор, като становище, е необходимо ли е тази терапия да бъде заплащана в съответната държава. В крайна сметка решението за заплащане с публични средства или не си остава политическо. Именно затова становището на почти всички агенции, които се занимават с оценка на здравните технологии, е само становище. В крайна сметка решението е отделно и то е политическо, което естествено е взето на базата на обобщените данни, на анализа на данните, на проучванията на препоръката на тези здравни агенции.

По отношение на принципите, чухме достатъчно за тях. Механизмът би следвало да разпознава иновацията, полезната иновация, трябва да е прозрачен по отношение и на процеса, и на методологията, ще се спра в подробности по-нататък върху това. Трябва да е открит, всички заинтересовани страни да вземат участие в него. Много важен въпрос е, аз съм го нарекъл тук „взаимното признаване”, макар че този термин не се използва в оценката на здравните технологии.

Професор Мосиалос спомена, че в Европа действат над 35 отделни агенции за оценка на здравните технологии – или органи, или институции. Представяте си, че тези 35 агенции имат различни методологии, изискват различни комплекти от доказателства, задават различни въпроси на доставчиците на здравни технологии.

При липсата на взаимно признаване, разпознаване на работата, която други агенции са свършили, доставчиците на нови здравни технологии са изправени пред непреодолимо предизвикателство. Няма как в 35 отделни процедури да се произведат 35 отделни комплекта доказателства и да се отговори на 35 отделни въпросника, така да се каже. Това, което може да бъде взаимно признато и общо, са едни данни. Други данни са специфични за дадена държава и те трябва да се използват, за да се адаптира това, което е направено в другите държави, към, да кажем, българските условия.

И не на последно място, окончателното решение си остава национално. То няма как да бъде признато от друга държава толкова лесно. Само спазването на тези принципи може да гарантира качеството на процеса и качеството на крайната оценка.

По отношение на добри практики и прозрачност сега осъзнавам, че шрифтът изобщо не е подходящ за тази зала, затова ще ви го прочета: „Публикуване на методологията за извършване на оценката, включително на терапиите и технологиите, които служат за основа за сравнение. Предварителното публикуване на методологията, която ще се използва, за да бъде извършено дадено сравнение, дава възможност на всички заинтересовани страни да дадат своето мнение в процеса.”

Публикуването на междинен и окончателен доклад например са практики, които се прилагат в няколко европейски държави и дават възможност пак на заинтересованите страни да дадат своето мнение и по междинния, и по окончателния доклад.

Обжалването на окончателния доклад е изключително важен елемент. Разпространението на заключенията и препоръките има значение с оглед прилагането на терапия в последствие. Примери имаме няколко от практиката. В Швеция проектът е изключително отворен, на всеки етап пациентски организации, професионални организации, индустрия може да дават мнение по този процес, естествено при запазването на търговската тайна, съществуват специални правила.

Във Великобритания методологията за извършване на всяка оценка на здравните технологии и на определена технология се публикува предварително. Професор Мосиалос спомена за така наречения „ърли уорнинг”, предварително се дава информация на обществото и на заинтересованите страни какви здравни технологии предстои да бъдат проучвани. Защото ще видите, че предмет на проучване не са само новите терапии. Предмет на проучване са и приложимите в момента терапии, но пък от друга страна трябва да е ясно, че не може абсолютно всички терапии, които се прилагат на пазара, и технологии, не говоря за лекарства, говоря за абсолютно всичко, изведнъж в рамките на следващите две-три години да мине оценка на здравните технологии. Това просто няма как да се случи.

Така че прозрачността е изключително важна по отношение на това да знаем предварително кои терапии и по какъв начин те ще бъдат използвани, да участваме в процеса. Във Великобритания на различните нива на взимане на решение по процеса участват различните организации, включително и със свои представители.

По отношение на откритостта, всъщност точно това включва участието на различните заинтересовани страни в самите процеси.

По отношение на възможността за предоставяне на доказателство. По отношение на коментари по предварителната методология, по която се извършва оценката на здравните технологии, достъп до мотивите на решение на заплащащата институция – дали да се заплаща или да не се заплаща съответната терапия. Например в Щатите оценката на здравните технологии ще се осъществява, процесът сега стартира, от неправителствена организация, в която участват както всички заинтересовани страни и институции, така и индустрия, пациентски организации, професионални организации.

По отношение на избора на технология оценката на здравната технология трябва да се прилага не само за новите терапии, а и с оглед терапии, които вече са остарели и ефектът от тях в съвременното развитие на медицината не е голям, инвестицията в тях просто не е оправдана.

Критериите за избор обаче на това кои медицински технологии ще се използват трябва да бъдат ясни и публикувани. Всички трябва да знаят защо точно тази терапия е избрана, говоря за тези, които не са нови, за да бъде предмет на оценка.

По отношение на избор на референт, тази дума много често я използваме, но в крайна сметка оценката на здравната технология е упражнение на сравнението. Една нова технология не се оценява сама по себе си. Тя се оценява с оглед други технологии, които в момента се прилагат, за да се реши същият проблем. А изборът на референт трябва да е прозрачен, да бъде ясен на всички и също той трябва да е подходящ.

Въпросът “с какво ще се сравнява” е изключително важен. Дали ще се сравнява с тази терапия, която към момента присъства в стандартите на лечение, дали ще се сравнява с тази терапия, която в момента е най-широко разпространена, защото двете неща не винаги са едно и също, дали ще се сравнява с тази терапия, за която съществуват доказателства, просто другите две възможности може да са най-добрите, обаче когато липсват данни, липсват доказателства, тогава принудително оценката трябва да се извършва с оглед тази терапия, за която съществуват доказателства. В най-добрия случай е хубаво да има поне две или три основи за сравнение, но пак, ако няма сравнение, просто няма оценка на здравната технология.

Много важен въпрос, всички акцентираха върху него, и аз ще акцентирам, става въпрос за данните. Можем ли да правим оценка на здравните технологии в България, ако нямаме достоверни данни? Упражнението оценка на здравните технологии е достатъчно трудно, когато имаме добри данни. Когато нямаме добри данни, то просто става невъзможно. Така че това би следвало да е приоритет. Развитието на добра епидемиологична база данни по заболявания, по отношение на заболеваемост, преживяемост, смъртност и всички други показатели, които са от значение по отношение на стойността не само на самата лекарствена терапия или интервенция, но и всички свързани с нея показатели, включително и показатели като това колко време отсъства съответния пациент от работа, също трябва да се взема предвид. Иначе това, което ще направим, е да сложим каруцата пред коня.

И на последно място, какво не може да свърши оценката на здравните технологии, това вече го казах, с какво бихме могли да я заместим обаче? Ако в Западна Европа оценката на здравните технологии отразява желанието на обществото, готовността на обществото да плати за дадена технология, в Източна Европа не можем да спрем дотам. Защото стои въпросът можем ли да си го позволим. Възможностите на държавата са по-малки, отколкото в Западна Европа, съвсем нормално. Механизмите за контрол на бюджетното въздействие са именно този инструмент, който би могъл да отговори на тази нужда.

Трябва да кажа, че с възможността Националната здравноосигурителна каса да договаря отстъпки, въведени от законодателството, основата на тези механизми за контрол на бюджетното въздействие е поставена. Отбелязал съм отделните видове, които касаят както споделянето на финансовия риск от навлизането на една нова терапия, тъй като това би повишило разходите между платеца и доставчика, така и по отношение на ефекта от тази нова терапия. Отбелязал съм и видовете такъв тип споразумения за контрол на бюджетното въздействие, които минават не само през договаряне на отстъпки в стойност от конкретната стойност, заплащана за конкретния лекарствен продукт, минават през поемане на терапията от определен брой пациенти, така наречената “capitation agreements”, предоставяне на отстъпки за конкретен лекарствен продукт или група лекарствени продукти, така наречените “portfolio agreements”, заплащането на доставка на допълнителни услуги, свързани с лечението, които също биха могли да намалят разходите на Националната здравноосигурителна каса.

Какви са принципите на тези споразумения за контрол на бюджетното въздействие? Те се прилагат за определени терапии и определен срок, базирани са на договори с ангажименти и за двете страни, и не на последно място изключително важна е конфиденциалността на постигнатите условия с цел избягване на включване в международното сравнение на цени. Защо? Предоставянето на преференциални условия за България с оглед на по-ниските възможности на икономиката на страната би било невъзможно, ако тези по-добри условия се пренасят в западноевропейските икономики.

От гледна точка на фармацевтичните компании това е модел, който просто не може да сработи. Защо не може да сработи? Това е един модел на международно сравнение на цени. Правен е от колегите в Швеция, който показва колко сложен е той. Всеки сравнява с всеки. България е третата от горе на долу във втората колонка. Прякото сравнение с цените в България се прави от три или четири държави в Европейския съюз в момента – Гърция, Румъния, Испания и Португалия, не пряко обаче почти всички държави в Европейския съюз се сравняват с България, така че условия, предоставени в България, застрашаващи западноевропейски пазари, в крайна сметка просто няма да бъдат предоставени.

Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)